Решение № 600 от 21.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Бургас, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500772 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№260967/10.03.2021г. по описа на РС Поморие, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрих Ибсен“ № 15, ет.6, чрез юрисконсулт Ваня Цветкова, против Решение № 260025 от 05.02.2021г. постановено от РС Поморие по гр.д.№100/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен иска на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, против В. ТР. ТР., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от особен представител адв.Надежда Грудева, за признаване за установено, че съществува вземането на „Фронтекс Интернешънъл” по Заповед № 267/23.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. 550/2019 г. на ПРС, за сумата в размер на: 663.70 лв.

- главница по договор за потребителски кредит от 07.10.2014г. ведно със законна лихва върху главницата считано от 23.07.2019г. до окончателно изплащане на сумата и 198.94лв. лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че в отговора на исковата молба е налице признание на факта, че именно с договор за цесия от 21.03.2016г. в полза на ищеца е прехвърлено вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД спрямо В.Т., произтичащо от договор за потребителски кредит.

1

Първоинстанционният съд е следвало да посочи признанието на този факт в доклада по делото, тъй като същият отразява кои обстоятелства са считат за безспорни между страните.

Съдът, въпреки изричното признание от страна на ответника, е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че е налице сключен договор за цесия, което обстоятелство било безспорно и по този начин допуснал процесуално нарушение.

В случай, че въззивният съд не приеме наличието на признание от страна на ответника, въззивникът счита, че доказателствената тежест следва да бъде разпределена като бъдат посочени конкретните обстоятелства, които се нуждаят от доказване, като цитира относима съдебна практика. Съдът е указал на ищеца да докаже сключването на договор за цесия, който от своя страна е ангажирал доказателства. В случай, че доказателствата не са достатъчни, то съдът следвало да даде изрични указания за това.

Изразява несъгласие с извода на съда относно наличието на погасителен план.

Посочва, че действащата към момента на сключване договора редакция на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът следва да съдържа информация за броя на вноските, размера, периодичността на плащане, т.е. законодателят е предвидил наличие на погасителен план, но не и определена форма, в която същият следва да бъде изготвен. Твърди, че информация относно погасителния план се съдържа в процесния договор за кредит.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – В. ТР. ТР., чрез особения представител адв. Надежда Грудева. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Заявява, с оглед твърденията във въззивната жалба, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия и съответно за него не е възникнало задължение към новия кредитор. Излага подробни съображения относно правна същност на договора за цесия, като заявява, че не е изпълнено условието на чл.99, ал.4 ЗЗД за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Уведомленията до длъжника, в процесния случай са върнати в цялост, тъй като пратката не е потърсена от получателя. Твърди, че в договора не е предвидена и клауза за фингирано връчване. Излага становище, че назначеният особен представител може да упражнява само процесуалните права на страна, но няма право да извършва действия, свързани с предмета на делото, както и материално-правни възражения.

Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за установяване на вземания на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- сега въззивник, против ответникът В. ТР. ТР., за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №267/23.07.2019г. по ч.гр.д.№ 550/2019г. по описа на РС Поморие. Ответникът не е открит 2 на адреса, посочен в заявлението, който съвпада с постоянния му адрес /съгласно извършената от съда справка/, нито на заявения от него настоящ адрес. Не е установена и местоработата му. Ето защо, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията ДВ бр.86/2017г./, районният съд е разпоредил на заявителя да предяви установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за претендираните суми. Същото е сторено в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението от заявителя.

Ищецът твърди, че на 7.10.2014г. между ответникът и „Провидент Файненшъл България“ ООД бил сключен договор за кредит за потребителски кредит, въз основа на който кредиторът отпуснал на ответника сумата от 1000 лв., а последният се задължил да я върне, ведно с добавка, представляваща възнаграждението на кредитора, на 60 бр. седмични вноски.

Предвид отбелязването в чл.27 от ДПК, кредиторът изпълнил задължението си по договора е предал сумата на ответника. Ответникът не изпълнявал всички свои задължения.

Преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска бил на 20.03.2015г., като от следващия ден ответникът изпаднал в забава. Съгласно договора, от този момент същият дължал договорно обезщетение за забава в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 1.12.2015г., с което целият неплатен остатък от главницата по кредита станал изцяло изискуем.

На 21.03.2016г., с договор за продажба и прехвърляне на вземания „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството на цедент, прехвърлило вземанията си към ответника на ищцовото дружество (цесионер). Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Изпратената пощенска пратка била върната непотърсена от получателя, поради което ищецът претендира уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника в настоящото производство, с връчването на преписа от исковата молба. Задълженията на ответника към ищеца били следните: главница - 663,70 лв., а мораторната лихва- 198,94 лв. Ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Претендира за установяване на вземанията си към ответника за посочените суми, като претендира и присъждане на разноски. Ангажирани са доказателства.

