Решение № 189 от 10.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Бургас, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря М. Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500164 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 164/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А. Г. М., чрез пълномощника адв.К., против решение № 1058/12.10.2023г. по гр.дело № 1522/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно.

В отговор на въззивната жалба, подаден от С. П. П. – Д., чрез нейния пълномощник адв.С., се сочи, че тя е основателна и следва да бъде уважена.

Поддържа изложеното там, че противоправният вредоносен резултат е причинен от няколко лица, действали независимо едно от друго.

Въззивна жалба против решението, в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 78 000 лв. и в частта, с която е осъдена да заплати с д-р М. разноски на ищеца в размер на 13 545 лв. е подадена от С. П. П. – Д., чрез нейния пълномощник адв.С.. В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на решението. Моли съда да бъде намален признатия и принос в увреждането и съответно да бъде намалено обезщетението, за което е осъдена при отчитане на действията и на останалите лекари от „УМБАЛ Бургас“ АД.

Въззиваемото лечебно заведение не представя отговор на въззивните жалби.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото 1 доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд уважил предявените при условията на евентуалност искове на „УМБАЛ Бургас“ АД против въззивниците и осъдил последните да заплатят различни по размер суми от изплатеното от болницата обезщетение на наследниците на П. Д., без да изложи съображения относно определения в исковата молба размер на личен принос в увреждането за всеки от ответниците, очевидно възприемайки посочения от ищеца - за ответника д-р М. в размер на 60%, а за ответницата др Д. – 40% от размера на предявените по делото суми.

По делото е установено от фактическа страна следното:

С Решение № 271 от 26.07.2021г., по гр.д. № 89/2013г. по описа на БОС, потвърдено с Решение № 8 от 24.01.2022г., по в.гр.д. № 486/21г. по описа на БАС „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД е осъдена на основание чл.49 ЗЗД да заплати в качеството им на наследници на П. Д. следните обезщетения:

- на Е. К. Д., за вреди от смъртта на съпругата му П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности: 10 000 лв. – за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и 500 лв. – за имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 321,70 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

- на Е. Е. Д. сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания, от смъртта на майка и П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.01.2010г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1562,50 лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

- на И. Н. И. и И. Г. И. следните обезщетения за вреди от смъртта на дъщеря им П. И. Д., настъпила на 03.02.2008г. в „МБАЛ – Бургас“ АД, причинена по непредпазливост от лекари в болницата при немарливо изпълнение на медицински дейности: по 50 000 лв. за всеки от тях – за неимуществени вреди, състоящи се в преживени болки и страдания, и по 500 лв. за всеки от тях – за имуществени вреди, състоящи се в разходи за погребение, ведно със законните лихви върху тези суми за периода от 14.01.2010г. до окончателното им изплащане, както и по 1547,18 лв. на всеки от тях за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.

Ответниците не оспорват, че сумите, така както са посочени в осъдителното решение, са включени в преведени по сметката на ЧСИ И. Б. с платежно нареждане от 23.02.2023г. в рамките на ИД 20227050400051 по описа на ЧСИ И. Б. от „Университетска Многопрофилна Болница За Активно Лечение – Бургас“ АД общо 605 667.71лв.

Въззивният съд приема за доказана по този начин материално правната 2 легитимация на ищовата болница.

В случаите, в които е налице уважен иск и лечебното заведение плати на наследниците на пострадалия пациент, възниква право на регрес срещу лекарите, причинили вредата, по чл.54 ЗЗД. В качеството и на работодател на ответниците към момента на увреждането „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение – Бургас“ АД, спрямо която е ангажирана отговорността по чл.49 ЗЗД, е доказала изплащането на обезщетение за вредите, причинени виновно от лицата, на които е възложена работа.

Въззивният съд пояснява, че от представените доказателства не се установява платено от болницата обезщетение в предендирания общ размер на иска от над 605 х.лв. Доказателството за извършен превод от страна на болничното заведение към ЧСИ Б. в подобен размер не може да се тълкува в смисъл, че това е било дължимо платено за виновните действия на ответниците по настоящото производство. Предявеният като частичен иск включва 195 000лв. регресно притезание за платени обезщетения и 5 000лв. заплатени лихви, начислени върху главницата, която е формирана от определените обезщетения. Ищецът не е доказал размер на главницата над присъдените по решението по гр.д. № 89/2013г. на БОС общо 260 000лв., а по заявеното в исковата молба вземането за лихви възлиза общо на 34 657лв.

По отношение на исковата претенция, предявена като частична, съдът я приема за доказана по размер в рамките на присъдените по гр.д. № 89/2013г. по описа на БОС обезщетения. Друго доказателство за произхода и размера на отделните вземания, които образуват регресната претенция ищецът не е представил.

