Акт от 28.02.2022, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64/28.02.2022г. гр.Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на седемнадесети февруари , през две хиляди двадесет и втора година в състав :

Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Антоанета Лазарова ,и с участието на прокурора Галя Александрова като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№538/2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.

Производството е образувано по жалба ,подадена от Л.Б.Г. с адрес по чл.8 ,ал.1,т.1 от ДОПК:гр.Монтана, ул.“И*** “№* , вх.* ,ет.* ,ап.* ,чрез процесуалния й представител, адв. В.П. *** против Ревизионен акт №Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.

, издаден от началник на сектор,възложил ревизията Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен инспектор по приходите,ръководител на ревизията, при ТД на НАП-Велико Търново,потвърден с Решение № 130/05.11.2021г. на Б***

М*** Н*** -директор на Дирекция

"ОДОП"-Велико Търново , при ЦУ на НАП – София. С Ревизионния акт /РА/са установени задължения на жалбоподателката за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода :

01.01.2014г. - 31.12.2014г. в размер на 10 089,00лв. ,ведно с лихви за просрочие към тях в размер на 6 411,49лв.,изчислени към 03.08.2021г.,т.е. в общ размер на 16500,49лв./л.35-гръб,т.І/.

В жалбата се твърди, че при издаване на РА са допуснати съществени процесуални нарушения ,като издадения РА е нищожен,като издаден в нарушение на чл.109,ал.1 от

ДОПК. Твърди се ,че в конкретния случай ,срокът по чл. 109, ал.

1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2020г., а ревизионното производство е образувано на 05.01.2021 г., когато е връчена издадената на 04.11.2020 г. заповед за възлагане на ревизията/ЗВР/, т. е. след изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК. Излага се , че срокът по чл. 109, ал.

1 от ДОПК не е давностен, а преклузивен, тъй като с изтичането му се преклудира възможността да се образува ревизионно производство . Твърди се, че съгласно константната съдебна практика на ВАС началният момент за броене на срока по чл. 109,ал.1 от ДОПК е моментът на връчване на Заповедта за възлагане на ревизия на ревизираното лице ,а не момента на издаване на ЗВР,каквито изводи се правят от ответната страна. Счита, че към датата на образуване на ревизионното производство преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство е изтекъл, което е абсолютно основание за нищожност,респективно незаконосъобразност на ревизионния акт. Твърди се, че с оглед разпоредбата на чл. 109, ал.

1 от ДОПК не са били налице предпоставки за образуване на ревизия по отношение на задълженията за 2014 г., поради което обжалваното решение и ревизионния акт следва да бъдат отменени. Моли съда да отмени като незаконосъобразен РА. В съдебно заседание жалбоподателката ,чрез адв.П., поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът -Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП- Велико Търново ,чрез процесуалния си представител ст.юрк.Харалампиев изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди като правилен и законосъобразен обжалвания ревизионен акт. По отношение погасителната давност твърди ,че като меродавен момент ,от който е започнало ревизионното производство следва да се счита самото издаване на заповедта на възлагане на ревизия ,а не нейното връчване.

Прави искане за присъждане на разноски ,съгласно списък на л.242,т.І -юрисконсултско възнаграждение в размер на 1025лв. и държавна такса за частна жалба- 30,00лв..

Окръжна Прокуратура -Монтана ,чрез прокурор Г***

Александрова дава заключение за основателност на жалбата.Моли да се отмени РА ,като неправилен и незаконосъобразен,като издаден в нарущение на чл.109,ал.1 от ДОПК.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С Решение № 130/05.11.2021 г. на директора на дирекция“ОДОП“ – Велико Търново, постановено в производство по реда на чл. 152-155 ДОПК, решаващият орган е потвърдил Ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.

, издаден от началник на сектор Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново ,с който са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ за 2014 г. в размер на 10 089,00 лв. и лихви върху него в размер на 6 411,49 лв.

Решението е връчено на жалбоподателката по електронен път на 16.11.2021 г. видно от намиращата се на л.19,т.І от делото разпечатка за извършено електронно връчване. Жалбата е подадена в Дирекция“ОДОП“ – В. Търново на 29.11.2021 г. / видно от плик с пощенско клеймо на л.12,т.І/ т. е. в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е процесуално допустима.

Ревизионното производство е съобразено с Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия и е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.Започнало е с издаване на Заповед за възлагане на ревизия№Р-04001220006635-020-001/04.11.2020г., издадена от Ц*** М*** П*** – Началник на сектор при ТД на НАП –Велико Търново,която видно от представената разписка на л.84 и л.91 ,т.І от делото, е връчена на 05.01.2021 г.лично на жалбоподателката Л.Б.Г., която да обхване задълженията й за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014-31.12.2014 г.Преди връчване на ЗВР лично на лицето е предприето връчване по реда на чл.32 ДОПК ,като лицето е търсено и не е намерено три пъти на постоянния му адрес ,за което са оформени 3 протокола/л.85-91,т.І/.Със заповедта за възлагане на ревизия не се създават права или задължения и не се засягат законни интереси на ревизираните субекти, а само се поставя началото на ревизионните действия, след приключването на които се издава ревизионен акт.

