Решение № 649 от 06.04.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 649

Сливен, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700069 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Л. А. В. А., [ЕГН], с адрес гр. Н. З., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0306-000018/22.01.2026 г. по чл. 171 т. 1 б. „и” от Закона за движението по пътищата, издадена от Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на оспорващия е разпоредено временно отнемане на СУМПС до подмяна на СУМПС с българско. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че актосъставителят и постановилият ЗППАМ е едно и също длъжностно лице, което нарушавало принципа на разделение на властите, с позоваване на ЗАНН и в частност качеството на административнонаказващ орган при издаване на наказателно постановление. Заявява още, че приложената от ответника норма на чл. 171 т. 1 б. „и“ от ЗДвП изисква двете предпоставки да съществуват кумулативно, но втората от тях – нарушителят да е установил обичайното си пребиваване в РБългария не била налице. Излага конкретни обстоятелства, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Р. И., където е р., има постоянен адрес и развива т. д.. Счита ЗППАМ и за постановена в противоречие с целта на закона, т.к. отнемането на италианското СУМПС до подмяната му с българско не би довела до преустановяване на допуснатите административни нарушения. Моли съда да постанови отмяна на атакуваната административна заповед, с претенция за разноски в производството.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа заявените в жалбата отменителни доводи и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.01.2026 г. около 15:35 ч. в гр. Нова Загора, на кръстовището на ул. „Освобождение“ и ул. „Възраждане“ полицейски служители извършили проверка на Л. А. В. А., в качеството му на водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ............., при която установили, че водачът и пътникът на дясна пътническа седалка на автомобила не използват обезопасителни колани, с каквито превозното средство е оборудвано, както и че автомобилът е с незначителна техническа неизправност – не свети къса светлина на десен фар. Така установеното от фактическа страна Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен квалифицирал като административни нарушения по чл. 137а ал. 1, чл. 183 ал. 4 т. 7 и чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП в съставен срещу Л. А. В. А. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4737662/12.01.2026 г.

На 22.01.2026 г. Младши автоконтрольор в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0306-000018, с която по отношение на собственика на процесното МПС и водач Л. А. В. А. разпоредил временно отнемане на СУМПС до подмяна на СУМПС с българско, с фактическо отнемане на СУМПС № [рег. номер] (Ч.).

Заповедта била връчена на Л. А. на 22.01.2026 г., като жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена пред административния орган на 26.01.2026 г.

Към доказателствата по делото като част от административната преписка освен посочените по-горе писмени доказателства, са приобщени: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени служби за контрол по ЗДвП, в т.ч. областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия със съответстващите им звена и Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Сливен по прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, като по т. 2.8 административният ръководител е делегирал правомощия за издаване на ПАМ по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4, т. 5 б. „а“ и т. 6 от ЗДвП на младши автоконтрольори за територията на съответното районно управление за установени от тях нарушения със съставен АУАН на мястото на нарушението при условията на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, както и да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП и по чл. 171 б. 2б от ЗДвП, при спазване изискванията на чл. 172 ал. 4а от ЗДвП.

От приобщените по делото писмени доказателства, представени от оспорващата страна в хода на съдебното дирене се установява, че Л. А. е роден на [дата]. в К. В., И., притежава лична карта № [рег. номер], издадена на 09.06.2023 г. от Министерство на вътрешните работи на Р. И., с адрес на местоживеене М., [улица], регистриран е като е. т. със з. с. „А. Л. А. В.“ и притежава собственост върху недвижим жилищен имот в О. М. (пров. К.). Тези обстоятелства са удостоверени с представени лична карта, издадена от РИ., извлечение от Търговски регистър и нотариално удостоверителен документ за покупко – продажба на недвижим имот.

От служебно извършена справка се установява, че Л. А. има постоянен адрес в гр. Н. З. и настоящ такъв в Р. И. от 08.01.2020 г.

В отговор на служебно изискана от Група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен информация, по делото е постъпило писмо рег. № 343000-3007/06.03.2026 г. на Директор на ОД на МВР, според чието съдържание, лицето няма регистрирано пресичане на държавната граница през последните 12 месеца, последната регистрация е на излизане от страната на 12.03.2024 г. през ГКПП „Аерогара София“. В „Забележка“ е отразено, че след 31.03.2024 г. на лицата, които преминават през вътрешните въздушни и морски граници, а считано от 01.01.2025 г. и през сухопътните граници на РБългария със страните, прилагащи напълно достиженията на правото от Шенген, не се извършва гранична проверка, както и проверка в базите данни и регистрация в АИС ГК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна, поради което следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170 ал. 1 от ЗДвП. Законодателят е възприел два подхода за определяне на службите за контрол - на пряко нормативно определяне и на определяне от компетентния орган. Така с чл. 166 ал. 1 от ЗДвП законодателят е определил Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" като служба за контрол, а с чл. 165 ал. 1 от ЗДвП е оправомощил министъра на вътрешните работи да определи службите за контрол. Министърът на вътрешните работи не е носител на правомощието да определя длъжностните лица, които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, а може само да определи службите за контрол по смисъла на закона. В случая това е удостоверено с представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Ръководителят на определената от министъра на вътрешните работи служба за контрол е компетентен да приложи принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и от посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да прилага принудителната административна мярка по чл. 171 от ЗДвП имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица, т.е. налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. Следователно като орган, оправомощен да издава индивидуален административен акт, с който да приложи принудителна административна мярка, законът определя ръководителя на службата за контрол по смисъла на закона или оправомощените от него длъжностни лица. (в този смисъл са мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2015 г., VII отд.). В случая, при разпределение на доказателствената тежест съдът е дал указания на ответната страна, че следва да установи компетентността на издателя на оспорената заповед с оглед разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП. В отговор на дадените указания е представена Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР - Сливен, с която компетентният административен ръководител на дирекцията като определена от министъра служба за контрол е оправомощил полицейски органи по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б, т. 4 и т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. Доколкото настоящият ответник – издател на оспорената ЗППАМ, както е посочено в самия акт, заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в Районно управление – Нова Загора, приложима досежно предоставената му материална компетентност е т. 2.8 от Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен. Съгласно т. 2.8, ръководителят на областната дирекция е оправомощил от РУ заемащите длъжност „Младши автоконтрольор II–I степен“ да издават ЗППАМ за територията на съответното РУ за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, както и да прилагат с мотивирана заповед принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП и по чл. 171 т. 2б от ЗДвП, при спазване изискванията на чл. 172 ал. 4а от ЗДвП. В процесния случай, макар заповедта за прилагане на ПАМ очевидно да не е издадена на мястото на нарушението, съдът намира, че с посочената по-горе заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, на служителя, заемащ длъжността „Младши автоконтрольор“ е предоставена изискуемата функционална и териториална компетентност за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „и“ от ЗДвП. Предвид това съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Заповедта е издадена и при спазване на съществените административнопроизводствени правила, основана на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение.

Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19322a72-30f4-47f4-8ea9-537218d5fc1e