Решение № 1059 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Й. М. Генжова

Мария В. А. при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20241100513883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 20001781 от 05.01.2022 г., гр.д. 29823/2020 г., СРС, 119 с-в се осъжда З. Й. К. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 580 лева топлинна енергия през времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2008 г.; сумата 105,53 лева – обезщетение за забава за времето от 15.09.2017 г. до 29.06.2020 г.; сумата 14,49 лв. - услуга дялово разпределение за времето от 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 3,56 лева - обезщетение за забава за времето от 30.04.2017 г. до 29.06.2020 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на иска – 09.07.2020 г. до окончателното плащане и сумата 239 лв. – разноски, като се осъжда ищецът да й заплати 126,46 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете З. Й. К.. На нейно място по реда на чл. 227 ГПК е конституирана наследницата й по закон И. Т. Т. – дъщеря. Релевират се доводи, че неправилно са определени размерите на дължимите суми въз основа на едностранно съставени от ищеца фактури. Иска се отмяна на решението и постановяване 1 на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.

Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че експертизите са основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в 2 абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба.

Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Исковете относно вземанията за главници и мораторни лихви са основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със спецификата на настоящия спор.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001781 от 05.01.2022 г., гр.д.

29823/2020 г., СРС, 119 с-в.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4