Решение № 3694 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3694 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110131610 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Д. Д. срещу ЗАД „А“ АД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 6000 лв., частичен иск от вземане в размер на 46 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” по щета № *********, заедно със законната лихва за забава от деня на предявяването на исковата молба – 03.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 470 лева за периода 26.10.2024 г. – 03.06.2025 г./уточнителна молба на л.150 от делото/.

Ищецът М. Д. Д. твърди, че на 0**** г., настъпило ПТП, при което били причинени повреди на лек автомобил „М. Л.", pег. № **********. На следващия ден уведомил ЗАД „А“ АД, където автомобилът бил застрахован по договор за пълно автокаско и била образувана преписка по щета. Последвали огледи в различни доверени сервизи, които отказвали да отремонтират щетата. Поради това и с оглед установяване на действителните щети било образувано ч.гр.д. № ****/25 г., в хода на което била изслушаната САТЕ. От нея се установявал размерът на вредите, а именно 55 485.72 лева, а средната пазарна стойност на автомобила била 75 092.00 лева, поради което твърди, че е налице тотална щета на автомобила. Поради изложеното, ищецът предявява пряк иск срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 6000 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 46 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „А“ АД оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно 1 застрахователно правоотношение по застраховка каско между ищеца и ответното дружество.

Оспорва наличието на събитие, включено в обхвата на предоставяното по договора застрахователно покритие. Оспорва твърдения факт за настъпило застрахователно събитие по смисъла на чл.394, във вр. с § 1, т.4 от ДР на КЗ и съответно т.3.7. от ОУ по застраховка „Каско“. Твърди наличие на изключен риск по т.10.11 от Общите условия /ОУ по застраховка „Каско“ на МПС. В случая бил реализиран риск, изрично изключен от застрахователното покритие, попадащ в хипотезата на т. 10.11 от Общите условия, приложими към сключения застрахователен договор. Твърди, че ищецът М. Д. Д., в качеството си на водач на лекия автомобил „М“ е станал причина за реализирания инцидент, тъй като е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и било издадено Наказателно постановление.

Проявата на груба небрежност в случая се състояла в движението с превишена скорост, двойно над разрешената в съответния пътен участък, предвид ограничението на скоростта в населените места от 50 км/ч. В настоящия случай било налице грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и не била положена минималната грижа за опазване на застрахованото имущество от страна на водача на л.а. „М“. Същият не съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка, интензивността на движенето поставените пътни знаци, като се движил с несъобразена скорост, съществено надвишаваща максимално допустимата за конкретния пътен участък, в резултат на което е настъпило процесното ПТП.

От извлечените телеметрични данни в хода на ликвидационната преписка по щета, твърди, че водачът на лекия автомобил „М“ сам се е поставил в ситуация на невъзможност за предотвратяване на произшествието чрез движение с превишена, несъобразена скорост, извършване на резки движения с волана и липса на адекватно поведение, довели до напречна загуба на устойчИ.ст, удара в бордюра, неконтролираното въртене на автомобила последвалия сблъсък в бетонната стена на моста, т.е. поведението на водача не било съобразено пътната обстановка и е единствената техническа и експлоатационна причина за настъпване на процесното ПТП. В нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП водачът избрал скорост на движение, надвишаваща разрешената скорост, която в процесния пътен участък на населеното място е с ограничение до 50 км/ч., в нарушение на чл.6, т.1 от 3ДВП водачът не съобразил с пътния знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч, поставен в района на мястото на произшествието и избрал скорост на движение за процесния пътен участък, значително надхвърляща разрешената скорост, която за процесния пътен участък била до 50 км/ч., в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Налице били хипотезите на чл.408, ал. 1, т.3 и чл.395, ал.4 от КЗ. Ищецът пазил и не ползвал застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, не предприел обичайните и разумни предохранителни мерки за предпазването му от вреди, както и не спазил правилата за движение, въпреки, че е имал задължение да съобразява поведението си на пътя с пътната маркировка и пътните знаци, както и с конкретната пътна обстановка, в резултат на което реализирал процесното ПТП. В условията на евентуалност твърди, че неизпълнението на договорните задълженията на ищеца, посочени по - горе, е от естество да обуслови редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не по - малко от 90% от размера на претендираната главница. В условията на 2 евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „М“, което надвишава 50%.Евентуално твърди, че в случая е налице тотална загуба на л.а. „М“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ - увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Претендираната с исковата молба сума се равнявала на действителната стойност на автомобила към момента на сключване на застраховката „Каско" - 46 000.00 лева, но тази сума не представлявала действителната стойност на процесното МПС към датата на ПТП.

