Решение № 17 от 30.03.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. гр. Лом, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20261620200019 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500259 от 08.12.2025 г . на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана на „***“ *** - с.

*** с ЕИК *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лв .

/две хиляди лева/ на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че при извършена проверка на 17.10.2025 г. на обект „бърза закуска, смесен магазин“, находящ се в *** обект на ***, е установено лицето *** ЕГН ********** да полага труд на работната площадка - бърза закуска, смесен магазин, осигурявана от *** в определено от дружеството работно време - от 17:00 ч. до 19:00 ч. без от дружеството да е сключен писмен трудов договор за предоставяната работна сила.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останало административнонаказаното дружество, което се представлява от управителя П. П.. Същата моли издаденото НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител – старши юрисконсулт С. К., взема становище, че жалбата е 1 неоснователна, а атакуваното НП е законосъобразно. Представя и писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от 3АНН и от страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

На 17.10.2025 г. свидетелите Л. Р. и С. Ш. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана извършили проверка на място в обект на *** - „бърза закуска, смесен магазин“, находящ се в *** по повод постъпили сигнали, че във въпросния обект работят лица без сключени трудови договори. При проверката установили лицата *** и ***, които били с работни престилки и подреждали прибори за хранене и салфетки по масите за предстоящо празненство в обекта. Същите собственоръчно попълнили при условията на чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ данните си в списък на работещите в обекта. *** посочила, че работи на обект „бърза закуска, смесен магазин“ в с.

***, като на 17.10.2025 г. е с работно време от 17:00 ч. до 19:00 ч. с трудово възнаграждение 40 лв. дневно, но не посочила дали има сключен трудов или граждански договор. С призовка на осн. чл. 45, ал. 1 от АПК са изискани от дружеството трудовите досиета на работещите в обекта, но договор със *** не бил представен. При справка в регистъра на НАП за уведомление за сключени договори по чл. 62, ал. 1 КТ също се установило, че въпросното лице няма действащ трудов договор.

На 04.11.2025 г. в присъствието на П. П. – управител, на дружеството нарушител е съставен АУАН № 12-2500259 от св. С. Ш., за нарушение на чл.

61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от дружеството не е депозирано писмено възражение против така съставения акт, но до АНО е изпратено възражение от работника ***. Въз основа на АУАН наказващият орган издал на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ атакуваното НП № 12-2500259 от 08.12.2025 г. , с което наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът 2 намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ пък предписва, че „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“. По делото не е представен нито трудов, нито граждански договор между **** *** и ***, която е установена да работи в обекта на дружеството. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели Ш. и Р., които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съдействащи за изясняване на фактическата обстановка по делото. Те се подкрепят и от събраните писмени доказателства призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК и Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ /л. 8-9 от делото/. Видно от саморъчно попълнената от ****** декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, същата изрично е заявила, че работи на въпросния обект с определено работно време и възнаграждение, но няма сключен договор. И двамата проверяващи са категорични, че при пристигането им на обекта са установили, че *** ****** се намира и действително работи на обекта, изпълняван от *** ***. Самата ****** потвърждава, че саморъчно е попълнила декларацията и я е подписала. Отразеното във въпросната декларация не се опровергава по никакъв начин, напротив – подкрепя се от показанията на свидетелите – проверяващи. Съдът не приема за достоверни твърденията на св. *** и *** (и двамата посочващи, че имат средно образование), че последната „не знаела какво попълва, защото била много притеснена и с паник атаки“. Във възражението против АУАН (което АНО правилно не е взел под внимание, тъй като изхожда от св. ***, а не от дружеството – нарушител) са изложени същите твърдения. Очевидно целта е именно да се избегне санкционирането на дружеството – работодател. То е сключило трудов договор със св. *** за престираната от него работна сила, но не и със св. ******, като твърде несериозно е изложеното от тези свидетели – че ****** само „сгънала две салфетки, за да може *** да си тръгне по-рано от работа“. Затова и съдът не кредитира тези показания и намира, че те по никакъв начин не опровергават изложеното в АУАН и НП.

Следователно може да се приеме, че от дружеството - жалбоподател е осъществен от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ. Въпросната разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши 3 разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв....“. От **** е нарушен чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като не е изпълнило задължението си да сключи писмен трудов договор със *** за предоставяната от нея работна сила. Нарушението се явява безспорно доказано и правилно е реализирана административнонаказателна отговорност на дружеството – работодател /в този смисъл и Решение 752/03.06.2024 г. по КАНД 227/24 г. на АС – Монтана/.

Административнонаказващият орган е наложил административно наказание „имуществена санкция“. При определяне размера на това наказание обаче (което в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ не е абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. В случая имуществената санкция е определена от АНО на 2 000,00 лв., без да са изложени аргументи за това. Законодателят е предвидил „глоба или имуществена санкция” в размер от 1500,00 лв. до 15 000,00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Както правилно се посочва от процесуалния представител на АНО, не може да се приложи института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, с което се създават предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите.

Неслучайно законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ, че случаите по чл. 62, ал. 1 КТ не са маловажни. Необосновано обаче е налагането на имуществена санкция в размер, по-висок от минималния /в случая – 2000 лв./. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е санкциониран за други нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че правилно е наложено административно наказание, но размерът на наложената имуществена санкция се явява необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв от 1500,00 лв. /766,94 €/. В тази насока и следва да бъде изменено издаденото наказателно постановление.

4

При този изход на делото и в съответствие с чл. 63д от ЗАНН, следва да се присъдят разноски, в полза на АНО - 130.00 лв. /66,47 €/ за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от 3АНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-2500259 от

08.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на *** - с. *** с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, като намалява размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 2 000,00 лв. на 1 500,00 лв. или 766,94 € (седемстотин шестдесет и шест евро и 94 евроцента).

ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН *** - с. *** с ЕИК *** да плати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00 лв. /сто и тридесет лева/ или 66,47 € (шестдесет и шест евро и 47 евроцента).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд - гр. Монтана, на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Монтана за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5