Решение № 557 от 28.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500347 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ВИВУС.БГ“ ЕООД ЕИК 202393458 против Решение №388/24.11.2022г. постановено по гр.д.

№876/2022г. по описа на АРС, първи гр.с . , с което се обявява нищожността на чл.2 от договор за кредит №********** от 20.07.2018г., сключен между И.

С. А., ЕГН ********** от гр. ***, и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от З. С. Р. и А. М., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи. С постановеният съдебен акт в полза на И. С. А., ЕГН ********** е присъдена сумата от 50 лева, направени в производството разноски, а в полза на адвокат Г. Л. М., БУЛСТАТ 180642509, адрес гр. ***, партер е присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на И. С. А. пред районния съд. Решението на първата инстанция, се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се, въззивният съд да 1 отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли претенцията като неоснователна. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, Въззиваемият И. С. А., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.Г. М. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на 450лв

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, чл.10а вр. чл. 19 от ЗПК, чл. 143 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на 20.07.2018г. между него и „4 финанс“ ЕООД / с настоящо наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/ е сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който е получил в заем сумата от 1200 лева и се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 40,99% годишно и ГПР от 49,70% в срок от 30 дни. Поел е и задължението да заплати и такса „Експресно разглеждане на документите“ в размер на 247,57 лева, която е незадължителна като гарантира разглеждането на документите за 15 минути. Навежда твърдение, че процесната клауза е нищожна като неравноправна, тъй като при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок от стандартния от 7 работни дни, заемателят е принуден да я избере. Тази такса е уговорена след като е направена заявка, поради което преди подписване на договора потребителят се е задължил да заплати такса с неизвестен размер и начин на плащане. Същата оскъпява кредита с 20,63%. Липсва еквивалентност на престациите. С нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без да е извършена конкретна услуга. Тя съставлява и скрит разход по кредит, привидно уговорен като такса, и с нея се цели заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, 2 съгласно който кредиторът не може да събира такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата не е индивидуално уговорена. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на чл.2 от договор за кредит №********** от 20.07.2018г., предвиждаща заплащане на такса „Експресно разглеждане на документи“ като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.10а връзка с чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, връзка с чл. 143 връзка чл. 144 от ЗЗП.

Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен описаният в исковата молба договор за потребителски кредит, но възразява, че таксата за експресно разглеждане не следва да се включи в ГПР.

Посочва, че по своята същност тя е възнаграждение за самостоятелна услуга, която е предоставил преди сключване на договора и няма връзка с условията и параметрите на договора да кредит, не е свързана с дейността по кредитиране. Същата няма задължителен характер и не се включва в общите разходи по кредита.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 247.57лв, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок, и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Същата представлява и скрит разход по договора за кредит, и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа оплакванията, че предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 247.57лв, няма задължителен характер; че тя е извън обхвата на общите разпоредби по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР; че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД, поради което е неоснователно твърдението за нищожност на същата.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, като след преценката им, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай таксата за „Експресно разглеждане“ на документите съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, че тази такса не е отразена в действителната обща сума, дължима от потребителя.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че 4 при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на таксата за „Експресно разглеждане“ на документите, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвидената такса има характер на скрита добавка към възнаградителната лихва, уговорена е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че процесната клауза предпоставя допълнителни разходи за потребителя. Съгласно чл.

145 от ЗЗП неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на сключването и всички клаузи. А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната клауза, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата за „Експресно разглеждане“, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна, поради което предявения иск се явява основателен.

Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора, следва да бъде изплатено възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата по реда на чл.38 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция, а именно в размер на 450.00лв, по отношение на който размер не е направено възражения пред въззивната инстанция от жалбоподателя.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №388/24.11.2022г. постановено по гр.д.

№876/2022г. по описа на АРС, първи гр.с.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4финанс“ ЕООД/, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от З. С.

Р. и А. М., да заплати на адвокат Г. Л. М., БУЛСТАТ 180642509, адрес гр. ***, партер, сумата от 450.00лв

/четиристотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на И. С. А., ЕГН ********** от гр. *** пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6