Решение № 946 от 29.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Русе, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520104830 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.50 ЗЗД.

Ищецът Т. С. А. твърди, че на 20.05.2025г., вечерта, разхождайки се с приятел в гр. Русе, в близост до дома си на ул. “****” №7, вх.4, бил нападнат, съборен на земята и нахапан по лявата предмишница от кучето на ответницата Д. М. С., порода “ротвайлер”, което ответникът С. М. С. разхождал без намордник и без повод. Приятелят му Р. Н. започнал да крещи за помощ, при което разхождащият кучето С. приближил и успял да прекрати атаката на животното. В резултат на ухапванията получил множество разкъсни рани, бил приет по спешност в УМБАЛ “Канев“-Русе за оперативно лечение. След операцията лечението му продължило в Отделение “Клиника ортопедия и травматология“ до 27.05.2025г. с медицински процедури, изследвания, с прием на антибиотици и други лекарства, поставяне петкратно на противобясна ваксина в Отделение “Инфекциозни болести“. В резултат на инцидента претърпял имуществени вреди в размер на 123.46 лв общо, изразяващи се в заплащане на такса за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение и разходи за купуване на медикаменти. По време на инцидента изпаднал в състояние на шок и безпомощност, страхувал се за живота си, изпитвал неописуема болка в момента на самото увреждане. Последвалите оперативна интервенция и медицински манипулации при лечението също са 1 му причинили силни болки, не можел да движи ръката си, страдал от безсъние, сънувал кошмари, изпитвал и много неудобства, свързани с битовото му обслужване, страхувал се да излиза извън дома си. Преживяното се отразило на психиката му, поради което бил консултиран от психиатър.

Нарушила се комуникацията с приятелите му. Във връзка с избраната от него дуална форма на обучение като ученик в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура “****”- Русе, по сключен трудов договор за обучение чрез работа с “***” ООД - Русе изпълнявал множество работни задачи преди инцидента, които след него били ограничени само до най-леките в предприятието. Претърпеният инцидент цялостно му повлиял негативно и променил живота му. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумите 123.46 лв (63.12 евро) обезщетение за имуществени вреди и 15000.00 лв (7669.38 евро) обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил на 20.05.2025г., заедно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Претендира разноските по делото.

Ответникът С. М. С. чрез процесуалния си представител взема становище за основателност на претенцията за имуществени вреди, която признава и по размер - 46.02 евро или 123.46 лв, отразено в протокола на съдебното заседание от 31.03.2026г. Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди счита основателна до размер на 3000 лв (1533.88 евро). Не оспорва твърдението, че ищецът е ухапан от кучето на Д.

М. С., което е разхождал, като прави възражение за съпричиняване на последиците – ищецът подразнил кучето и е предизвикал неговата агресия.

Оспорва вида, обема и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени преживявания на ищеца, които представляват лека телесна повреда. Моли искът за неимуществени вреди да се отхвърли частично от заявената претенция.

Ответницата Д. М. С. чрез процесуалния си представител взема становище за недопустимост на исковете спрямо нея, тъй като ответникът С.

С. е извел кучето, без да я уведоми, без да му постави намордника и го е пуснал без повод. Евентуално, взема становище и за неоснователност на иска, като излага идентични възражения с тези на ответника С. М. С.. Счита, че се дължат обезщетение за имуществени вреди и 3000 лв (1533.88 евро) за 2 неимуществени вреди. Претендира за разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложени са материалите по прокурорска преписка №3660/2025г. на Районна прокуратура Русе, разпитани са свидетели и са приети заключения на съдебномедицинска експертиза и на съдебнопсихологична експертиза.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Установено е по делото, че ищецът Т. С. А. е роден на 23.07.2007г. и към датата на инцидента (20.05.3025г.) е бил 17-годишен, ученик в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура “****” - Русе, 11-ти клас, дуална форма на обучение.

На 20.05.2025г. около 23.00 ч. ищецът, разхождайки се с приятеля си Р.

Н. в близост до дома си в гр. Русе на ул. “****” №7, ж.к. “Чародейка“, бил нападнат от кучето на ответницата Д. М. С., което било без намордник. При нападението бил съборен на земята и нахапан по лявата ръка. По спешност бил приет в УМБАЛ “Канев“-Русе за оперативно лечение на 21.05.2025г.

Изписан е на 27.05.2025г.

От данните по приложената прокурорска преписка е изяснено, че породата на кучето е “ротвайлер” на име Майк, паспорт №BG 01 VP 59 1853 от 20.06.2023г., място на транспордера C4-C5 L, собственик е Д. М. С.. Водач на кучето по време на инцидента е бил ответникът С. М. С..

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. Н. Н., който по същото време се е намирал непосредствено до ищеца. Същият установява инцидента като очевидец, поради което съдът кредитира показанията му. Според свидетеля, когато двамата с приятеля му Т. наближавали блок **, в междублоковото пространство на една поляна, видели на 200-300 метра човек, който бил пуснал кучето и си играел с него.

Преминавайки поляната, кучето за секунди преминало пред тях, те се стреснали и застанали на място, като не знаели какво да правят. Кучето било голямо, “...ако се изправи на задни крака, ще ми стигне до гърдите”.

Първоначално кучето се загледало в него, “стъписал” се, но то се обърнало и скочило на Т., захапало го за ръката и го съборило на земята. Т. крещял.

Опитал се да му помогне, но нямало как да измести това голямо куче и завикал за помощ към човека, който бил с него. Същият се “забързал”, пристигнал, хванал кучето, Т. се изправил и избягал настрани от поляната, но 3 кучето се опитало пак да ги доближи. Човекът с кучето успял да го хване и го отвел, без да се извини или да каже каквото и да е. Свидетелят се приближил да приятеля си и го придружил до дома му. Раната по ръката на Т., по предмишницата, изглеждала доста голяма, зъбите на кучето били пробили и навлезли навътре в предмишницата. Облеклото му било цялото в пръст от тази на поляната, по ръката му имало кръв, боляло го. След случката около две седмици Т. не излизал, спрял да ходи на фитнес, да играе футбол, страхувал се за ръката си, която го боляла. Минали няколко месеца, докато се възстанови ръката му. Вече не спортува, страхува се от кучета, а когато види куче, винаги се отдръпва.

Свидетелката К Й Г, майка на ищеца, в показанията си описва подробно състоянието на сина си, непосредствено и след инцидента. Видът му й въздействал потресаващо. На лявата му ръка, между китката и свивката на лакътя видяла една голяма рана от захапката на кучето – огромна дупка, част от месото липсвало, както и множество по-малки рани. Възстановяването му било трудно и продължително. Не можел да се справя сам и имал нужда от помощ при хранене, къпане, обличане. Пострадалата ръка и пръстите били изтръпнали, не можел да хване чаша или друго. На два-три дни ходел в болницата за смяна на превръзките. Нощем не можел да спи, събуждал се с викове, потен, наложило се да посетят специалист, защото не бил добре психически. Учел в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура “****” - Русе, като провеждал дуална форма на обучение: три дни посещавал училище, два дни по договор с мебелна фирма “***” работел. След инцидента нямал възможност да изпълнява поставените му работни задачи и няколко месеца бил освободен от работа. Свидетелката заявява, че към момента синът й се справял сам, но продължава да се страхува от кучета.

В подкрепа на показанията на свидетелката са заключенията на двете експертизи и представените по делото медицински документи.

Свидетелят Г. М Д е брат на ответницата Д. М. С.. Същият не е свързан с факта на събитието, на което не е присъствал. Той заявява, че кучето на сестра му не е агресивно, било възпитано, послушно, не досаждало. Сестра му се грижела за него и го разхождала, а в нейно отсъствие той се грижел за него, като втори собственик. По принцип кучето разхождали в късните часове 4 вечер, защото тогава то е по-спокойно. В деня на инцидента ответникът С. С., приятел на сестра му, извел кучето на разходка, но с нейно съгласие и разрешение.

