Протокол № 44 от 23.11.2020, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

Номер 44

23.11.2020 г.

Окръжен съд – Разград

Град Разград

Първи въззивен граждански състав

На 23.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анелия М. Йорданова

Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов

Дияна Р. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20203300500252 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ се явява адв.КОЦЕВ.

ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА се явява адв.ДИМИТРОВ.

Адв.КОЦЕВ: да се даде ход на делото.

Адв.ДИМИТРОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Д. Х. Д. , подадена чрез пълномощник, против решение № 206/22.07.2020 г. по гр.д. № 50/2020 г. по описа на РС-Разград, поправено с решение № 2297/16.09.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, с което е осъден да заплати на Т. Г. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер 3000лв., причинени от престъпление по чл.144а, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за неимуществени вреди в размер 500лв., причинени от нанесена лека телесна повреда на 08.05.2019 г., ведно със законната лихва от 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни, като неоснователен е отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. за нанесени обиди през периода 17.04. - 31.05.2019 г. В жалбата е изложено оплакване за несправедливост на присъдените размери на обезщетенията.

1

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на РС-Разград.

Въззиваемата Т. Г. З. не е подала писмен отговор.

Адв.КОЦЕВ: Поддържам жалбата, няма да сочим доказателства.

Адв.ДИМИТРОВ: Оспорваме жалбата, няма да сочим нови доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адв.КОЦЕВ: Молим да уважите жалбата ни така, както е подадена срещу първоинстанционното решение 206. Считаме, че и по трите претенции липсват доказателства за търпените психически увреди. По първата претенция е депозирано искане за заплащане на неимуществени вреди, болки и страдания от причинени телесни повреди, по което считаме същото твърдение за недоказано и съответно не са наведени сериозни доказателства в тази насока. Подробно сме описали в писмени бележки, депозирани към РСРазград нашето становище по отношение на първата претенция, няма да се спирам сега на тези подробности, но твърдим, че претендираните причинени зачервявания на кожата ищцата е получавала и в други ситуации, без да е било поставяна в положение на психическа или съответна физическа някаква саморазправа.

По отношение на искането за заплащане на неимуществени вреди, психични болки и страдания за извършено престъпление по чл.144а, ал.1 НК. Действително има наведени доводи, че това деяние е налично. Действително има влязло в сила решение на наказателния съд, но в никакъв случай не считаме, че има доказателства за търпени така наречени психически болки и страдания от страна на ищцата в първоинстанционното производство.

Категорични сме, че в хода на процеса няма доказателства, които по безспорен начин да водят наличност на психични болки и страдания, нито свидетелите описаха подобно състояние, нито пък е ползвана помощ от психолог, който да удостовери действително дали има такива страдания, каква е тяхната продължителност, интензитет, дали към момента на завеждане на делото са били отминали и в какво се изразяват те, иначе понятието, което е използвано е толкова общо, че няма как да считаме същото за доказващо на такава психична травма.

По отношение на присъдените по третото искане в ищцовата молба считаме също искането за заплащане на неимуществени вреди, отново пак психични болки и страдания от нанесени обиди считам, че не са налице, каквито и да е доказателства моят клиент да е нанасял такива обиди, още повече, че тяхното познанство датира от преди повече от 12 години и тези обиди биха могли да бъдат в период, който изключва реализирането, както на наказателна, така и гражданска отговорност с оглед преценката за изтекла давност. Не бяха наведени доказателства в случая кога и по какъв повод са нанесени тези обиди, за да може 2 да се прецени както от първоинстанционния, така и от настоящия съдебен състав доколко състоятелни са тези твърдения, доказани ли са и какъв е техния обем, интензитет и съответно да се преценява размер на обезщетение, което би следвало моя доверител да плати.

В тази връзка аз считам, че тези доводи не са обсъдени изцяло от РС. Ще ви моля обсъждайки ги вие, да постановите решение, с което да отмените изцяло първоинстанционното решение, както и да ни присъдите изцяло разноските, които сме реализирали. Нямаме такива, които да сме реализирали на настоящата инстанция. В тази връзка ще ви моля за вашия правен акт.

Адв.ДИМИТРОВ: Първо искам да отбележа, че решението на РРС във връзка с предявената искова претенция за заплащане на сумата от 5 хил.лв. за нанесени обиди е влязло в законна сила, тъй като иска е отхвърлен от РС-Разград и то не е обжалвано и ние считаме, че предмет на въззивното производство е само осъдителното решение, което се обжалва от ответника по делото пред първата инстанция. Ние ви молим да потвърдите решението на РРС като правилно и законосъобразно, както и да ни присъдите направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 440лв. адвокатски хонорар, за което представям списък на разноските.

Считаме, че РРС е провел едно задълбочено съдебно дирене, при което е изяснил напълно фактическата обстановка и правилно е приел, че ищцата Т.З. е жертва на умишлено престъпление от общ характер, че ответника Д. Х. Д. е признат за виновен, с влязъл в сила осъдителен съдебен акт да е извършил това престъпление, като наред с това той е причинил и лека телесна повреда на ищцата.

Съдът е съобразил всички доказателства по делото влезлия в сила осъдителен съдебен акт по наказателното дело на РС-Разград, заключенията на назначените експертизи, показанията на разпитаните свидетели и другите писмени доказателства по делото.

Считаме, че не са основателни оплакванията, свързани с това, че не било доказано ищцата Т.З. да е претърпяла неимуществени вреди, психически болки и страдания от престъплението по чл.144а, ал.1 НК. Обратно, представени са обилни доказателства, които установяват, че продължително време ищцата е била следена по един брутален, безцеремонен начин, при което ищцата е изпаднала в едно продължително състояние на постоянен страх и опасение от поведението на ответника подсъдим. Нещо повече, това преследване е било съпроводено с нанасяне на побой, установен безспорно по делото, както и други заплашителни изрази и закани. РС подробно и обстойно е посочил всички тези факти и обстоятелства въз основа, на които е направил правилния извод, че е налице непозволено увреждане и е осъдил ответника да заплати процесната сума.

Изчистен е и въпроса за различието между изписването цифром и словом на сумата, която е определена за обезщетение за неимуществените вреди от престъплението по чл.144а, 3 ал.1 и правилно е определено обезщетение за физическите болки и страдания, другия вид непозволено увреждане, ведно със законната лихва от деня на деликта. За това ние предлагаме на въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение и ви молим да ни присъдите направените от Т.З. разноски, които са минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбите на ГПК, чл.36 от ЗА и Наредба №1 за минималните възнаграждения за защита по такива гр.дела.

СЪДЪТ ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:42 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4