Ответникът, представляван от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК- адв. Грудева, е подал писмен отговор в законоустановения срок. С него исковете са оспорени като неоснователни. Заявява, че безспорно на 21.03.2016г. е сключен договор за цесия между кредитора на ответника „Провидент файненшъл България“ ООД и ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, с предмет всички вземания на цедента по договора за потребителски кредит от 7.10.2014г. Сочи обаче, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, поради което за него не е възникнало ликвидно и изискуемо вземане към новия кредитор. В чл.22 от договора за цесия била изрично уговорена възможност за прехвърляне на вземането без съгласие на длъжника. Предвид естеството на договора за цесия обаче, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор. Констатирал е, че от представените доказателства за опити за връчване на уведомлението от цесионера като пълномощник на цедента, не се установява 3 това да е било сторено. В договора липсвала и клауза, регламентираща фингирано връчване при промяна на адреса на длъжника и непосочването на новия такъв. Затова счита, че не може да се приеме, че кредитора, респективно- надлежно уведомения от него цесионер, е положил всички възможни усилия да връчи на длъжника уведомителното писмо относно сключения договор за цесия. И длъжникът е уведомен с последиците по чл.99, ал.4 ЗЗД. Понататък е изложено становище, че ответникът не е уведомен за цесията и чрез пълномощник, а връчването на уведомлението на особения представител в производството по установяване на вземанията не пораждало последиците по чл.99, ал.4 ЗЗД, доколкото особеният представител по чл.47, ал.6 ГПК упражнявал само материалните права на страната. Изтъква, че предвид липсата на връзка с клиента особеният представител не е осведомен дали задължението не е изцяло или отчасти погасено от ответника. На следващо място са въведени възражения за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не били посочени допусканията, използвани при изчисляването на ГПР- не било конкретизирано кои точно компоненти били включени в ГПР и как бил формиран същия. Затова намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен и ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита /главницата/, но не и лихва или други разходи. Счита, че ответникът дължи получената главница по договора след приспадане на погасените от него суми. На следващо място са развити съображения, че клаузата за фиксирана договорна лихва по заема в размер на 31,82% противоречи на добрите нрави и е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, изведена като допустим размер на договорната лихва в решения на ВКС, които са цитирани. Изтъква, че с посочения размер на лихвата е накърнен принципът на добрите нрави, тъй като се достигнало да значителна нееквивалентност на насрещните престации и злепоставяне интересите на ответника с цел извличане на облага за кредитора.

Моли за отхвърляне на исковете.

За да приеме, че исковете са неоснователни РС Поморие е констатирал, че по делото не се установява, че вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД по отношение на ответника е надлежно прехвърлено с договора за цесия, тъй като по делото не е представено Приложение №1 към този договор, в което са индивидуализирани прехвърлените вземания от цедента на цесионера. Посочил е още, че при сключването на договора за потребителски кредит е допуснато и нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като не е представен погасителен план към процесния договор нито като част от съдържанието на ДПК, нито като приложение към него. Затова е счел, че на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. С оглед изложеното, районният съд е отхвърлил исковете.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори между страните, че на 7.10.2014г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника по делото бил сключен договор за кредит за потребителски кредит, въз основа на който кредиторът предал на ответника сумата от 1000 4 лв., а последният се задължил да я върне на 60 бр. седмични вноски, първите 59 бр. от които в размер на 33,84 лв., а последната в размер на 33,65 лв. В договора са посочени и следните условия, при които е предоставен кредита- ответникът дължи такса за оценка на досие в размер на 50 лв. /т. Б/, както и общ размер на фиксирана лихва 197,24 лв. /т. В/, представляваща 31,82 % годишно. В т.Г от условията е посочено, че общият сбор на сумите по т.Б и т.В е 247,24 лв., които се равняват на 48 % ГПР. Посочено е още, че общият размер на дължимата сума е 2030,21 лв., включващ освен главницата таксата за оценка на досие и възнаградителната лихва, така също и таксата, дължима за избраната услуга кредит у дома, възнаграждението за която е 782,97 лв. В договора е посочено, че първото седмично плащане от уговорените 60 вноски се дължи на 14.10.2014г., а падежния ден от седмицата е петък.

Разпечатката съдържа 37 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19324f27-7c5c-4be6-b4b1-dc7519c7d0db