Решение № 263346 от 25.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. София, 25.5.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесета и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

При секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №17272 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на О.Ф.Б. ЕАД, като частен правоприемник на Банка ДСК ЕАД на основание договор за цесия от 17.03.2017г., с която искова молба са предявени срещу Ц.Б.Д. кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за съществуването на вземане по договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2013г., както следва:

- с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37558,51 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2015г. до окончателното плащане, - с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 7846 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2014г. – 13.08.2015г.,

- с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 263,98 лв. – обезщетение за забава (неустойка) за периода 12.04.2014г. – 13.08.2015г., - с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 120лв. – такса изискуемост, Претендира разноски в заповедното производство в размер на 915,78лв. – държавна такса и 1216,83лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на довнесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че на 29.03.2013г. между Банка ДСК ЕАД и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление като страните постигнали съгласие на ответника да се предостави заемна сума в размер на 40000лв. срещу задължение за издължаването й в срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване от ответника. Месечните вноски е следвало да се изплащат до 20-то число на текущия месец съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора.

Страните са се договорили, че предоставената по договора за кредит сума ще се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 7,95% годишно или 0,02% на ден. Неразделна част от договора били и Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора. Поради преустановяване погасяване на задължението по договора за кредит, на осн. т. 19.2 от Общите условия към договора за кредит, банката, чрез нотариус, е връчила на 27.07.2015г. на кредитополучателя уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем като е направила кредитът предсрочно изискуем, считано от 03.08.2015г. На 13.08.2015г. банката е подала заявление срещу длъжника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за дължимите по договора за кредит суми. На 17.03.2017г. с договор за цесия банката е прехвърлила на ищеца пакет от вземания, сред които е и процесното вземане. За прехвърленото вземане цесионерът, упълномощен от цедента, е съобщил на длъжника на 28.03.2017г. При условията на евентуалност, иска настоящата искова молба да се счита за уведомяване на длъжника за процесното вземане. Банката е уведомила ищецът за подадено от длъжника по заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност, ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 37558,51лв. – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от 17.08.2015г. до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва да е подписвал процесният договор за кредит и да е заплащал дължими вноски. Оспорва да е получавал сума в размер на твърдения предоставен заем. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба и отговора, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства се установява, че на 17.08.2015г. Банка ДСК ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за вземането си по договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2013г., предмет на установяване в настоящото производство. По заявлението е образувано ч.гр.д. №49151 по описа за 2015г. на СРС, 123 с-в. Искането на заявителя е изцяло уважено като на 19.09.2016г. срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. На 27.09.2016г. длъжникът в срок е подал възражение срещу заповедта (л.

26 по делото на СРС). На 26.11.2018г. заповедният съд е уведомил банката за подаденото възражение и е указал в едномесечен срок да представи доказателства за подаден установителен иск относно вземането си (л. 32 от делото на СРС).

Следователно, за носителя на материалното право на вземане по процесния договор за кредит е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

От писмените доказателства (л. 12-19) се установява, че с договор за цесия от 17.03.2017г. Банка ДСК ЕАД е прехвърлила на О.Ф.Б. ЕАД пакет от вземания, между които е и процесното вземане като цедентът е потвърдил на цесионера извършеното прехвърляне на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 20). Следователно, към датата на искова молба цесионерът е носител на спорното материалното право, съответно - е процесуално легитимиран да предяви настоящите искови (в т.см. т. 10б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС). Исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

По гореизложените съображения, предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщението за прехвърлянето на вземането следва да се съобщи на длъжника от предишния кредитор и оттогава прехвърлянето има действие спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването на договора за цесия, обаче, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника от предишния кредитор е условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени твърдения, а и не следва от приложените доказателства, че кредитополучателят след извършената цесия е правил плащания по договора за кредит, които да са отишли в полза на първоначалния кредитор. От писмените доказателства (пълномощно от банката-цедент в полза на цесионера – л. 21) се установява, че банката е упълномощила цесионера да уведоми от нейно име длъжника за извършената цесия. По делото е приложено уведомление за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от ищеца, като пълномощник на цедента, до длъжника. От приложеното по делото известие за доставяне от Български пощи ЕАД (л. 24-25) не се установява уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да е връчено на длъжника. Поради това, съдът приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба. Следователно, прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо ответника и в случай, че вземането съществува длъжникът отговаря за плащането спрямо ищеца.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ за сумата от 37558,51лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2015г. до окончателното плащане:

Неоснователни са твърденията на ответника, че не е подписвал процесния договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2013г. От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза се установява, че ответникът е подписал като кредитополучател процесния договор и Общите условия за предоставяне кредити за текущо потребление (л. 148-152). От договора за кредит за текущо потребление (л. 26-27) се установява, че банката е поела задължение да предостави на ответника, който се е задължил да върне заемна сума в размер на 40000 лв. със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване. Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 29.03.2013г. банката е предоставила по сметка на кредитополучателя договорената заемна сума. Следователно, между страните е възникнало валидно правоотношение по договора за банков кредит като банката е изпълнила задължението си да предостави договорената заемна сума, а за ответникът е възникнало задължение да върне сумата, ведно с основателно начислените лихви и такси.

Обуславящ за решаване на въпроса за основателността на иска за главницата е направен ли е кредитът предсрочно изискуем и на коя дата.

Съгласно т. 14 от процесния договор за кредит неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица като изрично в разпоредбата е посочено, че кредитополучателят ги e получил и приема с подписването на договора. По делото са представени общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от кредитополучателя, подписът на който се потвърждава от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. Следователно, на осн. чл. 298, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ТЗ общите условия са обвързващи за кредитополучателя. Съгласно т. 19.2, изр. първо от процесните ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми и има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (вж. т. 18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС). От писмените доказателства по делото (нотариална покана – л. 37-38) се установява, че на 27.07.2015г. банката, чрез нотариус Р.Т., с рег. №105 на НК, е връчила надлежно на ответника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по договора. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане по кредита е извършено на 02.04.2014г. (л.130). Съгласно уговореното в договора за кредит задължението за връщане на заетата сума се издължава на месечни вноски. Следователно, към 27.07.2015г., когато на длъжника е връчено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни. Понеже, към посочената дата са били налице предпоставките на обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно т. 19.2, изр. първо от процесните ОУ и до длъжника е достигнало волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съставът приема, че кредитът валидно е направен предсрочно изискуем.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводната експертиза се установява, че при обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК непогасената главница по процесния договор за кредит е в размер на 37558,51 лв.

(л. 131). Следователно, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Поради уважаване на иска за главница следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва, считано от 17.08.2015г. (датата за заявлението в заповедното производство) – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.

По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 7846 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.03.2014г. – 13.08.2015г.:

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19273b1d-c151-4bf7-996c-21a83fbca5d1