Решение № 385 от 17.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501515 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 533 от 21.01.2020г., постановено по гр.дело № 5255/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 17 състав, е признато за установено по предявен от „Рила Комерс“ ООД срещу „Сноу Холидей“ ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П.Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Рила Комерс“ ООД е собственик на тавански етаж с площ 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения, заедно с мазе с площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с 27,88% ид.ч. от общите части на сградата и 26,26% ид.ч. от дворното място, цялото с площ 282 кв.м, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХІІ-14,15 в кв.383, м. „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, на бул.„***” № 102 (бивш пл.„***” № 3) в гр. София, на основание § 3 от ЗОЕТДДИ вр. чл. 62 ТЗ; на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 52, том І, рег. № 1462, дело № 49/25.05.2009г. на нотариус рег. № 142 на НК в частта, в която „Сноу Холидей“ ООД е признато за собственик на таванско помещение, без посочени в документа за собственост номер и площ, описано като принадлежащо към партерен етаж (първи надземен) със застроена площ 124,84 кв.м, състоящ се от входен вестибюл, две стаи, кухня, килер, коридор и две тоалетни с общ коридор, намиращ се в гр. София, СО, район „Триадица“, бул. „***” № 102 (с бивш административен адрес площад „***” № 3); на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Сноу Холидей“ ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П.Д. са осъдени да платят на „Рила Комерс” ООД разноски за първоинстанционното производство в размер по 831,84 лева; на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Рила Комерс“ ООД е осъдено да плати на К. С. В. сумата 350,25 лева разноски за производството, а на П.Д. сумата 3 444,20 1 лева.

С определение от 01.10.2020г. по гр.дело № 5255/2016г. съставът на СГС е оставил без уважение молбите на „Сноу Холидей” ООД и на „Рила Комерс” ООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

С решение от 02.10.2020г. по гр.дело № 5255/2016г. съставът на СГС е отхвърлил молбата на „Рила Комерс” ООД за допълване на постановеното първоинстанционно решение.

Въззивна жалба против решение № 533/21.01.2020г. е подадена от „Сноу Холидей” ООД, чрез пълномощника адв. П.В., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че съдът в мотивите си се е позовал на несвоевременно представена по делото отчуждителна преписка от 1985г. и направените във връзка с нея нови твърдения на ищеца, като това е повлияло при определянето на относимите към спора законови разпоредби, имащи отношение към отчуждаването и впоследствие към реституцията на процесния имот. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно е приел, че между страните липсва спор относно правопримството на ищеца от други държавни структури, като смята, че по делото не е категорично установено, че ищецът е правоприемник на държавни предприятия и че процесният имот е включен в капитала му, както и не е установен обемът на притежаваните от дружеството права, включително и право на собственост върху процесното таванско помещение. Оспорва се изводът на съда, че процесният имот е отчужден по реда на ЗТСУ с процедура, обективирана в преписка от 1985г. Сочи се, че по делото са налице данни, че имотът е отчужден още през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС.

Според жалбоподателя съдът не е съобразил, че предмет на производството е положителен установителен иск, тоест че по делото следва да се установи правото на собственост на ищеца, като в тази връзка твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел, че с акт № 459/1949г. са отчуждени по 22,4/100 идеални части от първия и от таванския етаж и този фактически извод не е кореспондира с доказателствата по делото. Жалбоподателят смята също, че съдът превратно е тълкувал значението на преписката от 1985г., без да съобрази, че същата е представена извън преклузивните срокове, с нея ищецът въвежда твърдения за ново придобивно основание. Сочи, че съдът не е следвало да кредитира заключението на СТЕ, което е изготвено въз основа на преписката от 1985г. и в което са налице множество пропуски, неясноти и противоречия. Поддържа, че по делото липсват данни отчуждителната процедура да е приключила, заповедта за отчуждаване да е влязла в сила и да е породила вещно отчуждителен ефект, като оспорва извода на съда, че отчуждителната заповед по чл. 98 ЗТСУ(отм.) и липсата на данни за проведена процедура по чл.4 ЗВСНОИ е основание да се приеме, че таванският етаж е бил отчужден от собственика по реда на ЗТСУ(отм.) и същият е станал държавна собственост. Смята, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ(отм.) и след като по делото не е установено да е извършено обезщетяване на собствениците, то неправилно съдът е приел, че е завършен фактическия състав на отчуждителната процедура през 1985г. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се приеме, че препискато от 1985г. е неотносима към предмета на спора, доколкото предмет на установяване е правото на собственост на ищеца, което той основава на правоприемство, а при условията на евентуалност-на давностно владение. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че в случая е приложим ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНС и др., 2 като не е съобразил, че отчуждаването е настъпило още през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС. Поддържа също, че съдът не е обсъдил доказателства, представени от „Сноу Холидей” ООД във връзка с направеното от дружеството възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Предвид всичко изложено жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Рила Комерс” ООД, чрез пълномощника адв. М. и чрез управителя, са постъпили отговори на въззивната жалба, с които същата се оспорва като неоснователна.

