Решение № 763 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300102554 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Й. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****************, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение обезщетение в размер на 75 000 лв. за неимуществени вреди и в размер на 2000 лв. за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2023г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по ДП № 259/ 2016г. по описа на РУ МВР Хисаря и НОХД № 2013/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Наказателното производство е приключило окончателно на 12.02.2024г., като по отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: преживял изключителен срам и унижение от това, че е обвиняем; било засегнато доброто му име в обществото, станал обект на коментари от 1 съгражданите си и бил сочен с пръст като криминално проявено лице; самоизолирал се от близки и познати и спрял да контактува с когото и да е било; провалили се плановете му да започне работа като международен шофьор; не можел да започне работа и като охрана, тъй като бил обвиняем; преживял силен стрес, което се отразило тежко на психиката му, което наложило да бъде наблюдаван от специалисти и да провежда лечение. И към настоящия момент продължава да търпи негативни последици от воденото срещу него наказателно производство – има нарушения в съня (нощем не може да спи спокойно, стряска се на сън) и изпитва притеснения от контакти с хора.

Претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор. Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията на ищеца за вида и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че е заплатил сумата от 2000 лева за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възразява срещу началния момент, от който се претендира законната лихва, като сочи, че същата е дължима от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Релевира възражение, че ищецът има изключителна вина за настъпилия негативен резултат, поради което на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в условията на евентуалност, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

2

По основателността на исковете.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 2013/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 277а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК , за това, че ня 06.11.2016г. в местността „кабаюг“ в землището на с. Красново, обл.

Пловдив, в съучастие, като извършител с Г. В. Г. и И. Г. З., като извършители, не по законоустановения ред, предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство, е извършил изкопни работи на територията на 3 недвижима културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3 вр. ал. 1 от Закона за културното наследство- надгробна могила с координати 42.49.31 – северно и 24.29.24- южно, представляваща част от голям могилен некропол, известен на археологическата наука от 1962г., като при извършване на деянието са използвани технически средства- метална кофа и кирка.

Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 6/ 28.09.2023г., постановена по ВНОХД № 224/ 2023г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 12.02.2024г. Срещу постановената от Апелативен съд – Пловдив оправдателна присъда е подаден касационен протест от дата 06.10.2023г. Касационният протест е оттеглен на 27.10.2023г., като образуваното въз основа на последния касационно производство е прекратено с определение № 82/ 12.02.2024г., постановено по НД № 107/ 2024г. по описа на ВКС. Определението е окончателно. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 5/ 21.05.2018г., по т.д. № 5/ 2017г., ОСНК на ВКС присъдата е влязла в сила с постановяване на определението на касационната инстанция за прекратяване на производството, доколкото същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата на Апелативен съд– Пловдив не е доказано, че ищецът е взел участие в нерегламентираните изкопни работи, т.е. че е взел участие в осъществяването на престъплението по чл.277а, ал.3 от НПК.

По отношение на следващите две предпоставки- претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

4

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на свидетелите В.В. и А.К., както и е прието заключение по допусната съдебно психиатрична и психологическа експертиза.

От показанията на св. В. се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство създало проблеми на ищеца. Ищецът живее в малък град, хората в квартала се познават, ищецът много го привиквали в районното и хората, като го срещнели, го сочели, че е иманяр и полицията го викала.

Ищецът се срамувал от това и започнал да отбягва да ходи в кафенето заедно със свидетеля да пият кафе. Ищецът много се притеснявал от делото, „затворил се от делото“. Майката на ищеца споделила на свидетеля, че ищецът вече не е същият, „затваря се в черупката“, вечер не можел да спи. Имал приятелка, щял да се жени, но тя се „дръпнала“, като се „пуснали тия приказки“. Ищецът искал да стане международен шофьор, но не можал да отиде. Искал да почне работа във водоналивния завод като портиер, но като разбрали, че МВР го придърпва“, не го взели. Ищецът не можел да се хване на работа, защото „всеки говори за него това, което не е вярно“. Понеже много го привиквали и тормозили от МВР престанал да се занимава и с животновъдството.

От показанията на св. К. се установява, че ищецът бил жизнерадостен човек, общителен, спокоен, но воденото срещу него наказателно производство го променило коренно. Започнал да става необщителен, неспокоен, изнервен, започнал да избягва хората, като споделял на свидетеля, че се срамува от хората и от това, в което е обвинен, че е притеснен психически. Ищецът 5 постоянно обсъждал и говорел за това дело. Имал мечта да стане международен шофьор, но делото сринало всичките му мечти. Ищецът споделял на свидетеля, че е много неспокоен, че се буди през нощта от сън, получава паник атаки и изпотяване, не може да спи по цяла нощ. Споделял, че посетил психиатър и психолог, предписали му лекарства за успокоение, но това не подобрило състоянието му. Опитвал се да започне работа, но му отказвали, защото разбирали, че срещу него се водят дела.

От заключението по СППЕ се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е нарушило жизнения ритъм на ищеца и се явява стресогенно жизнено събитие, довело до ситуативно обусловено тревожно депресивно разстройство. Преживял е остра стресова реакция при началото на наказателния процес. Преживял е Постравматично стресово разстройство, което е с продължителност във времето не повече от шест месеца след първичния психиатричен преглед. Понастоящем ищецът е в нормално психично състояние, не се установява нарушено психично здраве или личностова дезаптация.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му 6 емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на В К С / . Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.