Решение № 3377 от 10.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 10.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

При участието на секретаря Нина

Светославова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10614 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по искова молба, вх. № 11415/ 29.08.2016 г., с която И.В.К. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител, е предявил срещу З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, иск за осъждането му да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на ПТП, произтекло на 27.01.2016 г. в гр. София, между ищеца като пешеходец и МПС – л. а. м. „Лексус“ с ДК№ *******, управляван от Б.Б.М., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената пред ответника претенция за доброволно изпълнение до пълното изплащане на дължимата сума. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на посочената дата Б.Б.М. МПС е управлявала горепосоченото МПС по ул. „Сребърна“ с посока на движение от ул. „Могилата“ към ул. „Козяк“, като на кръстовището, образувано с бул. „Черни връх“ е предприела маневра „завой наляво“ в нарушение на правилата на чл. 5, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, в резултат на което е причинила ПТП с пресичащия пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила И.В.К.. Органите на МВР посетили ПТП и съставили Констативен протокол № К 61/ 27.01.2016 г., в който били посочени причините и обстоятелствата за ПТП. Непосредствено след инцидента ищецът бил приет в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с диагноза „счупена глезенна става и контузия на подколянна стана“, била му направена гипсова имобилизация и бил освободен за домашно лечение. Претърпял болки и страдания, особено интензивни в първите две седмици след ПТП, които не били отшумели и към момента на подаване на исковата молба. Травмата на долния десен крайник обусловила затруднение в движението му в период от около 3 – 4 месеца, не можел да стои изправен и да се придвижва без чужда помощ, ползвал помощни средства /патерици/, трябвало да спазва щадящ режим, без натоварване на увредения крайник, не бил в състояние да посреща собствените си битови потребности. За управляваното от Б.Б.М. МПС имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството – ответник, поради което ищецът предявил пред него молба –претенция с вх. № 100 – 662/ 25.02.2016 г. на основание чл.

429 ал. 1 от КЗ, по която произнасяне липсвало. При тези съображения ищецът настоява последното да бъде осъдено да и заплати обезщетение за причинените и неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със следващата се законна лихва, както и съдебно –деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал.

1 от ГПК ответникът З. „А.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор, в който се е противопоставило на основателността на заявената претенция с възражението за липса на виновно поведение у водача на МПС Б.Б.М., липса на причинно – следствена връзка между ПТП и причинените увреждания, както и липса на такава между последните и неимуществените вреди. Липсвало противоправност в действията на водача, не били нарушени правила, регламентирани в ЗДвП, като невъзприемането на пешеходеца от водача се дължало на случайно събитие, предвид сезона и часа на настъпване на ПТП, при ограничена видимост и в тъмната част на денонощието. Ищецът, като пешеходец, навлязъл внезапно в платното за движение, пресичайки на червен светофар. Оспорва механизма на ПТП. Ударът е бил непредотвратим, като ПТП е настъпило изключително по вина на пешеходеца – внезапно навлизане в пътното платно, алтернативно – поради пресичане при забранителен сигнал на пешеходната уредба.

Настоява се за отхвърляне на иска, претендирани са разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Прекият иск на ищеца, в качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованото лице Б.Б.М. е отговорна, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.

С оглед доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения Констативен протокол № К 61/ 27.01.2016 г. се установява, че дежурен полицейски служител е посетил ПТП, настъпило на същата дата в около 21. 00 ч. в гр. София, на пешеходна пътека на бул. „Черни връх“, на кръстовището с ул. „Сребърна“, между МПС л. а. м. „Лексус“, модел *******, с ДК№ *******, управляван от Б.Б.М. и пешеходеца И.В.К.. За ПТП било образувано досъдебно производство № 11035/ 2016 г. по описа на сектор РТП – ОР – СДВР, което било прекратено на основание чл.

343 ал. 2 от НПК, по искане на пострадалото лице.

Непосредствено след ПТП И.В.К. бил отведен в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил прегледан, било констатирано счупване на дясна глезенна става, на която била поставена гипсова имобилизация и бил освободен за домашно лечение.

Всяка от страните е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Св. Г.И.С., приятел на ищеца, е заявил, че И.В.К. бил блъснат от автомобил и получил счупване на глезенната става. Тъй като нямал платени здравни осигуровки, в „Пирогов“ не му извършили операция, а единствено му поставили гипс и го освободили. Живущите заедно приятели събирали пари за закупуване на лекарства, понеже ищецът имал силни болки. После му закупили патерица, когато след 40 – я ден му свалили гипса, за да може да се придвижва. Докато бил с поставен гипс, И.В.К. не можел да се обслужва сам, свидетелят му помагал с ежедневните грижи. Преди инцидента работел в „МакДоналдс“, а след него четири месеца не бил на работа. Около 40 дни след свалянето на гипса се придвижвал с патерици. Ищецът нямал роднини или други приятели.

Св. Ю.К.К., свидетел на инцидента, е потвърдил, че до МОЛ „Парадайс“ видял, че лежи или седи момче.

