Решение № 488 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500428 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „А 1 България“ ЕАД против Решение № 247/29.12.2025г., пост. по гр.д.№ 885/2024, РС, П. в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против ЕТ „***“ иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над 142,00лв. до пълния предявен размер от 2 823,56лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор за използване на електронни съобщителни услуги № М3370155/25.10.2012г., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2024 г. – датата да подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 409/14.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 799/2024г., РС П..

Жалбоподателят „А 1 България“ ЕАД поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че уговорената неустойката е нищожна поради забраната за неоснователно обогатяване.

Развива съображения, че не може да се прилага по аналогия практиката за нищожност на неустойка при договор за наем по отношение на договорите за предоставяне на електронни услуги, т.к. предметът им е различен. Посочва и че това е регулирана дейност, при която операторите заплащат предварително редица такси, трябва да извършват задължителни инвестиции, както и имат редица оперативни разходи.

1

Поради това счита, че неустойката с потребителя има компенсаторна функция – да обезщети оператора за изграждането и поддържането на мобилната мрежа. Освен това има и обезпечителна функция – да обезпечи изпълнението на договора до края на неговия срок. Позовава се на ТР№ 1/2010, т.д.№1/2009, ОСТК, ВКС, като счита, че в случая договорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Изтъква и факта, че в случая абоната е търговец, който следва да води делата си с повишена грижа, като се предполага способността му да преценява изгодата от сключените от него сделки. Поддържа и че съдът на СЕС се е произнесъл по дело С-295/2017 с решение от 22.11.2018/г., че при нарушаване срока на действие на договора се дължи цялата цена по него. Сочи и че съобразно Директива /ЕС/2018/1972 ЕП и Съвета от 11.12.2018 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения е регламентиран максимален срок на обвързаност от 24 месеца. Предвид изложеното счита, че договорената неустойка не противоречи нито на добрите нрави, нито води до неоснователно обогатяване. След прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на абоната за заплащане на месечните вноски е прекратено последващото начисляване на абонаментни такси, но вземанията за същите са били обезпечени с договорената неустойка. Поради това и счита за неправилни изводите на съда за нищожност на тази клауза. Поради изложеното поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната му част и моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЕТ „***“ е подала отговор на въззивната жалба, в който се поддържа нейната неоснователност. Счита за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че договорената неустойка противоречи на морала, т.к. възлага за клиента свръх прекомерно бреме и предполага неоснователно обогатяване за доставчика. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, 2 който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, като един от тях е за установяване дължимостта на суми, съставляващи неустойка за неизпълнение на договора.

Предвид приложеното ч.гр.д.№ 799/24, РС, П., по което е издадена заповед за изпълнение въз основа на заявление на „А1 България” ЕАД против ЕТ „***“ - И.И. за процесните суми, се доказва допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения установителен иск за дължимост на неустойки, като е приел, че тази договорна клауза вменява на клиента прекомерно бреме, което води до неоснователно облагодетелстване на доставчика и не отчита характера и размера на неизпълненото договорно задължение. Сочи, че клаузата противоречи на добрите нрави, поради което и е недействителна. Поради това е приел, че не е възникнала предпоставката за възникване и начисляване на процесното вземане.

Пред въззивната инстанция не се повдига спор относно фактическата обстановка, установена и от първата инстанция, а именно наличието на договор за предоставяне на телекомуникационни услуги между страните. По исковете за дължимост на суми съставляващи цената на предоставени услуги постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Спорът е относно дължимостта на неустойките по договора, претендирани от ищеца.

Оплакванията на жалбоподателя са изключително правни и са свързани с действието на клаузи от процесния договор - възникване на задължението за заплащане на неустойки и респ. съответствието на договора с правната регментация от европейското и вътрешното право. Спорът е дали е възникнала дължимосттана претендираната неустойка или тези клаузи в договора са недействителни.

Претенцията за неустойка се базира на клауза в договора, според която при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, т той дължи неустойка формирана от сбора на всички месечни абонаментни такси в стандартен размер, без отстъпка до края на действие на договора., както и стойността на вече ползваните месечни отстъпки.

Съдът намира, че с договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до хипотезата, при която при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение и ще го обогатят. В случая се претендират от една страна неустойка съставена от сбора на 3 стандартните месечни такси до края на срока на договора, а от друга неустойка, формирана и от получената отстъпка в месечните такси. Така за неизпълнение на срока на договора кредиторът претендира от една страна неустойка за срока, в който договорът няма да действа, а от друга – заплащане на суми за частта на действие на договора все едно е бил безсрочен. Клаузата в договора между страните за заплащане на неустойка противоречи на изискването за добросъвестност, т.к. чрез нея едната страна би била принудена да заплати суми по-големи от тези, които евентуално би заплащала ако бе сключил безсрочен договор, който може да се прекрати винаги. От една страна клиентът се задължава да заплаща разликата от стандартните планове, а от друга – всички месечни стандартни такси, за период, в който не е получавал услуги.

Тази клауза в договора противоречи на добрите нрави и задължава ползващия далекосъобщителните услуги при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. Това противоречи на принципа на добрата търговска практика, а претендираната неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, т.к. ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение и ще го обогатят.

Доводите на жалбоподателя, че това е регулирана дейност, че се правят инвестиции и се заплащат такси и се правят производствени разходи са ирелевантни за настоящия спор, т.к. всяка търговска дейност е свързана с извършването на разходи и инвестиции и въпрос на вътрешна организация на търговеца е да оптимизира разходите си. Тези разходи не могат да обосноват заплащането на неустойки по договорите за услугите, които той предлага, които неустойки имат своето нормативно основание.

По изложеното съдът намира, че предявения установителен иск за дължимост на претендираната неустойка по договора е неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен. Постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на на въззиваемата страна сумата от 300€, за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, т.к. договореното и изплатено възнаграждение е съобразено с минимумите, присъждани от съдилищата в исковото производство, както и с правната и фактическа сложност на делото.

С оглед на изложеното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 247/29.12.2025г., пост. по гр.д.№ 885/2024, РС, П. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на ЕТ „***“-И.И., ЕИК 115151265 сумата от 300€, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5