Разпореждане № 626 от 23.07.2020, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Номер 626

23.07.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Трети граждански състав

На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Член-съдия:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500387 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. В., чрез адв. Р. М. против Решение № 15 от 12.03.2020 г. по гр. д. № 94/2019 г. на РС - Трън, с което е отхвърлен искът на В. В. против „Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д. А., З. А. и П. П. с който се иска да бъде признато за установено, сключените между „Ланза“ ЕООД като арендатор и Д. Г. като арендодател Договор за аренда, сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - б. с вх. per. № 787/08.04.2014г., с нотариално заверени подписи с Per. № 662, том І от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие РС-Б. и Анекса към него, сключен между ответниците на 22.03.2019 г. вписан в Службата по вписванията към Районен съд - Б.. с вх. per. № 283/25.03.2019 с нотариално заверени подписи с Per. № 779_22.03.2019г. от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие РС-б. нямат правно действие за стопанската 2018/2019 г. и следващите до стопанската 2034/2035 г., по отношение на следните земеделски земи, находящи се в землището на село М., община Б.. а именно: 1. Поземлен имот № 02025-нива, с площ от 26, 091 дка, пета категория, местност В.; 2. Поземлен имот № 023026 - нива, с площ от 12, 201 дка, девета категория, местност С.; 3. Поземлен имот № 024015- нива, с площ от 22, 500 дка, девета категория, местност П. т.; 4. Поземлен имот № 026002 - нива, с площ от 26. 861 дка, девета категория, местност Д.; 5. Поземлен имот № 029011 - нива, с площ от 19. 878 дка девета категория, местност М.;

6. Поземлен имот № 042023 - нива, с площ от 8. 503 дка, девета категория, местност П. р. както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът да постанови заличаването на извършеното вписване от Служба по вписванията - гр. Б. на Анекс сключен между ответниците на 22.03.2019 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд -б. с вх. per. № 283/25.03.2019г. с нотариално заверени подписи с Per. № 779/22.03.2019г. от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие PC-б. към Договор за аренда сключен на 04.04.2014 г., вписан в Службата по вписванията към Районен съд - б. с вх. per. № 787/08.04.2014г., с нотариално заверени подписи с Per. № 662/04.04.2014г. от регистъра на И. М. - Нотариус с per. № 602 на НК с район на действие РС-Б., както и в частта на разноските присъдени в тежест на ищеца.

В жалбата се поддържа, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения на процесуалния закон, като и поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Сочи се, че изводите и направените фактически и правни констатации на съда не кореспондират с представите и приети доказателства, със становищата на страните, не кореспондират със задълбочен анализ на относимите разпоредби на ЗАЗ.

Оспорват се изводите на РС, че Анексът е сключен преди изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда, в съответствие с предвиденото в чл. 18, ал. 2 от ЗАЗ. Въпреки, че се е позовал на Определение № 721/14.11.2016 г. по гр. д. № 2901/2016 г. Г. К. III Г. О. на ВКС, съдът изобщо не е зачел, че анексът приравнен на нов договор има действие от датата на вписването му – 25.03.2019г. и няма как да дерогира прваната сила на вписания преди това договор за аренда на ищеца от 15.05.2015г. Неправилни и неверни са и изводите на РС относно притежавания от ответниците в съсобствеността размер на ид.ч. и последвалия от това неправилен извод, че следва да се даде приоритет на анекса от 22.03.2019г., тъй като бил сключен от съсобственици притежаващи повече от 50% ид.части като се жалбоподателят сочи, че видно от удостеверниятаа за наследници ответниците притежават 46,87% ид. части. Анексът на ответниците от 22.03.2019г. е подписан след изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, респ. е следвало да отговаря на изискването на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ относно лицата имащи право да сключват, респ. да изменят съществени клаузи в договор за аренда. Доколкото ответницитеарендодатели се легитимират като съсобственици на по-малко от 50% ид.ч. от съсобствените имоти, поради което и подписаният от ях анекс са арендатора Ланза ЕООД, като противоречащ на императивната норма на чл. 4, ал. 3 ЗАЗ не е породил целените с него правни последици. Неспазването на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ е основание за нищожност на арендния договор поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, каквото искане за обявяване на нищожност е заявено от ищеца, което неправилно и незаконосъобразно е отхвърлено в обжалваното решение. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъде уважени изцяло с присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият- З. А. е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-„Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И. Н. И.

Р. И., Д. Г., Д. А. и П. П., чрез адв. Б.. са подали отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразяват становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция дължи да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.09.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – и преписи от отговорите на въззиваемите.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________