Решение № 2733 от 17.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2733 гр. В., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.Л. при участието на секретаря Д.С.Д. като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110109990 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „БТВ М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление г******, с която против „У.Г.Н.К..“ дружество вписано в регистър на международните търговски дружества в Сейшелите под № 201389/15.01.2018 г., действащо на територията на страната чрез „У.Г.Н.К.. - клон Б.“ КЧТ, ЕИК 205176837, с адрес на управление гр. В., ул. „М.Б.“ № 7, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2266/20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 г., а именно: 15685,65 лева, представляваща остатък от дължима главница по сключен между страните на 05.03.2020 г. индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пакет“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението; 3732,86 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 06.11.2020 г. до 24.02.2023 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се сочи, че на 05.03.2020 г., между страните по делото, е сключен Индивидуален договор за препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пакет“, по силата на който ищцовото 1 дружество предоставя на ответника, неизключителното право да разпространява, чрез кабелна електронна съобщителна мрежа, собственост на ответника, определен пакет телевизионни програми. Твърди се, че ответникът „У.Г.Н.К.“ се ангажира да погаси задълженията на трето лице към „БТВ М.Г.“ ЕАД, за които е издаден изпълнителен лист от 29.06.2016 г. по гр.д. №**** г. на СРС, в общ размер на 24685,65 лева. Сочи, че е договорена следната схема на погасяване: първоначална вноска, в размер на 4000 лева, платима в двудневен срок от подписване на договора /т.е. 07.03.2020 г./ и остатък в размер на 20685,65 лева, платим в осеммесечен срок от подписване на договора – до 05.11.2020 г. В случай на забава се дължи неустойка или законна лихва за забава. Първата вноска от 4000 лева е погасена на 09.03.2020 г., а на 04.12.2020 г. е внесена сумата от 5000 лева. Дължим е неплатеният остатък от 15685,65 лева, като е начислена и законна лихва за забава, за периода от 06.11.2020 г. до 24.02.2023 г., в размер на 3732,86 лева.

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2266/20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 е издадена въз основа на заявление на ищеца, като в полза на заявителя са присъдени претендираните в настоящото производство суми – главница в размер на 15685,65 лева и лихва за забава в размер на 3732,86 лева, както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство. В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение № 2266/20.04.2023 г. издадена по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 г.

В срока по чл.131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди се, че уговорката в чл.8 от договора за заплащане на задължение на чужда фирма, е подписана в противоречие на закона и е наложена от ищеца при злоупотреба с господстващо положение. Сочи, че двете плащания по договора, на сумите от 4000 лева и 5000 лева не касаят изпълнение на задължение по чл.8 от договора, а по чл.5 от същия за предоставени услуги. Намира за недействителна клаузата на чл.8 от процесния договор, като сочи, че същата е нищожна поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави, нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване на кредитора, като сключена при значителна липса на еквивалентност на насрещните престации. Заявява, че господстващото положение на ищеца е установено с решение №220 от 28.02.2017 г. на Комисията за защита от конкуренцията по преписка №КЗК-610/2016 г.

Отправя се възражение, че задължението на „Ариел Диджитал“ ЕООД по чл.8 от договора е погасено по давност. Сумата от 24685,65 лева представлявала сума сборувана от главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви и разноски и са нищожни на основание 2 чл.26, ал.4 вр. чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба №9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове.

С определение от 17.06.2024 г., съдът, на основание чл. 213 ГПК, съединява за общо разглеждане гр.д. №**/** г. по описа на ВРС, 43 с-в и гр.д.