Въз основа на нея са започнали действия по ревизиране и издаване на ревизионен акт.Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/№ Р-04001220006635-020-002/22.03.2021г. ревизията е възложена на Г*** П*** Т*** -Главен инспектор по приходи/ръководител на ревизията/ и И*** А*** И*** -старши инспектор по приходи.От представения по делото ревизионен доклад №Р-04001220006635-092-001/04.06.2021г. е видно, че за 2014 г. е установено превишение на извършените от жалбоподателката разходи спрямо получените доходи в размер на 100 896,95лв.

Определена е данъчна основа за 2014г. по чл.17 ЗДДФЛ в размер на 104 319,74лв.,в товачисло за доходи от трудови правоотношения -3 422,79лв. и за доходи от други източници в размер на 100 896,95лв.

,при което дължимия данък е в размер на 10 089,00лв..

Видно от приложеното удостоверение за връчване/ л.78,т.І/ е, че ревизионния доклад е връчен на жалбоподателката по електронен път на 07.06.2021 г. Срещу Ревизионния доклад е направено възражение,вх.№97-01-1045/20.07.2021г./л.65,т.І/от жалбоподателката ,чрез адв.В.П. ,в който се излагат доводи , че РД е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г.

, издаден от началник на сектор Ц*** М*** П*** и Г*** П*** Т*** -главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Велико Търново е издаден след извършена ревизия на Л.Б.Г. по реда на чл.122 ДОПК , възложена със посочената по-горе Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001220006635-020-001/04.11.2020г. Обжалваният ревизионен акт № Р-04001220006635-091-001/03.08.2021г. е издаден от компетентни органи, определени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съгласно Заповед № 6/03.01.2017 г.на директора на ТД на НАП-Велико Търново , с която Директора на ТД на НАП - Велико Търново е определил органи по приходите компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и органи по приходите ,заместващи служителите ,компетентни по чл.

112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да издават заповед за възлагане на ревизии по чл. 110 от ДОПК, чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, насрещни проверки по чл. 45 от ДОПК и проверки по делегация при условията на чл. 46 от ДОПК.Не се оспорва от жалбоподателката материалната компетентост на органите ,издали РА. С оглед изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен от формална страна- издаден е в предвидената в закона писмена форма, подписан с КЕП, съдържа всички реквизити, предвидени в чл.

120 от ДОПК, вкл. подписи на издателите му/КЕП/в срока на действие на удостоверението за КЕП и за двамата издатели на РА /04.11.2020г. -04.11.2021г.видно от дискове, приложени в папка№2 към делото/,поради което не страда от пороци във формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, т. е. мотиви. В тази връзка ревизионния доклад ,съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен акт, а издателите на същия изрично са препратили към неговите мотиви. Според установеното в доктрината и съдебната практика същият ревизионен доклад изпълнява и функцията на мотиви към ревизионния акт. Видно от представената по делото разписка за връчване/л.38,т.І/ е, че ревизионния акт е връчен на жалбоподателката на 24.08.2021 г.

Ревизионния акт е обжалван от Л.Б.Г. пред

Директора на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП- В. Търново,който с Решение№130/05.11.2021г.го е потвърдил.Изрично в РА ,приходните органи приемат ,че протоколът ,с който е приключила проверката на ревизираното лице е връчен на лицето на 05.01.2021г. и това е датата,на която същото е запознато по надлежния ред с установеното несъответствие ,мотивите и конкретния размер на несъоветствието/л.34,т.І/.Тогава –на 05.01.2021г. е връчена и заповедта за възлагане на ревизия на ревизираното лице лично/видно от разписка на л.91,т.І от делото,респ. ЗВР и разписка на л.238-239,т.І./

Основното възражение в жалбата срещу РА пред съда се свежда до това -спазен ли е преклузивния срок по чл.109,ал.1от ДОПК за образуване на ревизионно производството срещу ревизираното лице, или не. В случая за дохода ,придобит през 2014 г. жалбоподателката е следвало да подаде годишна данъчна декларация до 30.04.2015 г., срокът за установяване на задължения по ЗДДФЛ за доходи ,придобити през 2014 г. изтича на 31.12.2020 г. и към датата на издаване на ЗВР-04.11.2020г. , с която е образувано ревизионното производство, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл, но към датата на връчването на ЗВР на ревизираното лице -05.01.2021г. същият е вече изтекъл.

На първо място ,съдът следва да разгледа въпросът спазен ли е срокът по чл. 109,ал.1 от ДОПК за образуване на ревизионно производство.

На второ място,при спазен срок ,между страните по делото се спори и относно размера на установеното превишение на извършените от жалбоподателката разходи спрямо получените от нея доходи за 2014 г. и размера на установената данъчна основа за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължимия данък ,определен с ревизионния акт.

В чл.

109, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В случая съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за доходите придобити през 2014 г. следва да бъде подадена в срок до 30.04.2015г., следователно срокът по чл. 109, ал.

1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2016 г. и е изтекъл на 31.12.2020 г.

Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, и преценката спазен ли е преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на образуваното административно производство. Административния орган е приел, че с издаване на заповедта за възлагане на ревизия на 04.11.2020 г. срокът по чл. 109, ал.

Разпечатката съдържа 44 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1928d8b8-3cca-4892-84d4-c440e2e0ef66