Решение № 76 от 30.11.2023, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Козлодуй, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Административно наказателно дело № 20231440200165 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба В. М. К., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ул.”Страцин” № 8 чрез пълномощник адвокат М. С. против Наказателно постановление № 22-0288-000682 от 20.10.2022г. на Началник РУ Козлодуй в ОДМВР Враца, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, както и на основание чл.6, ал.1 т.10 от Наредба № Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 6 (шест) точки и за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП , на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева.

С жалбата не с наведени конкретни доводи, а бланкетно се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат С. и поддържа жалбата. Сочи гласни доказателства в подкрепа на защитната теза и по същество моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Административно наказващият орган, редовно призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства, както и не взема становище по същество.

Районна прокуратура Враца, редовно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 23.09.2022г. около 13.20 часа в гр.Козлодуй, по ул.“Хаджи Димитър“ срещу бл.33 с посока на движение към ул.“Освободител“ жалбоподателят В.

М. К. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 330Д” с рег. № ****, когато бил спрян за проверка от автопатрул в състав П. Г. и Н. П., двамата полицейски служители при РУ Козлодуй. При проверката установили, че водача на автомобила не е бил поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван и не носи и не представя на проверяващите контролен талон към СУМПС. Във връзка с констатираните нарушения, на място на проверката актосъставителят П. Г., в присъствието на свидетеля Н. П. и жалбоподателят В. К., съставил на последния Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 360105, № 683 от 23.09.2022г., в който квалифицирал установените нарушения съответно по чл.137А, ал.1 от ЗДвП - водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използват обезопасителен колан, с който моторните превозни средства е оборудвано и по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП - не носи контролен талон от СУМПС. Актът е връчен срещу разписка и подписан лично от жалбоподателя К., като същият не написал възражения. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения срок от връчването на АУАН. Въз основа на така съставения акт, на 20.10.2022 година Началник РУ Козлодуй в ОДМВР Враца издал атакуваното Наказателно постановление № 22-0288-000682 от 20.10.2022г., с което на 2 жалбоподателя за административно нарушение по административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП , на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, както и на основание чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Із-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение отнел 6 (шест) точки и за административно нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя К. с разписка и срещу подпис на 17.05.2023г., като в законоустановения срок на 30.05.2023г. пред административнонаказващия орган била депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.

С показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя ГП. Г. и свидетеля по установяване на нарушенията Н. П. установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения и по време на специализирана полицейска операция, като полицейски автопатрул в гр.

Козлодуй на ул.“Хаджи Димитър” спрели за проверка лек автомобил „БМВ”, управляван от жалбоподателя. При проверката установили, че водача на автомобила не бил поставил обезопасителн колан, с какъвто автомобила бил оборудван, а също свидетелите установи, че автомобила се управлява от жалбоподателя, който при поискване не носел и не представил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. За тези две нарушения на място на проверката бил съставен и връчен жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който го подписал. Свидетелите установяват категорично, че проверката са извършили непосредствено при спиране на водача и той в същия момент не е бил с поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като дадени от незаинтересовани лица, лично възприели обстановката, логични и кореспондиращи с писмените доказателства.

От страна на жалбоподателя е изслушан свидетеля И. М., който свидетелства че на същата дата е бил в автомобила заедно с 3 жалбоподателя и когато са били спрени за проверката незабавно и двамата са свалили обезопасителните си колани, но при движение на автомобила са били поставени. Съда не дава вяра и не кредитира показанията на свидетеля, който е приятел на жалбоподателя и очевидно свидетелства за да защити тезата му, че не е извършил нарушението. Този свидетел съда намира за необективен, пристрастен и показанията му са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Приложената по делото е Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверяваща материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът намира, че АУАН е съставен в 3-месечният срок от установяване на процесния извършител, който е установен непосредствено при осъществяване на нарушението и след подписа от самият жалбоподател на 23.09.2022г. на предявеният му акт.

Следователно съдът приема, че на описаната дата и час в АУАН и НП, МПС е управлявано от жалбоподателя В. К., което обстоятелство не се отрича и от него самия. АУАН е съставен на 23.09.2022г., в законоустановения срок, след установяване на извършителя и преди да е изтекла една година от извършване на нарушението. Ето защо съдът приема, че не са налице формални 4 предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. В тази връзка липсват и допуснати процесуални нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и н а чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН , както и относно недоказаност на нарушението.

Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя, който е била наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и 5 упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.

По отношение административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя В. К. е осъществил деяние, което от обективна страна представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган, като нарушения по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба „водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по делото, че водача К. е проверен от контролните органи именно на 23.09.2022г., като същият е управлявал автомобила си на посоченото в акта място в гр.Козлодуй без да ползва обезопасителен колан при управление на автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си поведение на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДвП същият е осъществил от обективна страна състава и на вмененото му административно нарушение.

Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от

ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е наложил наказания „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева, което съдът намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е императивно установени по вид и размер от законодателя.