Определение № 424 от 01.08.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Враца, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на вр. чл.413, ал.2, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.

София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, против разпореждане № 432/11.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 288/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй /неправилно посочено като заповед за изпълнение на парично задължение № 285 от 11.04.2025 г. по ч.гр.д. № 288/2025 г., по описа на Районен съд – Козлодуй/, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу П. П. Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в частта, в която се претендира присъждане на договорна лихва за периода от 25.09.2023 г. до 24.12.2023 г. в размер на 25,40 лева и обезщетение за забава в размер на 57,26 лева, за периода от 26.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда 27.02.2025 г..

В жалбата се поддържа, че така постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се аргументи, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на Закона за потребителския кредит. Погрешно първоинстанционният съд приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания" се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания, били изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК. За да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налагало да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая, което било детайлно разяснено в решение на СЕСС-290/19 г. В казуса било приложимо първото базово допускане по буква "а" на приложение № 1, а именно - да се 1 допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си. Това допускане било предвидено в процесния договор.

Второто базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в казуса лихвеният процент бил фиксиран и подобни допускания били неприложими. Акцентира се, че в договора за кредит са посочени годишния лихвен процент /ГЛП/, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, което според цитирана практика на съдилища в страната е достатъчно съдържание, въз основа на което потребителят да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест.

Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумите, за които заявлението е отхвърлено.

Жалбата е подадена от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 413, ал. 2, изр.1 ГПК. Следва да се отбележи, че съдът приема жалбата за подадена против разпореждане № 432/11.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 288/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, а не както неправилно е посочено в жалбата срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 285 от 11.04.2025 г. по ч.гр.д. № 288/2025 г., по описа на Районен съд – Козлодуй, като този извод се налага, на първо място от това, че заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу П. П. Х., за претендираните, както със заявлението, така и с частната жалба договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 24.12.2023г. в размер на 25,40 лева и обезщетение за забава в размер на 57,26 лева, за периода от 26.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.02.2025 г., именно с разпореждане № 432/11.04.2025 г., а не със заповедта за изпълнение, в която са посочени единствано сумите, за които заявлението е уважено. Отделно по силата на изричната разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, а в жалбата липсват оплаквания срещу приетите за дължими разноски от заповедния съд. В частната жалба се заявяват оплаквания и срещу неприсъждането на сумата от 96,74 лв. - застрахователна премия, но такава сума не е претендирана със заявлението и съответно заповедния съд не се е произнасял по такава претенция по ч.гр.д.

№ 288/2025 г., по описа на Районен съд – Козлодуй, поради което тези оплаквания следва да се приемат като допусната техническа грешка от жалбоподателя, която не следва да се обсъжда по обстоятелствено.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба против разпореждане № 432/11.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 288/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу П. П. Х., в частта, в която се претендира присъждане на договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 24.12.2023г. в размер на 25,40 лева и обезщетение за забава в размер на 57,26 лева, за периода от 26.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.02.2025 г. е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на същата, съдът взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Козлодуй е образувано по заявление от "Агенция за събиране на вземания" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. П. Х. за заплащане на следните суми: 300,00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №***, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, обезпечен с договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника; договорна лихва за периода от 25.09.2023г. до 24.12.2023г. в размер на 25,40 лева и обезщетение за забава в размер на 57,26 лева, за периода от 26.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и сумата от 25,00 лв. - платена държавна такса и 150, 00 лв. 2 юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са следните обстоятелства, от които произтичат вземанията:

На 01.02.2024 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г., сключен между "Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което вземането на "Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на гаранция от 24.08.2023 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

На 24.08.2023 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД /Кредитодател/ и П. П. Х.

/Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № ***, съгласно който Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Страните са договорили задължението да бъде погасено на 4 бр. месечни вноски, всяка от които в размер на 81,35 лв. Първата погасителна вноска е дължима на 25.9.2023 г., а последната - на 24.12.2023 г.. Между "Файненшъл България“ ЕООД и П. П. Х. на 24.8.2023 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя гарант, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 288/2025 г. по описа на Районен съд-Козлодуй. С разпореждане № 432/11.04.2025 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се претендира присъждане на горепосочените договорна лихва и обезщетение за забава, излагайки мотиви, че е налице съмнение за наличие на включена в договора неравноправна клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, както и че в ГПР не са включени разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора и по-конкретно разходът за неустойка, поради което същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. При тези съображения районният съд е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 285 от 11.04.2025 г. само за чистата стойност на кредита от 300,00 лв., а в останалата част е отхвърлил заявлението.

Въззивният съд намира, че така постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно при следните съображения:

Нормативно в рамките на заповедното производство по чл.410 ГПК съдът дължи следните проверки по подаденото заявление: съгласно чл.411, ал.2, т.1, вр.чл.410, ал.1 и ал.2 ГПК - дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът е подсъден на районния съд, и дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; според чл.411, ал.2, т.2 ГПК - дали искането противоречи на закона /чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД/ или е в противоречие е добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД/; съобразно чл.411, ал.2, т.З ГПК, вр. чл.410, ал.3 ГПК - дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това чл.143-146 ЗЗП/; съгласно чл.411, ал.2, т.4 и 5 ГПК - дали длъжникът има постоянен адрес или седалище на територията на РБ или обичайно местопребиваване или място на дейност на 3 територията на РБ.

Изискването съдът да извърши проверка дали заявеното вземане противоречи на закона или на добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася за тези уговорки, с които се обосновава това вземане, защото заповедното производство по чл.410 ГПК не цели разрешаването по същество на материалноправния спор между страните и сезираният съд няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за нищожност/недействителност на договора. Съгласно приетото в мотивите на ТР № 1/20202 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е новелата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвижда изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство и при установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно.

При така изяснения обем на дължимата проверка, настоящият съдебен състав констатира, че в случая се касае до облигационно правоотношение по кредитиране между небанкова финансова институция и физическо лице, имащо качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК, на което се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, т. е. договор за потребителски кредит. Затова и в съответствие със законовите изисквания, заповедният съд дължи служебната проверка за валидност на правопораждащите вземането договорни клаузи, изискуема от чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК. В предмета на проверката следва да се включи и проверка за приложимост на чл.22 ЗПК, доколкото ако договорът е нищожен, вземането за възнаграждение и мораторната лихва биха били недължими - чл.23 ЗПК. С оглед ограничените правомощия на заповедния съд и невъзможността в рамките на това производство да бъдат изследвани въпроси, свързани с разрешаването на материалноправния спор между страните, тази проверка следва да се сведе до най-обща преценка на формата и съдържанието на договора, позволяваща да бъде направен извод относно неговото съответствие с императивни материалноправни норми, в т.ч. тези на ЗПК, касаещи действителността на договора за кредит, както и с нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори.