Определение № 1346 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1346 гр. София, 21.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002103252 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Ж. Т. Н. чрез адвокати Д., Т. и Р., и на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез юрк. Ч. против решение № 36 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 9/2023 г. на Апелативен съд – Бургас.

От ответниците по жалба – насрещни страни в производството, са постъпили отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с които всяка от тях счита, че липсват предпоставки за достъп до касация по жалбата на насрещната страна, която по съществото си е и неоснователна.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Предмет на жалбите е цитираното въззивно решение, с което: 1/ е отменено решение № 173 от 04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 237/2021 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от Ж. Т. Н. против ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 60 000 лв. до 90 000 лв. заедно с лихва за забава, както и за обезщетение за имуществени вреди над присъдените 13 491. 07 лв. до 15 352 лв. заедно с лихва за забава и вместо това е постановено решение за уважаване на претенциите в посочените им части – осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Ж. Т. Н. сумата от 30 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 860. 93 лв., представляваща допълнително обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане и 2/ е потвърдено първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части – в частта за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищцата Ж. Н. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП в размер 1 на сумата от 60 000 лв., заедно със законната лихва от 09.11.2020 г. до окончателното изплащане и обезщетение за имуществени вреди, произтекли от същия деликт в размер на 13 491. 07 лв., заедно със законната лихва върху сумата от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 90 000 лв. до претендираните 190 000 лв., частичен иск от иск в общ размер на 300 000 лв. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 09.10.2020 г. е настъпило ПТП, при което ищцата като пътник в микробус „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] , е пострадала при сблъсъка му с полуремарке, теглено от товарен автомобил, както и че водачът на микробуса е застраховал своята ГО при ответника. Не е споделен довода на ответника, че единствен причинител на увреждането е водачът на товарния автомобил О.

Б., който е признат за виновен в извършване на престъпление с присъда по НОХД № 386/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол. От неоспореното от страните заключение от САТЕ е констатирано, че товарният автомобил управляван от молдовския гражданин О. Б., с прикачено полуремарке, спира и престоява в продължение на часове през нощта върху платното за движение без включени светлини. Към спряната по този начин товарна композиция попътно се приближава микробусът, в който е пътувала ищцата, със скорост около 99 км/ч, при максимално разрешена скорост 80 км/ч и включени къси светлини. При тази скорост водачът не е имал техническата възможност да спре или заобиколи товарната композиция. След възприемане на опасността водачът на микробуса е предприел спиране, но не е могъл да избегне удара и микробусът със скорост от около 61 км/ч се удря в задната част на полуремаркето. При тези фактическа обстановка относно механизма на реализиране на ПТП, решаващият състав е намерил, че е налице съизвършителство – доколкото поведението на двамата водачи на МПС е противоправно и в резултат на едновременното осъществяване и съчетаване на действията им са настъпили вредите. За неоснователно е прието и възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите, основано на довода, че пострадалата пътувала без поставен обезопасителен колан. От заключението на вещите лица по извършените САТЕ и СМЕ е установено, че уврежданията на ищцата са резултат от „удряне, притискане и раздърпване на увредените части на тялото и крайниците от деформиралите се части на катастрофиралия автомобил“. Констатирано е и от двамата експерти и те са категорични в становището си, че травмите на ищцата биха били получени независимо от това дали е била с или без поставен обезопасителен колан. Доколкото ответникът-застраховател не е ангажирал доказателства в обратен смисъл е прието, че възражението за съпричиняване е останало недоказано. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на втората инстанция е приложил принципа за справедливост (чл. 52 ЗЗД) като е съобразил характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания на пострадалата, проведеното й лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване. Изложени са съображения, че ищцата е получила средни телесни повреди с различна тежест, изискващи различно лечение и възстановяване, както и с различни последици за телесния й интегритет. Най - тежките 2 увреждания са установени в областта на лявата тазобедрена става и лявата предмишница, като затруднението при движението на тазобедрената става е продължило около 18 месеца, но дори и след това не се очаква пълно възстановяване на функциите на крайника, макар и функцията на тазобедрената става да е практически възстановена. Констатирано е, че ищцата е претърпяла общо пет операции и е понесла значителни по интензитет болки, както и продължителни неудобства от затруднено движение и нуждата от постоянна помощ. От друга страна, съдът е отчел в обжалваното решение, че на ищцата не са причинени общи здравословни проблеми, основните й жизнени функции протичат нормално, болките към момента са минимални, а тенденцията за постепенно подобряване на функцията на увредените крайници е благоприятна. В отговор на изтъкнатите доводи на ищцата за психическа травма е съобразено становище относно психологическия й статус. Съгласно експертното заключение острата стресова реакция, която се наблюдава при нея, се дължи най - вече на скръбта от смъртта на съпруга й в същата катастрофа. Прието е обаче, че в настоящия процес ищцата не претендира обезщетение за вреди от смъртта на съпруга си, а обезщетение за вреди вследствие на нанесените й физически (телесни) увреждания.

Отчитайки и лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2020 г., въззивният съд е намерил, че в случая за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди е необходима и достатъчна сумата от 90 000 лв. Приел е за основателна изцяло и претенцията за обезщетение за имуществени вреди. В тази връзка е установено като безспорно по делото, че за лечението си ищцата е разходвала сумата 13 491.

07 лв. По отношение на претенцията за заплащане и на понесения разход от 1 860. 93 лв., представляваща сбор от разходи по представени фискални бонове, втората инстанция я счела също за основателна. При анализа на датите на плащанията, местата на плащане, търговците, на които е плащано (МБАЛ Я., аптеки, УМБАЛСМ Пирогов) и вида на закупените стоки и услуги, решаващият състав е достигнал до извода, че сумите са платени от ищцата и са във връзка и по повод лечението и възстановяването от травмите на процесния деликт, т. е. са в причинно-следствена връзка с увреждането и подлежат на обезщетяване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят – ищец поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поставените въпроси са със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“;

2. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“;

3. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“;

3

4. „Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размер по чл. 52 ЗЗД на дължимото се обезщетение да съобрази икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практиката по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната?“;

5. „Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителният характер на законната лихва?“;

6. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“;

7. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“;

8. „Допустимо ли е изслушване на комплексна психолого-психиатрична експертиза и свидетел за установяване личността, социалното и професионално положение на ищеца от въззивния съд, ако същият е отказал да ги допусне при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, а впоследствие е счел събраните писмени и гласни доказателства за недостатъчни за установяване твърденията на страната?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009. по т. д. № 795/2008г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на II т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на I т. о. (по първото и второ питане), с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на II т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на II т. о., решение № 130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на II т. о. (по третото питане), решение № 1/27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на IV г. о., решение № 676/18.01.2011 г. по гр. д. № 1707/2009 г. на III г. о., решение № 390/08.01.2013 г. по гр. д. № 920/2011 г. на IV г. о., решение № 9/07.03.2011 г. по т. д. № 406/2010 г. на I т. о., решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на III г. о., решение № 356/23.01.2014 г. по гр. д. № 3041/2013 г. на III г. о. (по четвъртото и пето питане), решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д.

№ 1649/2010 г. на IV г. о., решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на II т. о., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г. на IV г. о., решение от 09.05.2011 г. по гр. д. № 421/2009 г. на IV г. о. и решение от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г. о. (по шестото и седмо питане). Касаторът поддържа наличие на основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по осмото поставено питане. Иска се обжалването да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, че въззивното решение е очевидно неправилен съдебен акт.