Определение № 1275 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка Петрова Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501057 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.2 вр.с чл.248,ал.3 от ГПК.

Образувано по частна жалба на Т. И. И.,ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника й адв.И. Н. от АК – Пловдив, против определение №2528 от 28.02.2024 г. постановено по гр.д. № 4869/2022 г., по описа на РС-Пловдив, с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК постановеното по делото прекратително Определение № 595 от 16.01.2024г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на всеки от ответниците И. П. К., ЕГН ********** и Р. П.

К., ЕГН **********, разноски по делото в размер от 900 лева.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение, като са изложени възражения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение и за недължимост на ответницата Р. К. на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като приложеният към отговора на исковата молба от 03.01.2024г. договор за правна защита й съдействие не е бил подписан от процесуалния представител на страната.Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбите на ответниците по чл.248 от ГПК.

С писмените си отговори насрещните страни по жалбата И. П. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.С. А. и Р. П. К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. А. Славчив, оспорва жалбата и настояват същата 1 да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството по гр.д. № 4869/2022г. на РС-Пловдив е започнало по искова молба на частната жалбоподателка Т. И. И.,ЕГН:********** по предявен срещу ответниците И. П. К., ЕГН ********** и Р. П. К., ЕГН **********, установителен иск за собственост. Ответникът И. К. е депозирал отговор на исковата молба на 03.01.2024г., изготвен от адв.А. С., надлежно упълномощена с писмено пълномощно от 02.01.2024г. и представен договор за правна защита и съдействие от същата дата с уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 1800 лева, от които 900 лева-заплатени при сключването на договора, имащ характер на разписка по смисъла на чл.77 от ЗЗД. Ответницата Р. П. К. е депозирала на 03.01.2024г. отговор на исковата молба , изготвен от адвокат С. А., като приложеният договор за правна защита и съдействие от дата 14.12.2023г., с уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 1800 лева, от които 900 лева-платени по банков път, е бил подписан само от ответницата, но не и от адвокат С. А.. С молба от 12.01.2024г., преди първото съдебно заседание, ищцата е заявила оттегляне на исковата си претенция спрямо ответниците и с определение №595/16.01.2024г. производството по делото е прекратено на основание чл.

232 ГПК. С молба от 17.01.2024г. ответницата Р. П. К. е поискала да й бъдат присъдени разноските по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева, като е представила и екземпляр от договора за правна защита и съдействие от 14.12.2023г. с положен в него подпис и от адвокат С. А.. На 22.01.2024г. молба с идентично искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер от 900 лева е подадена и от ответника И. К..

С обжалваното определение първостепенният съд е уважил молбите на въззиваемите и е осъдил жалбоподателката да заплати на всеки от тях разноски по делото в размер от 900 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд определение е 2 правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските.

С оглед на така изложеното и предвид осъщественото основание за прекратяване на първоинстанционото производството - оттегляне на иска, ответниците имат право да получат направените разноски по производството до момента. Установено е, че към този момент всеки един от тях е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 900 лева. Размерът на възнаграждението не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и на обема на оказаната правна помощ от процесуалните представители на ответниците. Релевираното от жалбоподателката оплакване , че приложеният към отговора на исковата молба от 03.01.2024г. договор за правна защита й съдействие не е бил подписан от процесуалния представител на Р. К. не може да бъде споделено. Вярно е , че се присъждат разноски, които са направени и доказателствата, за които са представени по делото. Следва да се отчете, че в настоящия случай делото е прекратено поради действие на ищцата – оттегляне на иска, преди първото съдебно заседание и за ответната страна липсва задължение да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в открито заседание. Според чл. 80 ГПК списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Поради това не може да бъде вменено задължение на ответника да представи документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано. От съществено значение е, че към молбата по чл.248 от ГПК ответницата Р. К. е представила и екземпляр от договора за правна защита и съдействие от 3

14.12.2023г. с положен в него подпис и от адвокат С. А., както и че според договора за правна помощ плащането на сумата е станало по време на висящността на процеса и не са налице други данни, които да опровергават посочената дата на плащане.

Поради изложеното обжалваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно. следва да бъде

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2528 от 28.02.2024 г. постановено по гр.д. № 4869/2022 г., по описа на РС-Пловдив, XIV гр.с.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4