Решение № 250 от 29.05.2023, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 576/2022
- Вид
- Решение № 250
- Подписан
- 29.05.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 ал.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 250 гр. Смолян, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „**“ ЕАД против С. В. И., в която се твърди от ищеца, че на 23.08.2021 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между "**“ ЕООД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на "**“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2020 г., сключен с ответника, е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. „*“ ЕАД и „**“ ЕООД са упълномощили изрично ищцовото дружество, в качеството му на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 23.08.2021 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от името на „**“ ЕООД и „*“ ЕАД чрез „**“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № * от 23.08.2021 г. за станалата продажба, чрез „*“ с известие за доставяне с Изх. № * от 23.08.2021 г., което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“.
Към настоящата искова молба представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия и молим съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
На 08.01.2020 г. между "*" ЕАД /Кредитодател/ и С. В. И. /Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № *, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Съгласно Приложение 1 към Договора за кредит, на ответника е предоставен кредит в размер на 3 000,00 лева със срок на кредита 24 месеца. Първата погасителна вноска е с падеж 20.02.2020 г., а последната е с падеж 20.01.2022 г. Размерът на месечната погасителна вноска е 183,56 1 лева, включваща дължимата главница и договорна лихва. Уговорен е лихвен процент за целия срок на договора в размер на 40,00 % и ЕПР в размер на 48,21 %.
На същата дата между „**“ ЕООД и „*“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № *. Съгласно чл. 3, ал. 1 от условията на договора за кредит на 17.08.2021 г., ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на Договора за кредит, като му е изпратило писмо на посочената от ответника електронна поща. Съгласно чл. 3, ал. 2 от условията на договора за предоставяне на поръчителство, „**“ ЕООД е уведомило ответника, като му е изпратило писмо на посочената от последния електронна поща, че на 17.08.2021 г. от страна „*“ ЕАД е направено искане от „**“ ЕООД да заплати всички просрочени суми по договор за потребителски кредит с № *, както и че сумите ще бъдат заплатени в срок до 5 дни от получаване на искането за плащане. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в даденият му срок, поради което задълженията са заплатени от солидарно отговорния длъжник - „**“ ЕООД.
Ответникът е уведомен и че дължимите суми са заплатени от страна на „**“ ЕООД на 20.08.2021 г., като му е посочен общият размер на задължението, както и банковата сметка, по която може да заплати задължението.
Договорът за потребителски кредит, договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство са сключени по реда на ЗПФУР, в който нормативен акт е регламентирана възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ изключва приложението на разпоредбите на ЗПК, който се явява общ, а ЗПФУР и ЗЕДЕУУ - специални, тъй като установяват различие в правния режим в сравнение с общите норми, в т.ч. и относно реда и начина за сключване на договори.
В производството по чл. 410 ЕПК не се изисква представянето на какъвто и да е документ, освен ако договорът е сключен в писмена форма, какъвто настоящият случай не е.
Не противоречи на закона искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане по недействителен договор. Противоречие на закона е несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. В случая няма правна норма, която да забранява сключването на договор за кредит от разстояние. Тези правоотношения са уредени със закон.
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „**“ ЕАД е възникнал .правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ЕПК срещу ответника за дължимите суми. По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. д. № *, съдът е издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно разпоредбите на ГПК. Длъжникът е подал в срок възражение,че не дължи изпълнение по заповедта, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск, с който моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответникът,че същия дължи на ищеца следните суми: 2 648.66 лв. - заплатена от 2 поръчителя главница на „*“ ЕАД по договор за потребителски кредит №*, 929.00 лв. заплатена от поръчителя договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 19.06.2020г. до 20.01.2022 г. по договор за потребителски кредит № *; 487.51 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. , ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателно погасяване на дълга, за които суми по ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Претендира и за разноските в заповедното и в настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че ищецът не представя доказателства относно сключването на договора за кредит между ответника и „*“АД. Твърди, че не му е предоставена преддоговорна информация, съгласно чл.8 и сл. от ЗПФУР относно възнаградителната лихва, която с е претендира за 40%, посочена в приложение по договор за ПК */08.01.202г., а ГПР е 48,21%.