Евентуално поддържа, че претенцията на ищеца за имуществени вреди е силно завишена.

Оспорва изцяло претенцията за присъждане на лихва като неоснователна. Искът за лихва бил акцесорен и неоснователността на главния иск водила до неоснователност на иска за заплащане на законна лихва. Отделно от това началната дата на периода, за който се дължала мораторна лихва не била датата на ПТП /в случая 0**** г./ Обезщетение за забавено изпълнение се дължало принципно след изтичане на 15 - дневния срок от сезиране на ответното дружество на основание чл. 108, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.405 и чл.409 от КЗ, във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В условията на тотална щета началната дата на периода, за който се дължи мораторна лихва била датата на която регистрацията на автомобила официално е прекратена. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

В открито съдебно заседание, ищецът не се явява, не се представлява и не изразява становище по исковете.

В открито съдебно заседание, ответникът се представлява от юрисконсулт В., която моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава по иска по чл.86 ЗЗД, предвид липсата на данни за дерегистрация на автомобила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.

В тежест на ответника по всички искове е да докаже твърденията и възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно наличие на обстоятелства, изключващи задълженията му, включително – проявена от водача на лек автомобил „М. Л.", pег. № ********** груба небрежност, неизпълнение на твърдените задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – ПТП, възражението си за съпричиняване и за 3 тотална щета.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" относно процесния лек автомобил. Между М. Д. Д. и ЗАД "А" е сключен Анекс № 1 към застрахователна полица за застраховка КАСКО на МПС № 0********/08.05.2024 г. във връзка с настъпилата промяна на собствеността на автомобила по време на действие на договора за застраховка КАСКО, който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им с типичното за застрахователния договор за имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на ответника ЗАД "А" да заплати обезщетение за вредите от настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск, съгласно горецитираната застрахователна полица. Именно защото договорът е изменен с анекс сключен от М. Д. Д., в качеството му застрахован и правото на собственост върху движимата вещ е преминало върху него по време на действие на застрахователния договор, то М. Д. Д. е носител на правото да получи застрахователно обезщетение при настъпването на покрит риск.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото материали по преписка, че застрахованият автомобил е увреден в срока на застрахователното покритие в резултат на ПТП настъпило на 0**** г.

За установяване на механизма на събитието, уврежданията по автомобила и връзката между тях е приета е автотехническа експертиза, Протокол за ПТП № ********** от 0**** г./л.78 от делото/, а и от изисканата по делото от ПП КАТ към СДВР в заверено копие цялата административно наказателна преписка, образувана по повод ПТП от 0**** г. с „М. Л.", pег.

№ ********** се установява, че на 0**** г. около 22:10 ч., лек автомобил марка „М. Л.", pег.

№ ********** се е движи по бул. „акад. И. Е. Г.“ с посока от бул. „К.В.“ към бул. „Б“ и района на моста под ул. „Г. С.“, водачът поради движение със скорост несъобразена с интентизивността на движението, губи контрол над превозното средство и реализира ПТП, като се удря първоначално в бордюра отляво, а след завъртане в стената отдясно. От събраните по делото доказателства вещото лице заключава, че лек автомобил марка „М. Л.", pег. № ********** се е движил непосредствено преди удара в лява пътна лента, като посочва, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача, който се движили със скорост, при която с органите за управление на автомобила не е успял да овладее същия. Максимално допустимата скорост на движение в района на произшествието е 40 км.ч. Поради това вещото лице прави извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако с избора на скорост и органите за управление на автомобила не е допуснал отклонение в ляво и удар в бордюра. В настоящия случай несъмнено се установява, че процесното ПТП е настъпило в резултат единствено от действията на водача на застрахованото МПС. От заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на лек автомобил марка „М.

Л.", pег. № ********** към датата на ПТП е 59902 лв. и предвид стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил в състоянието от преди ПТП – 46011.37 лв. е налице 4 тотална щета на превозното средство.

От Декларация на М. Д. Д., приложена по административно наказателна преписка, образувана по повод ПТП от 0**** г. се установява, че ищецът се е движил преди произшествието със скорост около 90-100 км.ч. на пета скорост, пътят бил осветен и карал на скъси светлини. Опитал се да овладее колата и натиснал спирачка, но не успял да избегне удара в бордюра и след няколко завъртания се ударил в стена. Признал е вината си за настъпване на произшествието, което се случило поради невнимание.