Определение № 697 от 29.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 697 гр. Перник, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500463 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3, вр. чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Г. Б. против Определение № 82/25.03.2026г. по ч.гр.д.№443/2025г. на Районен съд - гр.Трън, с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Б., с ЕГН: ********** за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.12.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 443/2025 г. по описа на ТРС, 2-ри състав.

В частната жалба се излагат доводи във връзка с това, че считам, че са налице предпоставките на чл. 420, ал. 2,т.2 и 3 ГПК, тъй като има качеството на потребител. С обжалваното определение - гр. Трън е оставил без уважение искането й за спиране на изпълнителното производство, без да е обсъдил наличието или липсата на неравноправни клаузи, нито е обсъдил дали заповедта по чл.414 ГПК й е връчена редовно. Нито е обсъдил това че е налице неправилно изчислен размер на вземането по договора, сключен между нея и , Първа инвестиционна банка" АД. Оспорва размера на дължимата сума и лихвите към нея. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо него въззивната инстанция уважи молбата.

Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите и възраженията в 1 частната жалба и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

В производството по ч. гр. д. № 443/2025 г. по описа на ТРС, 2-ри състав срещу В. Г. Б. и О. С. Б. в полза на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, С ЕИК 831094393 е издадена заповед за изпълнение № 346/09.12.2025 г. въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, за следните суми: 15 923,55 BGN (петнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и 55 стотинки), представляваща главница по Договор № *** за банков кредит за периода от 01.09.2024 г. до 08.12.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата за период от 09.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 556,01 BGN (петстотин петдесет и шест лева и 01 стотинка), представляваща договорна лихва непогасена възнаградителна лихва (лихва за редовен дълг), начислена съгласно Раздел II, т.4, от Договор № *** за банков кредит за периода от 01.07.2025 г. до 26.11.2025 г., сумата 63,21 BGN (шестдесет и три лева и 21 стотинки), представляваща законна лихва, върху просрочената главница, начислена на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 27.11.2025 г. до 08.12.2025 г., сумата 192,00 BGN (сто деветдесет и два лева), представляваща непогасени разноски за връчване на писмено предизвестие, дължими на основание Раздел III, т.18 от Договор № *** за банков кредит, както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 80,00 BGN (осемдесет лева), и държавна такса в размер на: 284,49 BGN (двеста осемдесет и четири лева и 49 стотинки).

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдлъжника В. Г. Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, като в подаденото възражение по чл.414 от ГПК с рег.№ 2000/02.03.2026г. подчертава, че не оспорва самото й задължение по кредита, а оспорва законосъобразността на издадената заповед и начина на изпълнение. Други мотиви за искането за спиране на изпълнението не са посочени.

При установеното от приложените доказателства, първоинстанционният съд е постановил обжалванато определение, с което е оставил без уважение 2 искането на В. Г. Б.за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.12.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 443/2025 г. по описа на ТРС, 2-ри състав.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното определение относно неоснователността на молбата, които са правилни и са основани на установените по делото факти, поради което и на основание чл.

272, вр. 278, ал. 4 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК. При това положение, искането за спиране на изпълнението й, направено в срока за възражението по чл. 414 ГПК, следва да е подкрепено с писмени доказателства /чл. 420, ал. 2 ГПК/ или да е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 или 181 ЗЗД. Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането /чл. 420, ал. 1 ГПК/. Такова обезпечение жалбоподателката не е представила, нито е изразила готовност да го стори.

Под "писмени доказателства" в чл. 420, ал. 2 ГПК се има предвид доказателства за недължимост на вземането както и извод за недължимост на вземането, който да следва пряко от наличните по заповедното производство доказателства. В молбата по чл. 420 ГПК и в частната жалба изложените доводи, посочени по-горе, касаят обстоятелства, свързани с годността на представения документ да удостовери подлежащо на принудително изпълнение вземане. Основателността на тези обстоятелства може да бъде предмет на доказване в производството по обжалване разпореждането за незабавно изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/, какъвто предмет настоящата частна жалба няма, респ. в исково производство по реда на чл. 422 ГПК, но не се явява доказателство за недължимост на процесната парична претенция в производството по реда на чл. 420 ГПК.

На следващо място, от представения договор за банков кредит, ведно с погасителен план не следва извод за наличие на неравноправност на постигнатите между страните уговорки вкл. и ГПР. Освен това и в тази връзка следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя в рамките на настоящото производство могат да касаят единствено обстоятелства, които са предмет на 3 проверка по реда на чл. 420, ал. 3 ГПК. В случая доводите и възраженията в жалбата касаят единствено тълкуването и действителността на съдържащите се в договор за банков кредит волеизявления, които са относими и следва да бъдат релевирани в производството по установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК, но не и в настоящото производство по реда на чл. 420 ГПК.

На последно място, доводите и възраженията в жалбата, касаещи липсата на редовното уведомяване за издадените заповед за изпълнение и изп. лист, са предмет на проверка и защита, която се реализира по друг ред - чрез възражение по реда на чл. 423 ГПК, респ. чл. 407 ГПК, а не посредством жалба в настоящото производство по реда на чл. 420 ГПК.

По изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното определение следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 82/25.03.2026г. по ч.гр.д.№443/2025г. по описа на Районен съд - гр.Трън.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4