Решение № 57 от 10.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора А. Янков като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600457 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимата Н. С. П. за виновна в това, че през периода от 01.04.2012 г. до 14.11.2012 г. в гр.П., при условията на продължавано престъпление от месец април 2012 г. до месец октомври 2012 г. в качеството й на собственик и управител на дружество „ПП” ЕООД е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения - ДДС в особено големи размери - в общ размер на 24 331,05 лева, като е потвърдила неистина пред ТД на НАП-гр.П. в подадени писмени декларации и при водене на счетоводството е съставила документи с невярно съдържание и на основание чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр. 1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

1

Със същата присъда подсъдимата Н. С. П. била призната за невинна в това, че през периода от 01.11.2012 г. до 14.01.2013 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за два данъчни периода -м.ноември 2012г. и м.декември 2012г., като помагач, в съучастие с А. Д. Т., като извършител, когото умишлено улеснила да извърши престъпление - да избегне установяването и плащането на данъчни задължения „Данък добавена стойност“/ДДС/ за дружество „ПП” ЕООД, в големи размери - в общ размер на 11971,00 лева, като потвърди неистина пред ТД на НАП-гр.П. в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му и при водене на счетоводството да състави документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от дружество „Е.” ЕООД, с ЕИК-****** и да приспадне неследващ се данъчен кредит, като съставила данъчни фактури с невярно съдържание и приемо-предавателни протоколи към всяка една тях и на основание чл.304 от НПК била оправдана да е извършила престъплението по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК.

Със същата присъда подсъдимият А. Д. Т. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.11.2012 г. до 12.03.2013 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, за четири данъчни периода от м. ноември 2012 г. До м. февруари 2013 г., в качеството му на собственик и управител на дружество „ПП ЕООД, с ЕИК-*******, като извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – ДДС в особено големи размери - 35884,47 лева, като е потвърдил неистина пред ТД на НАП- гр. П. в подадени писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупки, отразявайки данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от дружествата „Е.” ЕООД, с ЕИК-****** и „Д.” ЕООД, с ЕИК-******* и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК бил осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, като бил признат за невиновен за това в периода от 01.11.2012 г. до 14.01.2013 г. да е извършил престъплението в съучастие с Н. С. П. и на основание чл.304 от НПК бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази му част.

2

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А. Д. Т. било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Подсъдимата Н. С. П. била осъдена да заплати на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. сумата от 24 331,05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за юрисконсулт в размер на 1050 лева, съгласно Наредбата за правна помощ, к а т о съдът отхвърлил предявеният граждански иск срещу подс. Н. С. П. в условия на солидарност с А. Д. Т. съгласно чл. 53 от ЗЗД да заплати на М инистъра на финансите, като представляващ Държавата з а сумата от 11 971 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от противоправното деяние по чл.255, ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и т.7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, представляваща невнесено ДДС.

Подсъдимия А. Д. Т. също бил осъден да заплати на гражданския ищец Държавата, чрез Министъра на финансите, представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. сумата от 35 884,47 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за юрисконсулт в размер на 1050 лева, съгласно Наредбата за правна помощ.

Съдът се произнесъл и по разноските, като ги възложил на двамата подсъдими.

В срока за обжалване е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Т.. Жалбата е бланкетна с искане за отмяна на присъдата, в частта, с която подсъдимия Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.255, ал.3 НК и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимата Н. С. П. не се е възползвала от правото си на жалба и по отношение на нея не е подаден и протест.

Жалби и протест няма постъпили и срещу оправдателната част на 3 присъдата.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Излага пространни съображения за правилност на съдебния акт.

Представителят на гражданския ищец предлага присъдата да бъде потвърдена в гражданската част. Счита, че подсъдимият Т. е извършил престъплението, за което е признат за виновен и осъден и правилно е ангажирана гражданската му отговорност за причинените на Държавата вреди.

Защитата на подсъдимия Т. поддържа жалбата си и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Спори по въпроса за виновността на Т. и претендира отмяна на присъдата и постановяване нова оправдателна такава.

Подсъдимият Т. подържа адвоката си и иска да бъде признат за невиновен и оправдан.

Подсъдимата П. не взема становище.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Дружество „ПП“ ЕООД - П. било вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията на 27.02.2012 г. Едноличен собственик и управител била подсъдимата Н. С. П., (л. 143-146 т.1). Седалището и адрес на управление били гр.П, район З*, ул.“С.“ № ***. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 21.03.2012 г.

През периода 01.10.2010 г. до 31.12.2012 г. основната дейност на дружеството била извършвването на печетарска дейност и доставки на различни стоки и услуги. Дейността се извършвала във взето под наем помещение находящо се в гр.П, ул.“С.“ № ** (първи етаж), което дружеството ползвало като печатница (л.210 т.6). Оборудването в нея и машините били закупени от подсъдимата и били собственост на дружеството.

След регистрацията на дружеството, то било обслужвано счетоводно 4 от счетоводна къща „КП“ ООД със съдружници и управители Н.П. (л.60, 65, 67 т.1) и Ц. П. (л.69, 72, 74 т.1). За това подсъдимата упълномощила „КП“ ООД да подава ежемесечно дневниците за покупки и за продажби и съответните справки-декларации по ЗДДС. Тъй като счетоводната фирма имала регистриран електронен подпис на името на Н.П., то всички справкидекларации били подавани по електронен път (л.80 т.3). Седалището на дружеството - счетоводител било също на адрес гр.П, ул.“С.“ № *** (втори етаж).

Във връзка с дейността си дружество „ПП“ ЕООД водело счетоводство съгласно законите в страната. Стоките по фактурите за услуги, покупки и за последваща реализация били отразявани и съответно вписвани в днениците за покупки и продажби. Това било отразено и в справките-декларации, които дружеството (заедно с дневниците за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС подавало в ТД на НАП-П, след края на всеки месец (всеки данъчен период). Подател на справките-декларации и дневниците, както е посочено по-горе, бил упълномощеният счетоводител св. Н.П..

Според разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

В чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Съгласно чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС (след 2009 г. ал.6), на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Според чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.

До м.април 2012 г., дружество „ПП“ ЕООД документирало своята дейност съгласно законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице (ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. При наличната документна дейност дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и 5 внасяло дължим косвен данък - ДДС, формиран от реалните му продажби.

Съгласно нормата на чл.71, т.1 от ЗДДС, за „ПП“ ЕООД едновоременно с това възниквало и правото на приспадене на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки и/или услуги), в случай че притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС (фактури, дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В последствие подс.Н. С. П. намерила начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при при последващи продажби на „ПП“ ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС). Решила това да стане чрез намиране на фактури, по които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ, неработещ търговец или такъв с който „ПП“ ЕООД да не е имало и да няма търговски отношения. След това да отрази тези фактури в счетоводството си, съответно в дневника за покупки. Планирала за продажбите си да издаде документи (фактури) за реално извършени търговски сделки, които документи да отрази в дневника за продажби. По този начин „ПП“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. Така щяло да се намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата, отразен в декларираните продажби за същия данъчен период в дневниците за продажби и в справкитедекларции по ЗД ДС, като привидно да се увеличи декларирания данъчен кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.З от ЗДДС или привидно да се увеличи начисления данък, който да превиши декларирания данъчен кредит, като разликата да представлява данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС.