Определение № 363 от 01.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Велико Търново, 30.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Пенко Цанков

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20234100600553 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С определение от 05.09.2023 г., постановено по ЧНД № 142/23 г. РС – Свищов е отменил постановление на ВТРП от 30.05.2023 г., с което наказателното производство по ДП № 8/2020 г. по описа на РУ на МВР – Свищов (пр. пр. № 242/2022 г. по описа на ТО - Свищов, РП - Велико Търново), водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК.

Против определението е постъпил частен протест от ВТРП, в който се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, като се прави искане за неговата отмяна.

Постъпило е и становище от пострадалия Г. П., като същият моли да бъде потвърдено протестираното определение по подробно изложени съображения.

Протестът е подаден в законоустановения срок от правоимаща страна, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да постанови своя акт, РС - Свищов е приел, че постановлението на ВТРП е неправилно, тъй като прокурорът не е направил пълен анализ на всички събрани по делото доказателства, в резултат на което да изведе съответните фактически констатации, както и да обоснове правните изводи относно липсата на извършени от обвиняемия хулигански действия. Прието е в контролирания съдебен акт, че аргументите и правните изводи относно недоказаността на обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК са правилни, както и че не се споделя изводът на прокурора за липсата на доказателства относно наличието на съставомерността на извършеното по чл.

325, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

1

Несъмнено в рамките на производството по чл. 243 НПК, както и във всички други случаи на съдебен контрол в досъдебното производство, съдът дължи проверка на постановения от прокурора акт, като прецени обоснован ли е извършеният анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в постановлението за прекратяване на производството, държейки сметка за конституционно установените правомощия на прокурора, без да може да замести неговата преценка за това наЛ. ли е престъпление и доказано ли е виновното му извършване от конкретно Л..

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, както и изложените в протеста и становището доводи, намира за установено следното:

Досъдебното производство под № 8/2022 г. по описа на РУ МВР Свищов /пр.пр. № 242/2022 г. по описа на РП - гр. Велико Търново/ е образувано на 10.01.2022 г. Разследването по него е образувано и водено за това, че на 10.12.2021 г. в с. Б. С., общ Свищов се заканил с убийство на Г. П.

П., като е насочил газ – сигнално оръжие към него и казал „Виждаш ли какво държа в ръката си, ей сега ще те гръмна“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му и с оглед извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК по делото е привлечен като обвиняем М. Г. И. с постановление от 09.05.2022 г. /л. 36 от ДП/, което му е предявено на 19.05.2022 г.

При така установените факти, ВТРП е приела, че липсват достатъчно доказателства, които да водят до обоснования извод за извършено деяние, с което да е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като по делото липсвали преки или косвени доказателства, освен твърденията на пострадалия за отправяне на словесни изрази, съдържащи закана за убийство, както и последните да са предизвикали основателен страх у него за осъществяването им. ВТРП е приела още, че липсва и съставомерност на извършеното по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като от събраните по делото доказателства не можело да се стигне до извода, че обвиняемият е изразил явно неуважение към обществото, с което грубо да е нарушил установените правила за поведение. По изложените съображения прокуратурата е прекратила наказателното производство.

Макар че за да аргументира тезата си, в мотивите към постановлението, прокурорът се е позовал на ТР 53/89 г на ОСНК на ВС, очевидно е, че не се е съобразил с дадените в него указания, защото според задължителната съдебна практика не е необходимо Л.то действително да се е изплашило /от отправените закани/, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретният случай, след отправените закани, при които е установено, че е използвано оръжие и бухалка, Г. П. незабавно се е обадил на тел. 112 и е подал сигнал в полицията. Само по себе си, сезирането на компетентния орган, е достатъчно доказателство, че пострадалият е възприел заканите като сериозни. В същото време, в постановлението на ВТРП липсват аргументи дали въобще има деятелност по чл. 144, ал. 1 НК, който се явява основен състав, като е обсъден единствено квалифицираният състав по чл.

144, ал. 3 НПК. Въз основа на изложеното е необходимо делото да бъде 2 върнато на ВТРП за продължаване на следствените действия с оглед установяване деятелност по чл. 144, ал. 1 НК, тъй като при липсата на деяние по основния състав, текстът на квалифицирания от същия член е неприложим.

На следващо място, изводът за недоказаност на престъплението по чл.

144, ал. 3 НК е принципно необоснован, тъй като се ползва откъслечна оценка от прокурора на доказателствата, събрани по делото, като не е обсъдил доказателствата от извършената очна ставка между пострадалия и обвиняемия, както и установеното от огледа на аудиозаписа от системата на 112. В допълнение към това следва да се посочи, че прокурорът може да прекрати наказателното производство само тогава когато разследването е било обективно, всестранно и пълно, т.е. когато са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина, използвани са всички възможности за попълване на делото с доказателства и са установени безпротиворечиво всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, какъвто не е настоящият случай.

От проведените разпити на пострадалия Г. П. и св. Ю. Р. се установява и наличие на противоречия по отношение на притежаването на оръжие от обвиняемия. Пострадалият твърди, че след като двете коли са се разминали, свидетелят му е заявил: „да, знам, че той има пистолет“. Обратно на тези твърдения, в показанията си св. Ю. Р. е казал: „Не ми е известно това момче дали има оръжие и ако има – какво е то. Нямам никаква представа има ли М. пистолет или не и не съм го виждал“. С оглед изчистването на посочените противоречия и разкриването на обективната истина е необходимо извършването на по-обстоен разпит, а при необходимост – провеждане на очна ставка между Г. П. и Ю. Р..

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд относно наличието на признаци от обективна и субективна страна, водещи до осъществяването на състава на престъплението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК, тъй като от установената фактическа обстановка не би могло да се стигне до подобно заключение. Следва да се отбележи само, че обект на защита при деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, като основен състав, е установеният в страната обществен ред и спокойствие, които следва да бъдат грубо нарушени чрез непристойни действия и при това – умишлено. В случая прокурорът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не се стига до извода, че чрез действията си обвиняемият е нарушил грубо установените правила за поведение и че е целял точно това. Настоящият съдебен състав намира становището на прокурора за правилно, поради което се солидализира към него.

С оглед на всички изложени съображения, въззивната инстанция счита, че макар и с други аргументи, по същество решаващият извод на първостепенния съд за отмяна на прекратителното постановление и за връщане на делото на прокурора, е правилен и законосъобразен. Като е извел в постановлението крайният си извод за недоказаност на обвинението, прокурорът от ВТРП е постановил акт, с който на този етап от разследването необосновано и незаконосъобразно е прекратил наказателното производство.

3

Съобразно това, въззивният съд намира, че атакуваното определение на РС Свищов е правилно и законосъобразно, паради което следва да бъде потвърдено, с уточненията направени по-горе относно указанията по прилагането на закона. Това от своя страна налага извода, че изложените в протеста оплаквания са несъстоятелни и неоснователни.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 91/05.09.2023 г., постановено по ЧНД № 142/2023 г. по описа на РС – Свищов, с което е отменил Постановление от 30.05.2023 г. на РП - Велико Търново, ТО - Свищов за прекратяване на ДП № 8/2020 г. по описа на РУ на МВР – Свищов (пр. пр. № 242/2022 г. по описа на ТО -Свищов, РП - Велико Търново).

ВРЪЩА делото на ВТРП за продължаване на процесуално следствените действия и изпълнение на дадените указания за прилагане на закона.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4