№ **/** г. по описа на ВРС, 10 с-в. Производството по последното дело е образувано въз основа искова молба на „БТВ М.Г.“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., Административна сграда на НДК, пл. „Б.“ № 1, с която против „У.Г.Н.К..“ дружество вписано в регистър на международните търговски дружества в

Сейшелите под

№

201389/15.01.2018г., действащо на територията на страната чрез „У.Г.Н.К.. клон Б.“ КЧТ, ЕИК 205176837 с адрес на управление гр. В., ул. „М.Б.“ № 7, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1801/30.03.2023 г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 г., а именно: 17572,07 лв. – главница, представляваща незаплатени месечни възнаграждения за м. април 2020 г. и за периода от м. ноември 2020 г. до м. юли 2021 г. вкл. по Индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пакет” от 05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3755,57 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до 24.02.2023 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 05.03.2020 г., между страните по делото е сключен индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „основен пакет“. По силата на този договор Телевизията предоставя на оператора неизключителното право да разпространява чрез кабелната електронна съобщителна мрежа, собственост на оператора, определен пакет телевизионни програми, собственост на телевизията, на осн. чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Телевизионните програми, които Операторът има право да предава, са посочени в сключения договор. За преотстъпените права Операторът дължи на Телевизията месечно възнаграждение. Към датата на сезиране на съда, Операторът не е заплатил задълженията си за м.04.2020 г. и за периода от м.11.2020 г. до м.07.2021г.

Договорът е прекратен през м.07.2021 г. Общата дължима сума е в размер на 17572,07 лв. Дължи се и лихва за забава, в размер на 3755,57 лв., за периода от 21.03.2020 г. до 24.02.2023 г.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва основателността на предявените искове.

Твърди се, че уговорката в чл.5, ал.2 от договора между страните е подписана в противоречие на закона и е наложена от ищеца „БТВ Медия груп“ ЕАД при 3 злоупотреба с господстващо положение. Налице е нарушение на добрите нрави и принципа на справедливост. Следователно тази договорка е нищожна.

Сочи се, че има заплатени суми, в общ размер на 9000 лева, които не са отчетени от ищеца. За претендираните периоди не се дължи възнаграждение, поради липса на реално предоставена услуга. Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Исковете са предявени след успешно проведени две заповедни производства по чл. 410 ГПК, образувани въз основа заявления на ищеца против ответното дружество.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2266/20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 г., за следните суми: 15685,65 лева, представляваща остатък от дължима главница по сключен между страните на 05.03.2020 г. индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пакет“, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.04.2023 г. до окончателното погасяване на задължението; 3732,86 лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава, от което 160,89 лева начислено върху главница от 20685,65лева за периода 06.11.2020 г. до 03.12.2020 г. и 3571,97 лева начислено върху главница от 15685,65 лева, за периода 05.12.2020 г. до 24.02.2023 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Издадена е и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2266/20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ **** по описа на ВРС за 2023 г., за следните суми: 17572,07 лв. – главница, представляваща незаплатени възнаграждения за м. април 2020г. и за периода от м. ноември 2020г. до м. юли 2021г. вкл. по Индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пакет” от 05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3755,57 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 21.03.2020 г. до 24.02.2023 г., както и разноските, сторени от заявителя.

Заповедите за изпълнение са връчени на длъжника /ответник в настоящото производство/, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу всяка от тях, по реда на чл.414 ГПК. След разпореждане на заповедния съд, с което на заявителя е указана възможността 4 да предяви иск за установяване на вземанията си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, кредиторът представя доказателства за депозиране на искови молби, образувани в гр.д. №**/** г. и гр.д. №**/** г. – двете по описа на ВРС.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителният факт, който го изключва. Така, в тежест на ответника е да докаже въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Страните не спорят, че се намират в облигационно правоотношение възникнало въз основа на сключения между тях индивидуален договор за предоставяне на право на препредаване на телевизионни програми чрез кабелна мрежа в услугата „Основен пекет“ от 05.03.2020 г., ведно с приложенията към същия и относимите Общи условия. По силата на сключения договор, ищецът /наричан „Телевизията“/ предоставя на ответника /„Оператора“/, неизключителното право да разпространява чрез кабелна мрежа, собственост на Оператора следните телевизионни програми на Телевизията на основание чл. 91, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, в Standard Definition (SD) версия: шест телевизионни програма - bTV, bTV Comedy, bTV Cinema, bTV Action, Ring и bTV Lady. Съгласно чл.1, ал.4 от договора, преотстъпените права по същия са валидни само за уговорената услуга и за само за територията на гр. В. – широк център. Договорът е със срок на действие от 01.10.2019 г. до 31.12.2021 г., като е предвидена възможността за ежегодно и автоматично продължаване, за срок от 1 г.