Решение № 8520 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8520 гр. С., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110109202 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К.

Д. с ЕГН ********** против СО, с адрес: ****************, представлявана от кмета В.Т. с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл.

52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и за 2 040 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.06.2023г. около 15.00 ч. на територията на СО, в района на Центъра на гр. С., до ********** „И.В.“, на тротоара при пресичането на улиците „**********“ и „***************“ се спънала в неправилно наредени, разместени и счупени плочки, вследствие на което паднала и наранила левия си лакът, както и лявата страна на торса. Поддържа, че с помощта на случайни минувачи се обадила на приятеля си, който я транспортирал до УМБАЛСМ „*********“. Поддържа, че в лечебното заведение установили нужда от извършване на оперативна интервенция под анастезия, противопоказно за нейното здраве по други здравословни причини, поради което била прехвърлена в УМБАЛ „*********“. Твърди още, че след извършена рентгенография на лакътната става – анфас и профил, се установило счупване на горния край на лакътната кост, поради което на 08.06.2023г. била извършена оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата, без вътрешна фиксация, радиус и улна. Поддържа, че е в период на възстановяване, провежда рехабилитационни процедури, преминала е два контролни прегледа и ще бъде необходимо осъществяване на втора оперативна интервенция. Навежда твърдения, че периодът на възстановяване е съпроводен със сериозни болки, процесът на заздравяване е по – бавен и въпреки приема на множество болкоуспокояващи медикаменти е в невъзможност да изпълнява ежедневните си задължения. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и сумата в размер на 2 040 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - медицински разходи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /19.02.2024г./ до 1 окончателното им изплащане. Претендира разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по подробно изложени съображения. Счита, че СО не е отговорна за настъпването на инцидента, както и за претърпените вреди и не са налице основания за ангажиране на отговорността й. Същата не следва да носи отговорност, че ищецът сам е пренебрегнал собствената си безопасност по време на придвижването му, с което е предизвикал инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му. Прави възражение за съпричиняване.

Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 31393 от 01.08.2024 г. съдът съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно бездействие; 2) вредата, а именно, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер; и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Към исковата молба са представени писмени документи, които съдът е приобщил към производството като допустими, относими и необходими писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Допуснати са съдебно-техническа и съдебномедицинска екпертиза за установяване на спорните въпроси по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 2040 лв. и 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

От представената Епикриза на М. Д., издадена от УМБАЛСМ „*********, се установява, че ищцата е постъпила в болницата на 07.06.2023 г. поради счупване на горния край на лакътната кост на лявата ръка. Извършена е операция, като са поставени плака и винтове. Ищцата е била изписана на 10.06.2023 г.

По делото е представен болничен лист № **********, издаден от ЛКК при Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „*********, от който е видно, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на травмата от 07.06.23 г. до 10.07.23 г., общо 34 календарни дни.

Представени са фактури за закупено от ищцата медицинско изделие и извършена рентгенография на стойност съответно 1820 лв. с ДДС и 100 лв. По делото са налице и доказателства за извършени медицински процедури – преглед, физиотерапия и лазер, от д-р Ш. в Гранд Хотел П. на стойност 120 лв.

По делото е прието заключение от съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. От експертното заключение се установява, че ищцата след падане е получила счупване на лакътната кост на лявата ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на крайника за срок не по-малък от два месеца и половина при обичаен ход на възстановяване. Експертът потвърждава, че 2 посочената травма може да бъде получена в резултат на падане върху твърд терен в контакт с левия лакът, тъй като такъв вид увреждания обикновено настъпват при контакт с твърди, тъпи предмети. В хода на възстановяване ищцата е имала затруднения в ежедневното си обслужване и нужда от чужда помощ. Счупването, поради сложността на движението в лакътната става, изисква рехабилитация за възстановяване на движението.

При прегледа, извършен от вещото лице, ищцата се е оплакала от болка в мястото на счупването при натоварване и смяна на времето. Заявила е, че изпитва затруднения да извършва работата си като архитект, тъй като не можела да се подпира на лявата си ръка.

Вещото лице констатира, че разгъването на лявата ръка в лакътя е с около 20 градуса по-малко отколкото на дясната ръка. На левия лакът има белег от оперативната рана с линейна форма и дължина 12 см. Лявата предмишница под лакътя на лявата ръка е по-тънка от дясната с два см. При опипване на лакътя се усеща подкожно металната остеосинтеза.