Самият удар не видял, но присъствал на разговора между момчето и водачката на златист джип, която го ударила. Момчето било облечено с тъмни дрехи, тя го попитала не видяла ли автомобила и защо тичал в тъмното. То обяснило, че бърза за автобус № 120. Наоколо имало много хора. Свидетелят отвел пострадалия в „Пирогов“ с автомобила, който го ударил, понеже водачката не била в състояние да управлява, била силно притеснена.

От заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП И.В.К. получил следните увреждания: счупване на фибуларния малеол /малкия пищял/ на дясна глезенна става и контузия на дясна подбедрица, които травматични увреждания са обусловили затруднение в движението на долен десен крайник. Контузията му е причинила болки и страдания за период от около 10 – 15 дни. За лечението на фрактурата е било предприето консервативно лечение – гипсова имобилизация за 45 дни, като през първите 15 – 20 дни, когато е започвал процеса на зарастване, болките са били с по – голям интензитет.Тъй като фрактурата била неразместена, не се налагала оперативно интервенция, възстановителния период бил в порядъка на 3 – 4 месеца.

В заключението по назначената

САТЕ вещото лице сочи, че скоростта на л. а. м. „Лексус“ при извършване на ляв завой е била в диапазона 30 – 35 км./ ч., което е определяло опасната зона за спиране на автомобила в порядъка между 16. 72 м. до 20. 49 м. Вещото лице е дало заключение, че към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича пътното платно за движение на бул. „Черни връх“ по пешеходната пътека от левия тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да го види и да спре преди пешеходната пътека, като предотврати удара, независимо от скоростта на движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Относно механизма на ПТП вещото лице е посочило, че автомобилът се е движил по ул. „Сребърна“ в посока ул. „Могилата“ към ул. „Козяк“ и е навлязъл в кръстовището с бул. „Черни връх“, като при навлизане в зоната на кръстовището водачът му се е престроил в най – лява пътна лента и е предприела маневра „ляв завой“, за да навлезе в платното за движение на бул. „Черни връх“ в посока „Околовръстен път“. В същото време от левия тротоар на бул. „Черни връх“ пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение и тъй като е изминал голямо разстояние до мястото на удара, минимум 11 метра, вещото лице е заключило, че водачът на л. а. м. „Лексус“ е имал възможност да вижда и наблюдава движещия се по пешеходната пътека пешеходец. Причините за настъпване на ПТП според него са субективни – закъсняла реакция на водача за аварийно спиране поради невнимание или неправилна преценка на ситуацията. Ударът е настъпил между предна част на лявата страна на автомобила с лявото огледало, като кракът на пешеходеца е бил ударен или от предния ляв ъгъл, или от калника на автомобила. При удара пешеходецът е бил в крачка, а ударът е бил тангиращ с преден ляв калник. Според вещото лице, кръстовището е било регулирано със светофарна уредба. Пътната маркировка на мястото на удара е пешеходна пътека, като произшествието е настъпило след ремонт на кръстовището с добра пътна маркировка.

Във връзка с представена от

Община гр. София информация относно действащата светофарна уредба на процесното кръстовище, е било назначено допълнително заключение по САТЕ. От същото, изготвено на база плана на фазите и циклограмата за режима на светофарния цикъл, се установява, че л. а. м. „Лексус“ се е движил при разрешаващ зелен сигнал, като не е възможно както автомобилът, така и пострадалият ищец да имал включени едновременно зелени сигнали, като единият от участниците е тръгнал на червен сигнал на светофара си. Въз основа и на показанията на св. К., че е пресичал на зелен сигнал и е бил на отсрещния тротоар, когато е чул свистенето на спирачките на л. а. м. „Лексус“ , то по – вероятно е л. а. „Лексус“ да се е движил на зелен сигнал, а пешеходецът – на червен сигнал.

За л. а. м. „Лексус“ с ДК№ ******* има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „А.“ АД. На 25.02.2016 г. ищецът предявил пред дружеството претенция за изплащане на обезщетение. Страните не спорят, че по нея ответникът не е изплатил обезщетение на ищеца.

Разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.

Страните по делото не спорят, че за МПС „Лексус“ с ДК№ ******* е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника З. „А.“ АД.

От данните в

Констативния протокол за ПТП № К 61/ 27.01.2016 г. и заключението по САТЕ се установява, че на 27.01.2016 г., в около 21 ч., в тъмната част на денонощието Б.Б.М. е управлявала МПС и извършвайки маневра „завой наляво“ е причинила ПТП, удряйки пешеходеца И.В.К.. Скоростта на движение е била 30 – 35 км./ ч., в рамките на разрешената съобразно чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, но независимо от това, съдът намира, че тя не е била е била съобразена с императивната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От заключението по САТЕ се установява, че към момента, в който пешеходецът е тръгнал да пресича пътното платно за движение на бул. „Черни връх“ по пешеходната пътека от левия тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да го види и да спре преди пешеходната пътека, като предотврати удара, независимо от скоростта на движение на пешеходеца с бавен, спокоен или бърз ход, както и при спокойно и бързо тичане. Освен това водачът на МПС е предприемала маневра „завой на ляво“, а ищецът е пресичал пътното платно по обозначена с пътна маркировка „пешеходна пътека“.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1928c5a4-3b31-4767-8e4e-276c602dd833