По делото не се установиха данни ищецът да е предизвикал агресията на кучето или приятелят му.

От представеното СМУ №7082/2025г., издадено от отделението по съдебна медицина при УМБАЛ Русе АД и от заключението на съдебномедицинската експертиза с приложен към него снимков материал, потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 28.05.2026г. от вещото лице д-р И. Х. С., се установява, че ищецът е получил в резултат на ухапване от куче при инцидента на 20.05.2025г. в гр. Русе следните увреждания: разкъсноконтузни рани в областта на лявата предмишница с нарушаване целостта на повърхностния сгъвач на пръстите на ръката. Установените увреждания се преценяват като временно разстройство на здравето неопасно за живота. Уврежданията са наложили оперативно възстановяване на раните и повърхностния сгъвач на пръстите на лявата ръка, както и пластика на кожата в областта на раните. След това е проведена лекарствена антибиотична терапия, превръзки и обезболяващи по време на болничното лечение.

Направена е ваксинация, направени са превръзки, след изписването за домашно амбулаторно лечение, сваляне на конците. Лечението не е наложило обездвижване на ръката. След травмата ищецът е имал захват, без неврологични увреждания. При такива увреждания възстановяването обикновено е 15-30 дни за меките тъкани и до 30-45 дни за пълното възстановяване и стабилизаране на сухожилието. В този период движенията му са били нарушени, но не до степен трайно затрудняване. Понастоящем е налице пълно възстановяване функцията на ръката и не се налага лечение.

Функцията на ръката е възстановена. Няма медицински данни за възникнали усложнения. В областта на предмишницата се установяват белези със сивкавобелезникав и сивкавокафеникав цвят, които няма да изчезнат. С времето ще настъпи избледняване на същите. Устно в съдебно заседание вещото лице допълва, че е останало и тръпненето, но функцията на ръката е възстановена напълно. Заключава, че характерът на телесната повреда е временно разстройство на здравето в рамките извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

5

Заключението на експертизата е прието от съда без възражение от страните.

От заключението на психологическата експертиза, потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 28.05.2026г. от вещото лице Н. В. В., клиничен психолог, се установява, че по време на инцидента освидетелстваният (ищецът) е бил в състояние на силен стрес, изпитвал е страх за живота и здравето си, имал е усещане за невъзможност да контролира ситуацията, бил е в състояние на безпомощност. След инцидента у него са се породили повишена тревожност, потиснато настроение, редуцирана волева активност, нарушен сън, социална изолация с продължителност около две седмици, бил е страхово зареден, чувствал се е уязвим, бил мълчалив и затворен, фиксиран към соматичните си страдания. Около месец сънувал кошмари. В момента у ищеца се установява фиксация върху протичането на соматичните процеси, получената травма, преживяната оперативна интервенция под пълна анестезия, както и върху последващия възстановителен период и съпътстващите ограничения на обучение, работа, лични контакти, фиксация с явно изразени нива на тревожност и депресивност. Личностният му профил не разкрива наличие на психопатологични отрицателни промени в психиката към момента. Описаните негативни преживявания са с преходен характер. От наличната медицинска документация се установява, че ищецът е провел консултация с психиатър, назначено му било медикаментозно лечение, което е провел две седмици, прекратено поради овладяване на наличната симптоматика. Провеждал е консултация и с психолог. Понастоящем отрича необходимост от оказване на психологическа подкрепа. Няма медицинска документация за персистиращи във времето негативни преживявания, които да водят до консултация с психолог или психиатър. Състоянието на остра стресова реакция е преходно разстройство, което се развива без проява на други психични разстройства, като реакция на изключително силен соматичен или психологичен стрес и обикновено продължава до няколко дни. Устно в съдебно заседание вещото лице допълва за състоянието на ищеца, че все още при среща с куче се обостря страховото му изживяване да не би да се случи отново. Няма нарушено функциониране, върнал се е към обичайните си дейности.