Решение № 1190 от 13.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110200450 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ при участието на секретаря АННА КОВАНОВА , като разгледа докладваното от съдията НАХД № 450 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от 28.11.2022 г. издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл.

1

53 от ЗАНН на К. А. Б. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.4 вр. чл.264, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично.

Представлява се и от надлежен процесуален представител, който инвокира доводи в подкрепа на изложените в жалбата. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва депозираната жалба. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

В наказателното производство не се спори от страните по фактите и доказателствата.

Жалбоподателят К. А. Б. на 29.10.2022 г., около 13.30 часа не оказал съдействие в гр.София, *** на полицейски служитеи от 04 РУСДВР, като отказал да предостави документ за проверка и отказал да допусне полицейските служители до двора на кооперацията, който представлявал общинска собственост.

Въз основа на същия АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от 28.11.2022 г. издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на К. А. Б. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.4 вр. чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетеля М. К. Н. – служители в 04 РУ 2

СДВР, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време . В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че е налице разминаване между словесното описание на нарушението, възведено с АУАН, от една страна, и с НП – от друга. Така например в АУАН е възведено като нарушение, това че жалбоподателят не е изпълнил полицейско разпореждане като отказал да предостави документ за проверка и отказал да допусне полицейските служители до двора на кооперацията, който представлявал общинска собственост. В НП обаче, при словесното описание на нарушението са инкриминирани две различни проявни форми на нарушение – това че жалбоподателят не е изпълнил (бездействие) полицейско разпореждане (което е самостоятелно нарушение, предвидено в разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР ), а също така че е попречил (действие) на полицейски орган да изпълнява функциите си, което е 3 нарушение, предвидено в разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР . Налице е бездействие, а не активно поведение, довело до предвидения в чл. 264, ал. 1 ЗМВР съставомерен резултат попречване на органите да изпълнят функциите си. Поради това жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, а не по реда на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. При това положение е било допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че обвинението е било изменено, в сравнение с първоначално повдигнатото, което е недопустимо според действащите към момента разпоредби на ЗАНН, и по този начин е било накърнено правото на защита на санкционираното лице, тъй като се е създала неяснота относно повдигнатото обвинение, което обуславя отмяна на атакуваното НП, само на това основание, без да се обсъжда обвинението по същество. Този недостатък не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство, дори и да бъдат събрани доказателства в тази насока, тъй като АУАН и НП очертават предмета на доказване по делото, чрез описването на всички съставомерни признаци на възведеното нарушение, а описването на две проявни форми на нарушение, които са алтернативно предвидени непоправимо опорочава НП и е основание за неговата отмяна, като е недопустимо изследване на въпросите дали нарушението е извършено или не.

По тези съображения издаденото НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на съдебния спор страните заявяват, че не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 39 от 28.11.2022 г. издадено от Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН н а К. А. Б. с ЕГН:********** му е наложено административно наказание парична глоба в размер на 500.00 лева за извършено административно нарушение по чл.4 вр. чл.264, ал.1 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4