Въззивна жалба против решение № 533/21.01.2020г. на СГС е подадена и от П. Г. Д. с оплаквания за неправилност и необоснованост и с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Този жалбоподател сочи, че съдът не е обсъдил доводите, исканията и възраженията на страните, не е обсъдил събраните доказателства в съвкупност, не е направил фактически констатации и не е изложил никакви мотиви за правните си изводи. Твърди, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по своевременно направеното от П.Д. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност; не е съобразил, че със заповед № РД-57-13 от 05.01.1994г. на кмета на Столична община е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот; не е обсъдил и решението относно делбата, както и заключението на техническата експертиза в делбеното производство, чийто предмет е бил и таванския етаж.

Смята, че проведеното исково производство за делба на имота е доказателство за осъществено владение и своене на имота от страна на П.Д., като съдът е следвало да съобрази и мотивите на решение № 1034/06.12.1999г. по гр.дело № 220/1998г. на ВКС. Сочи, че по делото е категорично установено, че П.Д., Е.Д. и К.В. са установили владение върху процесния имот, считано от 05.01.1994г.- датата на издаване на заповедта на кмета на СО, в която изрично са споменати и таванските помещения и до датата на нотариалния акт от 31.05.2005г., както и до датата на подаване на исковата молба в тяхна полза е изтекла придобивна давност повече от 10 години. Жалбоподателят сочи също, че по делото не е установено отчуждителната процедура от 1985г. да е приключила. Сочи, че е незаконосъобразен изводът на съда, че процесният тавански етаж отговаря на строителните правила и норми за самостоятелен жилищен обект, като не е съобразено, че според заключението на СТЕ обектът е с височина 2,40 метра, а не 2,60 м, каквото е изискването на Наредба № 7/22.03.2003г., както и че в таванския етаж са обособени килери (складови помещения), поради което същият се притежава в съсобственост.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Рила Комерс” ООД, чрез адв. М., е постъпил отговор на въззивната жалба на П.Д., с който същата се оспорва, като неоснователна.

Въззивна жалба против допълнителното решение на СГС от 02.10.2020г. е подадена от „Рила Комерс” ООД, чрез управителя Г. К.. Жалбоподателят сочи, че ответникът „Сноу Холидей” ООД е признал иска по отношение на втория етаж и гаража и производството в тази част и по отношение на тези обекти е прекратено.

Сочи, че признанието на иска е обосновало и оттегляне на претенцията на „Рила Комерс” ООД в тези части, но с оглед допусната техническа грешка от техническия секретар, изготвил протокола, който вместо чл. 237 ГПК е написал чл. 232 ГПК, съдът е следвало да уважи искането на ищцовото дружество за 3 допълване на решението по реда на чл. 237, ал.2 и ал.4 ГПК с признание на иска от страна на ответника „Сноу Холидей” ООД по отношение на втория етаж и гаража.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от „Сноу Холидей” ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Частни жалби против определението на СГС от 01.10.2020г. са подадени от „Рила Комерс” ООД и от „Сноу Холидей” ООД, като всяка от страните, в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е подала отговор на частната жалба на насрещната страна, с който я оспорва.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидни и допустими съдебни решения, подлежащи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Рила Комерс” ООД, представлявано от управителя Г. К., чрез упълномощен адвокат, с която против „Сноу Холидей” ООД, К. С. В., Е. Г. Д. и П. Г. Д., е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на втори надпартерен етаж с площ 114 кв.м от триетажна жилищна сграда, заедно с мазе с площ 9,35 кв.м и североизточно от стълбището мазе с площ 3,74 кв.м, заедно с 37,73 % идеални части от общите части на сградата и заедно с 35,54 % идеални части от дворното място, както и на тавански етаж с площ 99,77 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, входно антре, черно антре, санитарен възел и три тавански помещения, заедно с мазе с площ 11,78 кв.м и мазе с площ 5,25 кв.м, заедно с 27,88% ид.части от общите части на сградата и 26,26% ид.части от дворното място, цялото с площ 282 кв.м, представляващо имот пл. № 15 от УПИ ХІІ-14,15 в кв. 383, местността „ГГЦ-Г-6 ІІ част“, в гр.София на бул. „***” № 102 (бивш пл.

„***” № 3).

В исковата молба се твърди, че през 1986г. с разпореждане № 6 на Бюрото на МС Стопански комбинат „Рила“ бил преобразуван в Стопанско обединение „Рила“, а с решение № 35/10.03.1989г. на МС, на основание Указ № 56, била образувана фирма с държавно имущество с наименование „Рила”, на която бил предоставен уставен фонд, получен от прекратени организации, между които и Търговско предприятие „Рила” от Стопанско обединение „Рила”. Сочи се, че държавната фирма „Рила” поела всички активи и пасиви на прекратените организации по баланса им към 28.02.1989г.; че с решение от 20.031989г. по ф.д.

№ 128/1989г. по описа на СГС, ФО, била вписана държавна фирма „Рила”; че със заповед от 20.06.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, фирма „Рила” била прекратена, считано от 21.06.1991г., като активите и пасивите й , както и правата и задълженията й се поели от новообразувани фирми, между които и „Рила Комерс”-София, „Рила Стил”-София и други. Твърди се, че „Рила Комерс”, като учредена с държавно участие станала правоприемник на търговско предприятие „Рила”-София; че със заповед от 05.08.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, фирма „Рила Комерс” била преобразувана в 4 еднолично дружество с ограничена отговорност, като „Рила Комерс” ООД поело правата и задълженията на държавна фирма „Рила Комерс” София и това обстоятелство било вписано по ф.д. № 14464/1991г. по описа на СГС, ФО.