Решение № 1350 от 26.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330115801 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът М. А. Д., ЕГН **********, е предявил против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 811, 12 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 1 134, 94 лв. – надбавка, сумата от 609, 59 лв. – лихва за забава за периода от 20.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2011 г., и сумата от 91, 11 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 15.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 20137/2011 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на изпълнителното производство.

В исковата молба се твърди, че през 2023 г. ищецът случайно е установил, че по отношение на банковата му сметка е наложен запор по *** *** ***. Сочи, че изпълнителното дело е образувано на 29.06.2023 г. по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на основание 1 изпълнителен лист от 15.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 20137/2011 г. на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Твърди, че взискател по изпълнителното дело е ответникът, който поддържа, че е придобил вземането на основание договор за цесия от 15.05.2015 г. Поддържа, че не е получавал препис от издадената заповед за изпълнение и не знае дали последната е влязла в законна сила, като няма информация да е провеждано производство по реда на чл. 422 ГПК. Сочи, че ако се приеме, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 15.02.2012 г., последната е изтекла към момента на образуване на изпълнителното производство. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че за принудителното събиране на вземането първоначално е образувано *** по депозирана на 02.06.2012 г. молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва, че в хода на така образуваното изпълнително производство са осъществени множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Твърди, че *** е прекратено, след което по молба на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 29.06.2023 г. е образувано ***. Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени изпълнителните действия, които следва да бъдат предприети. Сочи, че обстоятелството, че длъжникът в изпълнителното производство не е получил съобщение или покана за доброволно изпълнение не води до нередовност на изпълнителното дело. Позовава се на тълкувателната практика на Върховния касационен съд, като счита, че погасителната давност за вземането е многократно прекъсвана. Твърди, че до приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността по отношение на вземането не е текла. Посочва, че е налице разлика между давността и перемпцията, като перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, в който смисъл се позовава на съдебна практика. В този смисъл, счита, че давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. и би изтекла на 26.08.2020 г. при съобразяване на двумесечния срок, в който давността е била спряна на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на 2

Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.

Твърди, че в посочения период обаче са осъществявани изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което счита предявения иск за неоснователен. Поддържа, че на 15.05.2015 г. е придобил вземането по силата на договор за цесия, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като счита, че ищецът следва да се счита уведомен за прехвърляне на вземането с получаването на препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че задълженията, предмет на издадения изпълнителен лист са погасени по давност, изтекла до датата на образуване на изпълнителното производство. В този смисъл предявеният иск е такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а не за установяване на изтекла погасителна давност за задължението в хода на образуваното изпълнително производство по реда на чл. 439 ГПК, доколкото в изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане № 27382/30.10.2023 г. и с уточнителна молба от 29.11.2023 г. ищецът посочва, че предявява исковата претенция единствено на посоченото основание.

Ищецът твърди, че до датата на образуване на ***, е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на образуване на изпълнителното производство.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното 3 право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Установява се, че с изпълнителен лист от 15.02.2012 г. по ч.гр.д. № 20137/2011 г. на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ищецът е осъден да заплати сумата от 2 811, 12 лв.

– главница по договор за потребителски паричен кредит № ***, сумата от 1 134, 94 лв. – надбавка по договора за потребителски кредит, сумата от 609, 59 лв. – лихва за забава за периода от 20.10.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2011 г., и сумата от 91, 11 лв. – разноски.

В производството по делото не са налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, респ. за провеждане на производство по реда на чл. 422 ГПК. Доколкото с оглед данните по делото заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 ГПК следва да се приеме, че против заповедта за изпълнение не е депозирано възражение в срок, след като е прието, че последната е редовно връчена и е издаден изпълнителен лист.

Следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на задължението по давност е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, а именно от 15.02.2012 г., доколкото по делото не са налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл съдът съобрази разясненията, дадени с Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, в мотивите, на което се приема, че давностният срок започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение да се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност . Следва да се посочи, че заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде 4 оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В този смисъл е Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г., ГК, III г.о. на ВКС и Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК.

За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от 15.02.2012 г. по ч.гр.д. № 20137/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано ***.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за 5 принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От материалите по приложеното по делото ***, се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 19.05.2012 г.

След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземането е спряла да тече, в който смисъл следва да намерят приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Посоченото постановление следва да намери приложение в отношенията между страните до приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се възприема становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл е и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС.

Разпечатката съдържа 25 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/192a75e5-5f33-46bd-9eb1-56cd1c075cc9