Решение № 3567 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3567 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330115427 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Г. М. против „Първа инвестиционна банка“ АД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът, в качеството си на наследник на М. Й. П., е страна по договор за банков депозит с дата на открИ.е *** г., сключен между наследодателя М. Й.

П. и банката – ответник.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на М. Й. П., починала на *** г.

Твърди, че наследодателката му е първа братовчедка и докато е била жива му споделила, че има открита банкова сметка при ответника с наличност от 20 000 лв. Твърди, че след смъртта й, в опит да получи информация от банката – ответник за банковата сметка и наличностите по нея, представяйки удостоверение за наследници, получил няколко отказа за това. Твърди, че банката е отказала устно да предостави на ищеца исканата информация с довод, че било необходимо всички наследници да се явят. Въз основа на изложеното предявява и настоящия установителен иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба. Ответникът сочи, че не оспорва, че лицето М. Й. П. има активен свободен депозит в банката, како и че ищецът е нейн наследник. Оспорва твърденията на ищеца, че не му е предоставена необходимата информация, касаеща банковата сметка и правното основание, на което е възникнало правоотношението между М. П. и „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че договорът за открИ.е на банкова сметка бил intuitо personae, поради което и ищецът не придобивал качеството страна по процесния договор, а имал единствено вземане срещу банката за сумата, отговаряща на наследствената му квота. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

1

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В производството по делото ищецът следваше да докаже и обоснове фактическите си твърдения относно невъзможността за предявяване на осъдителен иск предвид отказа на банката за получаване на информация, касаеща размера на депозита и поставените изисквания за присъствие на всички наследнции. Ищецът следваше да установи още, че има качеството наследник и че праводателят му е бил в процесните договорни отношения с банката – ответник.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено както качеството наследник на ищеца, така и невъзможността му да се сдобие с необходимата информация, касаеща договора за депозит с ответната банка на неговия наследодател, доколкото тези факти и обстоятелства се признават от ответната страна. В хода на съдебното дирене процесуалният представител на ответника потвърди, че е имало отказ за предоставяне на информация, тъй като част от наследниците били починали и по този повод банката не се била снабдила с актуално удостоверение за наследници. По делото е представено и платежно нареждане, от което е видно, че на *** г. ответната страна е изплатила на ищеца сумата от 567,97 евро, като в основанието за превода е посочено „прехвърляне на средства от наследство на М. Й. П. – починало лице“.

Макар в откритото по делото заседание искането на ищеца за задължаване на ответника да представи процесния договор за депозит, както и движенията по сметката да бе оставено без уважение, доколкото тези документи са без правно значение за делото, то именно липсата им обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Ако ищецът разполагаше с тази информация, то той би могъл да предяви осъдителен иск срещу банката за сумата, която му се дължи на основание наследственото правоприемство.

За пълнота следва да се изтъкне, че възражението на ответника, касаещо характера на договора за банков депозит като такъв intuit personae, съдът намира за неоснователно.

Договорът няма характер на такъв, сключен с оглед личността, респ. не се прекратява след смъртта на лицето, което го е сключило. При договорите intuito personae от значение е личността на длъжника. При тях е налице интерес за кредитора задължението да бъде изпълнено от точно определено лице. При договорите за банков депозит банката не е кредитор, а длъжник и тя трябва да изпълни на правоимащите лица.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на общо 322,12 евро, от които 15,34 евро за държавна такса и 306,78 евро за адвокатско възнаграждение.

2

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Г.

Г. М., ЕГН **********, с адрес област П., с. З., ул."**" № ** против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът, в качеството си на наследник на М. Й. П., ЕГН **********, е страна по договор за банков депозит с дата на открИ.е *** г., сключен между наследодателя М. Й. П. и банката – ответник.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. Г. М., ЕГН ********** сумата от 322,12 евро – съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3