Не се посочват от ищеца и направените от него плащания, както и моментът, от който вземането е станало предсрочно изискуемо .Не се представят и ддоказателства,че „**“ ЕООД е платило посочените суми и в какъв размер. Договорът за поръчителство не е с ключен с длъжника, а е между „*“ ЕАД и „**“ ЕООД. В случай,че „**“ ЕООД е платил задълженията на длъжника по договора за кредит, само той би могъл да прехвърли вземането си на ищеца. От представените писмени доказателства не става ясно кой е кредиторът и ако има промяна в кой момент е станало това. Оспорва да е подписвал СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити. В ИМ се твърди, че не е приложим ЗПК, а в същото време се представя СЕФ по реда на чл.5 ал.2 от ЗПК. Твърди също,че по договора за кредит с * ЕАД е запазил и представя следните вносни бележки: Разписка № * от 24.10.2019 г. за 270,00 лв, Разписка № * от 20.11.2019 г. за 270,00 лв. ,Разписка № * от 19.03.2020 г. за 310,00 лв. , Разписка № * от 14.07.2020 г. за 380,00 лв., Разписка №* от 26.02.2021г. за 100,00 лв. и Разписка №* от 26.05.2021г. за 200,00 лв.
Съдът, след като прецени изложеното от страните в исковата молба и отговора и събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото доказателства – общи условия за предоставяне на кредити, Договор за потребителски кредит № */08.01.2020 г.; Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2162389/08.01.2020 г.; Договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2020 г.; Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2020 г.; СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредит; Договор за цесия от 23.08.2021 г. се установява , че на 08.01.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит между „*“ ЕАД като кредитор и ответникът като кредитополучател, с който дружеството е предоставило в заем на ответника сума в размер на 3 000,00 лева. Договорът е сключен след представяне на Стандартен Европейски формуляр и е сключен при действието на Общи условия. Договорът е сключен от разстояние. Към договорът за кредит е приложен погасителен план, съгласно който кредита се погасява на 24 месечни вноски, 3 включващи главница и лихва в размер на общо 183,56 лева всяка една от тях. Лихвеният процент по кредита е 40%, ГПР 48.21%, общия размер на всички плащания е в размер на 4 405,44 лв.
С подписването на договора кредитополучателя е декларирал, че е получил общите условия, договорна и преддоговорна информация и се е запознал с тях. Съобразно договора и общите условия при непогасяване в срок на главницата по договора се дължи мораторна лихва в размер на законната лихва.
В изпълнение на договорното си задължение да предостави обезпечение по процесния договор за кредит ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „**“ ЕООД, съобразно който поръчителя се е задължил да сключи с кредитора договор за поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника–ответника по делото за всички задължения по процесния договор за кредит.
От Договор за цесия от 23.08.2021, потвърждение за сключена цесия– 2 бр.;
Приложение № 1 от 23.08.2021 г., пълномощни – 2 бр. се установява, че на 23.08.2021 г. е подписан договор за продажба на вземания между „*“ ЕАД, „**“ ЕООД и „**“ ЕАД, по силата на който първите две дружества продават на ищеца вземания произхождащи от договори за кредит по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит и ЗЗД. Вземанията по процесния договор за индивидуализирани и продадени на ищцовото дружество с Приложение № 1 от 23.08.2021 г.
Цедентите са потвърдили извършената цесия. Ищцовото дружество в качеството на цесионер е упълномощено от цедентите да уведоми длъжниците по продадените вземания за извършената цесия. От уведомително писмо изх. № УПЦ-П-КРСАТ/*; известие за доставяне; уведомление във връзка с просрочени задължения по договор за кредит – 2 бр. се установява, че ищцовото дружество е изпратило уведомително писмо до ответника, с което му съобщава за извършената цесия и го приканва да заплати вземанията си по договора.
Уведомлението е върнато като непотърсено.
На 29.03.2022г. от ищеца е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№*г., по което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 2648.66 лв. (две хиляди и шестстотин четиридесет и осем лева и 66 стотинки), представляваща платена главница на „*" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № *; 929.00 лв.
(деветстотин двадесет и девет лева) възнаградителна лихва за периода 19.06.2020г. 20.01.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № *; 487.51 лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и 51 стотинки) обезщетение за забава, начислено за периода 20.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда 29.03.2022г., .които суми представляват задължения по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „**“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "**“ ЕООД в полза на „**“ ЕАД, ЕИК * по силата на Приложение 1 от дата 23.08.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата от подаване на заявлението в съда 29.03.2022г. до 4 окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски по делото в размер на 81,30 лева заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/192d794f-9f64-4c34-8ffd-785d22af05b8