Решение № 30 от 30.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Стара Загора, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Светла Хр. Иванова като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20235530202960 по описа за 2023 година Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1228-004010 от 05.09.2023г. на Г.Й.А. –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на А. Е. с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата си и в с.з. – чрез пълномощник – адв.С.А. – АК – Стара Загора, жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна – в с. з. чрез юрисконсулт С.Русева изразява становище, че жалбата е неоснователна, НП е правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

1

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, веществени /фото снимка/ и гласни – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния фиш, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно наказващият орган е приел за установено, че на 18.05.2023г. около 19.02 часа по бул.Н.Петков, в посока запад, до шоурум „Хюндай“, А. Е. с ЕГН ********** управлява лек автомобил "Фолксваген" с рег. № ..., собственост на „Зарамак“ЕООД, като при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, се движи със скорост 104 км/ч. с приспаднат километров толеранс от -3%. Водачът управлява МПС с наказуемо превишаване на разрешената скорост 54км/ч. Установената скорост е фиксирана и заснета с АТСС ARH CAM S1 120cca6 и КЛИП № 0111269. Нарушителят е установен на 03.08.2023г. с попълнена Декларация по чл.188 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Н. Т. Д. /актосъставител/ и Б. П. К. Г., видеоклип № 0111269 от 03.08.2023г., Протокол № 029-СГ-ИСИС/23.03.2023г. от проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система / АТСС / от 18.05.2023г.;

Декларация от А. Е. с ЕГН ********** от 03.08.2023г. ; справка от Централна база КАТ; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР; справка за нарушител/водач;

При така установената фактическа обстановка административно наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 750 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.

Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно техническо средство /Протокол № 029-СГ-ИСИС/23.03.2023г. от проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1; Протокол за използване на АТСС от 18.05.2023г. ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/.

О т Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , протокол № 549-21 от проверката на мобилна система за видеоконтрол и 2

Протокол № 029-СГ-ИСИС/23.03.2023г. от проверката на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, се установява кога техническото средство е въведено в експлоатация, неговата техническа изправност и следва извода, че към момента на деянието контролните органи са имали основание да го ползват като годно техническо средство, което мотивира съда да приеме показателите на отчетената скорост за достоверни.

Следователно установените по безспорен начин, скорост на движение с годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Обстоятелството, че водачът А. Е. с ЕГН ********** на 03.08.2023г. е подал Декларация по чл.188 от ЗДвП, с която /след като е бил запознат с наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК/, е декларирал, че на 18.05.2023г. в 19.02. часа, автомобилът "Фолксваген" с рег. № ... е бил управляван от него, не оставят никакво съмнение относно авторството на деянието.

Цитираните доказателствени средства изцяло кореспондират по между си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния извод относно приетата за установена фактическа обстановка и относно главният факт в процеса. В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин.

Жалбоподателят А. Е. с ЕГН ********** - като водач на МПС –л.а.

"Фолксваген" с рег. № .... е осъществил деянието. Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП и същото, с нормата на чл.182, ал.1, т.6 ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е, че управлява МПС, в населено място, знаел е с каква скорост се движи, нео не се е вместил в границите на максимално допустимата /, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е изпълнил задълженията си по чл.21, ал.1 ЗДП /.

Следователно жалбоподателят А. Е. с ЕГН ********** с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно 3 наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.

Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.189, ал.4 ЗДП. В обжалваното НП е посочена Заповедта и номера, с която издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага административни наказания. Същата е приложена и като доказателство по делото.

В обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, посочена е и съответната правна квалификация т. е. спазени са всички изисквания на закона, гарантиращи правото на защита на санкционираното лице.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл.57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

Няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН . Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на обществено опасни последици. Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо го като малозначително. Видно от справката за нарушител/водач, жалбоподателят е системен нарушител по ЗДвП, което налага извода, че настоящото му нарушение не е изолиран случай.

Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като е турски гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП и същите са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че нарушителят е турски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р.България от 2021г. и не разбира български език.

Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл.6 , §3, б. "е" на ЕКПЧ.

Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл.21, ал.2 от НПКчрез принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл.55, ал.3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на 4 съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване на престъпление и настоящият състав счита, че в ЗАНН, който регламентира производството по установяване и санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното, не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК с която в българското законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

Настоящия състав на съда счита, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно, с това право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на Наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на словенския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление, нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и това, че те правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по 5 делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид също така, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.