Определение № 2892 от 27.08.2026, Административен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2892

Плевен, 27.08.2026 г.

Административният съд - Плевен - IV състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА административно дело № 20267170700746 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Е. Е. Т. от [населено място], [община], чрез адв.П. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРAM-1755061/10.08.2026г., издадена от М. Г.-мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска същата да бъде обявена за нищожна, респ. да бъде отменена. Направено е особено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл.166 ал.4 от АПК.

С разпореждане от 26.08.2026г. на административния орган е дадена възможност за становище по искането за спиране в срок до 10ч. на 27.08.2026г. , но такова не е изразено.

Съдът, след като се запозна с административната преписка и доводите в жалбата, за да се произнесе по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед, съобрази следното:

Видно е от фактическите обстоятелства, посочени в процесната заповед, че принудителната административна мярка е наложена за това, че водачът е управлявал МПС, което е без действащ и сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите към часа и датата на проверката.

Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Като правно основание обаче, в заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП, според която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По делото допълнително са приложени доказателства, че процесното МПС към датата на проверката не е било регистрирано по надлежния, каквато е хипотезата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С текста на чл.172 ал.6 от ЗДвП е регламентирано, че подадената жалба срещу такава заповед не спира изпълнението на приложената ПАМ.

В контекста на изложената нормативна уредба, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на индивидуален административен акт. В закона не е предвидена изрична възможност съдът да постанови различно от предвиденото в него предварително изпълнение, но предвид ТР №5/2009г. на ОС на ВАС, съдът счита, че искането за спиране е допустимо при условията на чл.166 ал.2 от АПК и следва да бъде разгледано по същество.

Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл.60 ал.1 от АПК. В конкретния случай, презумцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС, за което няма сключен договор за застраховка „ГО“, е в полза на обществото и е с цел да се осигури живота и здравето на гражданите. За да разпореди друго, съдът следва да установи, че предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

В конкретния случай оспорващият навежда твърдения за значителни и трудно поправими вреди от отнемането на СУМПС, като представя и доказателства в тази насока. Твърди се, че СУМПС е необходимо за упражняване на трудовата му дейност, както и за транспортиране на майка му до работното й място в [населено място], като отнемането на СУМПС пряко застрашава възможността да осигурява препитание за семейството си. Посочва се, че още на следващия ден собственика на МПС е сключил ЗЗГО за процесния автомобил, която е валидна до 11.08.2027г.

По делото се установява също, че срещу оспорващия е издадена и друга ЗППАМ с №26-0938-000388/10.08.2026г., с която отново е отнето временно същото СУМПС на водача Т. на същото правно основание - чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП, както в процесната заповед.

Безспорно е, че като интерес и ценност, човешкият живот и здравето, които биха били застрашени, са с голяма обществена значимост. Следва да се посочи, че за да е налице основание за спиране, то вредата в нейния вид и размер трябва да бъде доказана. Вредите следва да са значителни или трудно поправими и да са обосновани с доказателства, тъй като целта на спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед е да се осигури на оспорващия защита от настъпването на евентуална вреда, която обаче следва да бъде установена. Следва да се посочи още, че приложената ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН. Т.е. принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171 т.1 б."з-гг" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Обстоятелството, че със заповедта адресатът е лишен от възможността да управлява МПС, не обосновава настъпването на значителни или трудно поправими вреди във връзка с допуснатото предварително изпълнение на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства в случая са налице, а именно представената ЗЗГО за процесния автомобил, сключена на следващия работен ден след констатиране на нарушението. Т.е. нарушението, за което е съставен АУАН, а въз основа на него издадена и оспорената ПАМ, е незабавно отстранено. Това обстоятелство не би могло да бъде известно на административния орган при издаване на процесната заповед. Съдът съобрази също, че срещу оспорващия е издадена и друга ЗППАМ с №26-0938-000388/10.08.2026г., с която също е отнето временно СУМПС на водача Т. на същото правно основание - чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП, по която заповед е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на мярката.

Ето защо в конкретния случай искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРAM-1755061/10.08.2026г., издадена от М. Г.-мл.автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен, с която спрямо Е. Т. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“з-гг“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