Установено е по делото, че на основание чл.203, ал.2 КТ отговорността на ответниците следва да бъде в пълен размер, тъй като увреждането е настъпило в резултат на престъпление.

С влязла в сила Присъда № 9 от 18.12.2017г., постановена по НОХД № 211/2017г. по описа на Апелативен съд Пловдив, д-р А. Г. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 01.02.2008г. в гр.Бургас, като дежурен хирург в приемно отделение на МБАЛ Бургас, при упражняване на медицинска професия - лекар, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не отчел тежкото общо състояние на пациентката П.

Д. и не и назначил необходимия обем от спешни биохимични и инструментални изследвания, не е могъл да прецени характера и тежестта на заболяването и не я е насочил за хоспитализация в хирургично отделение за уточняване на диагноза, чрез бездействие по непредпазливост причинил смъртта и, настъпила на 03.02.2008г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ – Бургас.

Установено е нарушение на следните разпоредби от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на министъра на здравеопазването № РД-09-109/18.03.2002г.,

- т.4.1.3.3, съгласно която при постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания, като при продължаващи 3 диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургично отделение за динамично наблюдение;

- т.6 от цитирания Медицински стандарт - не е осигурено качество на здравното обслужване на пациента, изискващо срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ;

Установено е и нарушение на чл.26, ал.1, т.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ - Бургас АД, съгласно която приемът на пациента се осъществява чрез спешно отделение и специализирани консултативни кабинети, където се извършат необходимите диагностично-лечебни дейности, включително при спешни състояния, както и изследвания и диагностичнолечебни дейности, които не могат да бъдат извършени в условията на доболничната помощ;

Действията на ответника са в разрез и с чл.4, т.6 от Наредба № 25/ 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, според която обект на спешната медицинска помощ са болни, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването във връзка с чл.99, ал.2 и ал.3, т.1 и 2 от Закона за здравето, според които спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, като медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт и на тежки и необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи.

С влязла в сила Присъда № 143 от 20.09.2018г., постановена по НОХД № 244/2018г. по описа на ВКС д-р С. П. П. – Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 02.02.2008г. в МБАЛ - Бургас АД поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при упражняване на медицинска професия, в условията на независимо съпричиняване с д-р А.

М., по непредпазливост причинила смъртта на Полина Димова, настъпила на 03.02.2008г. в отделението за интензивно лечение при МБАЛ - Бургас АД.

Установени са следните нарушения:

- по чл.5 от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ,

- т.1 от Диагностично-лечебния алгоритъм на Клинична пътека № 181: оперативно лечение на остър перитонит /приложение № 17 към Решение № РД-УС-04-127 в сила от 01.01.2008 г. на НЗОК - трета част, издадена от УС на НЗОК/,

- т.4.3. Операции: 4.3.5 от Медицински стандарт по хирургия, утвърден със заповед на министъра на здравеопазването № РД-09- 109/ 18.03.2002г.

Влязлата в сила присъда е задължителна, съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира върху всички признаци на престъпния състав и според правната квалификация на деянието, дадена от наказателния съд.

Установено е от представените лични трудови досиета, че към момента 4 на увреждането ответниците са били в трудовоправни отношения с ищеца.

Утвърдена като безпротиворечива е практика на ВКС, според която работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като вината се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност по силата на препращането към ЗЗД.

ВКС /решения от 15.05.2013г. по гр. д. № 745/2012г., ІV г. о. и от 26.05.2015г. по гр.д. № 234/2015г., ІV г. о./ приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.

Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Посочва се, че разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено.

Двамата въззивници самостоятелно навеждат оплакване за неправилно определяне на личния им принос в причинноследствения комплекс от взаимовръзки, като изтъкват, че противоправният резултат е причинен неправомерно и виновно от няколко лица, действащи независимо едно от друго, но които са били в трудовоправни отношения с лечебното заведение, спрямо които ищецът не е насочил претенцията си. Признаването на въззивниците за виновни с влязла в сила присъда на наказателен съд според жалбоподателите не изключва тяхната (на други лекари) имуществена отговорност. Позовават се на становището на вещото лице проф. д-р С., че др А. има основна роля за отклоняване на хоспитализацията, за липсата на разширени изследвания и за липсата на консултация. Изтъква се и експертното мнение за приноса на д-р Т. – неправилно указание за инструментална ревизия на матката при операцията. Посочва се и необсъденото в контекста на възражението за независимо съпричиняване от други лица, че пострадалата е изписана от "УМБАЛ БУРГАС“ АД на 16.01.2008г. с повишена температура и повишени левкоцити, което е поставило начало на причинно–следствената връзка с леталния изход и отговорността за това е на лекуващият лекар д-р Д. и началникът на „Следродилен сектор“ д-р П. (стр.38 от заключението на експертизата).