Според експерта по принцип металната остеосинтеза е индеферентна към човешния организъм и не води до остатъчни проблеми, но в конкретния случай се усеща болка и дискомфорт при подпиране на ръката. Металните пластини и винтове подлежат на премахване, като след това се очаква подобрение по отношение на подпирането на ръката, но е малко вероятно с оглед възрастта на ищцата, че тя ще възстанови напълно движението си при разгъване. След премахването на метала възстановяването би било около 1 месец.

Ищцата все пак е хирургически здрава при гореописаните усложнения.

По делото е прието заключение от съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно експертното заключение тротоарът на ъгъла на пресичане на ул. „**********“ с ул. „***************“ в близост до **********, посочен като място на падането от ищцата, е изграден от средни по големина гранитни плочи. Настилката е положена отдавна, като плочите са били подменяни аварийно, но с годините са настъпили слягания на места, откъдето се получават и разминавания между височините на някои плочки. Разликата във височината между едната и другата равнина на плочките е минимум 2 см, като тези плочки не са били обозначени с ленти или знак. Според вещото лице положената настилка, разглеждана като цяло, е в норма и без големи деформации, но не отговаря на изискването всички плочки да са в една равнина. Според експерта трябва да бъде подменена в бъдеще съгласно изискванията на Наредбата за градската среда на СО.

За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Г.В., фактически съжител на ищцата и свидетеля К.В.Д., син на ищцата.

Свидетелят В. посочва, че ищцата му се обадила и казала, че си е ударила лошо ръката и не я чувства. Била с внучка си. Той отишъл на мястото на инцидента, взел я и я закарал в болница *******. Видял къде се е спънала. Там имало две или три плочки, които били повдигнати около 8-10 см. По думите на свидетеля инцидентът се е случил на улицата, която започва от големия паркинг срещу двореца, която отива до **********. Падането е станало на тротоара.

Отишли в *******, където снимали ръката и казали, че е много лошо счупена.

Ищцата отказала да бъде оперирана с пълна упойка, тъй като според нея майка отключила деменция след операция с пълна упойка в *******. По тази причина отишли в ******** болница, където можели да я оперират с местна упойка. Посочва, че на ищцата била поставена плакета, която е трябвало да се закупи, защото не се поема от касата. Тъй като това нещо доста й тежи и боли, мисли да го премахне, но са казали, че трябва да минат поне девет месеца. Тя няма пълен обем на отваряне на ръката и й тежи заради желязото. Тя е архитект, като със сигурност травмата се е отразила на професионалните ангажименти.

Дълго време не е могла да работи на компютър.

Свидетелят К.Д. посочва, че М. Д. е архитект-проектант. Работи за себе си, като си има 3 собствено студио. Използва стандартните програми, които се използват в днешно време за проектиране на сгради, заведения и т.н. Тя чертае с аутокад. Ползва също и таблет, но на практика е много трудно да се работи с една ръка. Също така има и преподавателска дейност в УАСГ. Води курс, има студенти и е преподавател. Вследствие на инцидента проектантската й дейност е била замразена, тъй като причинената травма не е позволявала да си върши работата, която е на компютър, за което трябват и двете ръце. За преподаването й по-скоро не е пречела, макар че цялата й мобилност е била възпрепятствана, което все пак се е отразило на дейността в университета. Възстановяването е продължило минимум шест месеца. Към днешна дата продължава да има оплаквания, но трябва да й се правят операции тепърва. Травмата възпрепятства нейното нормално движение и ежедневните дейности.

Не може да си опъне лявата ръка напълно. Инцидентът се е случил през 2023г. Тя е била по средата на проект по време на самия инцидент, който се е забавил.

При преценка на показанията на свидетелите, отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, но и съобразявайки всички данни по делото в съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът приема същите за достоверни като ясно и последователно изложени, както и вътрешно непротиворечиви и неопровергани от останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира в цялост. В тази връзка следва да се съобрази и това, че свидетелят В. лично е придружил ищцата до болницата след падането , а впоследствие и е станал свидетел на възстановителния период, като е могъл да възприеме също последиците от преживяното върху здравето и емоционалното й състояние. Последното важи и за сина