Решение № 1430 от 17.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501735 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувно е по въззивна жалба на В. М. И., ЕГН ********** срещу решение

№1579/23.05.2022г., постановено по гр. дело

№20213110116427/2021г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца В. И. Г. сумата от 6000 лева представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на сумата; както и в частта, с която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 750 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски на осн. чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при неправилно възприемане на изложената от страните фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал, поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи. Излага, че в проекто-доклада си първоинстанционният съд не е възприел и възпроизвел 1 нито едно от неговите възражения и твърдения, направени с отговора в срока по чл.131 ГПК, като в същото време дословно е възпроизвел в цялост твърденията на ищеца, което според жалбоподателя представлява нарушение на съдопроизводствените правила и принципа за равнопоставеност на страните в процеса, и е в нарушение правилата на чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.

Твърди, че безспорно по делото се установява, включително от приложеното АНД №2224/2021г. по описа на ВРС, че по време на инцидента, ищецът е нанесъл един удар с ръка, а не множество такива, нито побой, както е коментирал в мотивите си първ. Съд. На следващо място се твърди, че съдът е възприел неточно и събраните доказателства, тъй като по делото не е назначавана нито комплексна медицинска и психологична експертиза, нито само съдебно- психологична експертиза, нито има искане за назначаването на такива, поради което и неясно от къде съдът в мотивите си приема, че ищецът е понесъл физическа болка от травмите и тежък психически стрес. Според жалбоподателя, съдът неправилно е интерпретирал заключението на СМЕ и показанията на единствения свидетел, като е достигнал до необоснования извод, че ищецът е понесъл тежък психически стрес, както и че преживените психически и емоционални страдания от инцидента са рефлектирали върху начина на живот напред във времето, като този извод категорично следвал от изложеното от св. Г.а. Необоснован е и изводът на съда, че от показанията на св. Г.а се установява, че вследствие останалите налични заболявания, възстановителния период след нанесеното му увреждане в по-дълъг от стандартния, като продължавал да ползва обезболяващи медикаменти и към момента на с.з., който извод на съда не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. На следващо място излага, че няма представени доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че изложените оплаквания за главоболие, световъртеж, замаяност, болки в ставите, затруднено предвижване и проблеми със съня, са пряко следствие от нараняванията получени при инцидента. Счита, че така определеният от съда размер от 6000 лева на обезщетението е прекомерен и не съответства на установеното по делото и характера на получените наранявания. Счита че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е не повече от 1500 лева, какъвто е и размерът на предложеното на два пъти от него обезщетение. По отношение решението в частта, с която е осъден да заплати в полза по сметка на Районен съд - Варна 2 сумата от 750 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски на осн.чл.78, ал.6 вр.чл.83,ал.1, т.4 от ГПК, счита, че сумата е неправилно изчислена. По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което се отмени Решение №1579/23.05.2022г. постановено по гр.д. № 16427/2021г. описа на ВРС, 49 с-в, в частта, с която В. М. И. е осъден да заплати на В. И. Г. сумата от 6000 лева - представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на сумата, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде определен значително по-нисък размер на обезщетението, който да съответства на установеното по делото и отговарящ на критериите за справедливост, при цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал; моли решението да бъде отменено и в частта, с която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 750 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.83,ал.1, т.4 от ГПК, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за производството пред двете инстанции. С уточняваща молба жалбоподателят посочва, че моли решението да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а в условията на евентуалност – да бъде определен по-нисък размер на обезщетението. По отношение на определените разноски – уточнява, че искането за изменение в тази част е отправено като последица от евентуално уважаване на въззивната жалба. В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемият Г. е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно – в обжалваните части, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че изложеното във въззивната жалба е неоснователно и некоректно. Твърди, че по делото правилно е установено кумулативното наличие на всички релевантни факти, поради което искът справедливо е уважен за посочения размер. Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи за основателност на предявения иск за сумата от 6000лв., поради което моли за потвърждаване на 3 решението и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от В. И. Г., ЕГН:********** против В. М. И., ЕГН ********** за осъждане ответника да му заплати суми както следва: сумата от 2567,17лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медицински изделия, медикаменти и заплащане на такса за издаване на медицинско удостоверение, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата; сумата от 311,63лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума, за периода от датата на увреждането - 02.09.2020г. до 12.11.2021г., сумата от 10000,00лв. - представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 1213,89лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., вследствие нанесен от ответника на ищеца удар в лявата част на долната челюст, и получени в резултат на падането увреждания: контузия на дясна колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата предмишница, които в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание, чувство на срам пред присъствалите свидетели и накърняване на достойнството му.

Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ищецът излага, че е пенсионер, но работи като охранител в обект на „Ауто Експрес“ ООД-Варна, в близост до Трето РПУ, изпълнявайки дейност по осъществяване на контролно-пропускателния режим на обекта. Твърди, че на 02.09.2020г. в 12,52ч. през портала на обекта преминал л.а. марка Мерцедес МЛ500, черен цвят, с ДГН В6853НН и водачът/ответникът/ паркирал автомобила в двора пред сервизната клетка. Ищецът отишъл и му казал, че паркирането в територията на обекта не е разрешено, тъй като обектът е 4 частна собственост, при което ответникът му заявил, че няма да премести колата си, в която били още млада жена с малко дете. Ищецът им обяснил, че могат да се настанят в заведението, след което водачът да се върне и да премести автомобила. Твърди, че ответникът отново отказал да премести колата си и да освободи пространството пред сервизната клетка и тримата влезли в заведението за хранене. Твърди, че след около 15мин., като видял, че автомобилът е още на първоначалното му място, влязъл в заведението и за пореден път помолил ответника да си премести колата, но той отново отказал.

Служителката в заведението също го помолила, но без резултат. Тогава ищецът задействал паник-бутона за да уведоми охранителната фирма СОТ за инцидента. Малко по-късно ответникът и спътниците му излезли от ресторанта и се качили в колата си, но не могли да напуснат, защото бариерата била спусната. Ответника дошъл до помещението на охраната, в което стоял ищецът, и след като му казал „чакай да ти снимам гадната мутра“, му направил снимал, и се върнал в колата. Ищецът отишъл при колата за да им каже, че трябва да изчакат идването на служителите от СОТ.

Тогава ответникът отворил прозореца на предната дясна врата и наплюл ищеца в лицето. В този момент ищецът натиснал бутона на дистанционното за вдигане на бариерата за да пропусне чакащите коли, и ответникът потеглил. След това обаче спрял, излязъл от автомобила си и нанесъл на ищеца много силен удар в лявата част на долната челюст. Ударът бил толкова силен, че ищецът паднал на земята по гръб и си ударил главата в асфалта, при което изгубил съзнание за няколко минути. Когато дошъл на себе си, видял, че до него стои същата служителка Антоанета Русева от ресторанта и други посетители. Тя му говорела нещо и му помогнала да стане. Ищецът се чувствал много зле, имал световъртеж и силно главоболие и болки в долната лява челюст, където бил нанесен удара. Не можел да ходи, тъй като при падането десният му крак се подгънал под тялото му и изпитвал силни болки в коляното и не можел да стане. Усетил, че и нивото на кръвната му захар се е повишило. Твърди, че е инвалидизиран със 100% намалена работоспособност, тъй като има сърдечна операция /при която са му поставени три байпаса на сърцето/, от много години е хипертоник, а също така от почти 30г. бил с диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Взел си лекарства, които носел със себе си за случай на критично повишаване нивото на кръвното му налягане и при проблеми със сърцето. Междувременно били пристигнали 5 служители на охранителната фирма СОТ “Спартак“, които се запознали с инцидента и след като гледали записите от видеокамерите, се обадили в полицията, като през това време ответникът вече си бил тръгнал. След като дошъл колегата му да го смени, съпругата му го закарала до Съдебна медицина, от където го изпратили в Спешното отделение при МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД /амб.№ 4881/03.09.2020г./. Направени му били необходимите прегледи и образни диагностики на главата и на коляното, като за коляното закупили ортеза по предписание на ортопеда. Били констатирани контузия на дясна колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен оток в областта на долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата предмишница. Твърди, че в периода от 03.09.2020г. до 02.10.2020г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Излага, че с влязло в сила Решение №355/15.07.2021г., постановено по НАХД № 20213110202224/2021г., ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вр.чл.130, ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв. Посочва, че в резултат на описаните по-горе травми, причинени му от ответника, дълго време не бил в състояние да се движи самостоятелно като се налагало да ползва бастун, което продължава и към настоящия момент. Изпитвал и силни болки в дясното коляно, имал световъртеж и силно главоболие, гадело му се непрекъснато и не можел да пази равновесие. Твърди, че не можел да спи, защото травмираните места силно го болели. Поради травмата на челюстта изпитал силни болки и затруднения при хранене, като в последствие се установило, че при нанесения му от ответника удара, му е счупил зъб и моста на зъбите /четири зъба и две адепти. Твърди, че изпитвал сериозни затруднения в ежедневието си и докато ходел на работа до м.март т.г.