Решение № 5603 от 30.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5603 гр. София, 30.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110169944 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т. С. П., с която срещу „******" АД е предявен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3563,80 лева - главница, сумата 832,22 лева - лихва за забава за периода 04.01.2012 г. - 30.03.2016 г. и сумата 267,92 лева - разноски, за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 2517/2016 г. по описа на РС - ****** и е образувано изпълнително производство № ******/2022 г. по описа на ЧСИ ******, с район на действие СГС.

Ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист и въз основа на същия през 2016 г. е било образувано изпълнителното производство за събиране на вземанията по листа, по което последното действие е било извършено на 29.12.2016 г., след което същото е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановление за прекратяването му е било издадено на 15.07.2022 г. През м.08.2022 г. въз основа на същия лист е било образувано делото по описа на ЧСИ ******, за което производство ищецът узнал едва през 2024 г. Развива подробни съображения, че по отношение на процесните вземания е изтекъл срокът на погасителната давност, с оглед което и се е погасило правото на принудително изпълнение на същите. Моли съда да уважи иска и да присъди сторените разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ц., надлежно упълномощен, е подал писмен отговор, с който признава предявения иск. Заявява възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по 1 което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

Ответникът надлежно е признал предявения иск, с което се е отказал от правото си на защита. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на решение по този процесуален ред. Ето защо и искът следва да бъде уважен със съдебното решение, постановено в съответствие с направеното признание.

По разноските:

Ищецът претендира разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно от който, е направил разноски за внесена държавна такса и за адвокатско възнаграждение. Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството се възлагат на загубилата делото страна. Ответникът е заявил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът, като прецени липсата на фактическа и правна сложност на спора, признанието, направено от ответника, срочното разглеждане на делото в едно съдебно заседание без участие на представители на страните, намира за основателно. Ето защо и тези разноски следва да се намалят до сумата 400 лева, като в полза на ищеца се присъди сумата от общо 586,56 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, срещу „******“ АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. ******, ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено правото на принудително изпълнение с изтичане на предвидения в закона давностен срок за сумата 3563,80 лева – главница за периода 01.11.20211 г. – 29.06.2016 г., сумата 832,22 лева - лихва за забава за периода 04.01.2012 г. - 30.03.2016 г. и сумата 267,92 лева - разноски, за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 03.10.2016 г. по ч.гр.д.№ 2517/2016 г. по описа на РС - ****** и е било образувано изпълнително производство № ******/2022 г. по описа на ЧСИ ****** ******, рег. ****** в регистъра, воден от КЧСИ, с район на действие СГС.

ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

******, ****** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Т. С. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, сумата 586,56 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2