Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 292 от 20.05.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 112/2025
Вид
Определение № 292
Подписан
20.05.2025
Състав
Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Варна, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Николина П. Дамянова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000112 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК, образувано по частна жалба на „Лъки СИС“ ЕООД със седалище гр.Силистра срещу определение № 32 от 19.02.2025г. по търг.дело № 2/25г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от него срещу Община Дулово осъдителен иск за сумата 173 105.22лв., ведно със законна лихва, считано от 24.06.2022г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че съдът е подменил предмета на предявения иск. Излага, че изрично е посочено в исковата молба и в молбата от 18.02.2025г., че предмет на спора не са договорните правоотношения за периода от 2013г. – 2019г., а възникналото ново правоотношение с изявленията от писмото от 17.12.2019г. на общината, че главниците по процесните договори са платени. Твърди, че в резултат настъпва по закон погасяване на акцесорните лихви и съответно прекратяване на договорните правоотношения поради липса вече на парични задължения. Позовава се на изявление/признание, че има дълг на общината към ищеца в размер на 173 105.22лв. от погасените лихви и изявление, че общината ще го плати, т.е., че го поема. Твърди че така е възникнало ново, следдоговорно правоотношение за нов неакцесорен самостоятелен дълг чрез едностранно неоспорени и неотхвърлени от ищеца изявления на длъжника, 1 допустими по чл.44 от ЗЗД. Твърди допустимост на следдоговорно съглашение между страните по един договор, за да уредят останали неуредени от договора въпроси чрез ново споразумение, което е правопораждащ юридически факт. Твърди, че съвкупността от изявленията и закона като юридически факти е правопораждащият факт на следдоговорното ново съглашение за дълг от 173 105.22лв.

Твърди че без правна необходимост е изясняването как точно са начислени /върху какви главници и за какви периоди/ в договорното правоотношение, тъй като тази сума е призната от ответника и не е оспорена от ищеца в новото правоотношение, поради което и справката по чл.366 от ГПК касае само и единствено сумата от новото съглашение, което е направено с исковата молба.

Твърди, че съгласно чл.6 от ГПК задължение на съда е да се произнесе по предмета на делото и по обем на дължимата защита, които са определени от ищеца. Твърди че неправилно съдът не приема, че предметът на делото е новото съгласие с правопораждащ юридически факт съвкупността от изявление в писмо от 17.12.2020г. във взаимовръзка със закона.

Твърди ,че въпросите дали има ново съглашение и нов дълг в различно правоотношение от договорното правоотношение в периода 2013г. – 2019г. са въпроси не на допустимостта, а на същността на спора.

Твърди че предявените искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД са за неизпълнение на новото съглашение и на новия дълг.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопризводствените действия.

Препис на насрещната страна не се връчва.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 2/25г. по описа на ОС – Силистра е образувано по предявен от „Лъки СИС“ ЕООД срещу Община Дулово осъдителен иск за сумата 173 105.22лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 21.06.2022г. В исковата молба са изложени твърдения за съществуващо между страните правоотношение за доставка на храни, по което 2 ищецът е изпълнявал задълженията си през периода 2013г. – 2020г. Излага, че Общината е забавяла плащането на дължимите суми, за което е начислявана лихва. Твърди, че е получил писмо от общината изх.№ П-10579 от 17.12.2020г., с което общината го е уведомила, че към 16.12.2020г. са погасени всички задължения за главници към него, като остава дължими суми за лихви в общ размер на173 105.22лв. Твърди в исковата молба, че това писмо поради уведомяването в него за липса на главници и поемането въпреки това на ангажимент за предстоящо плащане на сума за лихва, общината признава наличието на нов, неакцесорен дълг, за който поема ангажимент да плати.

Твърди че исковата сума е самостоятелен дълг с петгодишна давност. Прави искане за осъждане на ответника да заплати сумата като признат от нея самостоятелен дълг, ведно със законна лихва от датата на поканата за изпълнение.

След указания на съда поради констатирани противоречия в исковата молба, ищецът с молби от 08.02.2025г. и от 18.02.2025г. изрично заявява, че не претендира лихви за забава в плащанията на задължения по договор между страните за периода 2013г. – 2020г., а претендира вземане, представляващо главница по нов самостоятелен дълг в размер на 173 105.22лв. Твърди че същото е възникнало по силата на едностранно неоспорено и неотхвърлено от него волеизявление на община Дулово, което е източник на задължение по чл.44 от ЗЗД.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено на основание чл.130 от ГПК, като съдът е приел, че ищецът не е посочил надлежен юридически факт, който да обуславя претендираното вземане, доколкото признанието на общината, обективирано в писмото от общината има само доказателствено значение за размера и вида на вземането, а не поражда вземане, респективно не може да бъде основание на иск.

Съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.

Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127 ал.1 т.4 от ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената с иска съдебна защита. Когато са налице 3 предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество, съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран - чл.6 ГПК.

В настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че в исковата молба, въпреки направените от страната уточнения и изявления не е посочен юридически факт, предвиден в хипотезиса на правна норма, при осъществяването на който да настъпят посочените в диспозицията на нормата последици. Твърденията на страната са противоречиви и съдът не може да квалифицира претенцията на ищеца.

Изрично е заявено, че исковата претенция е нова, различна от съществуващо задължение на общината – ответник за обезщетение за забава в плащане на главници по договор между страните за периода от 2013г. – 2020г.

Твърди се от страната, че задължението, предмет на иска, е възникнало по силата на писмо от 17.12.2022г. Има изложени твърдения и за едностранна и за двустранна сделка. Твърди се възникване на нов дълг, но липсват твърдения за постигнато между страните ново споразумение, било в хипотезата на чл.107 от ЗЗД или в хипотеза на чл.365 от ЗЗД. Изложеното от страната, че е налице едностранно признание за съществуване на дълг, неоспорен по размер и неотхвърлен от насрещната страна и че с това волеизявление възниква нов дълг, различен от признатия, не намира опора в нормите на ЗЗД или ТЗ.

Поради което и съдът намира, че в исковата молба не е посочено основание на иска, съответно на петитум за присъждане на главница за нов дълг, признат по размер в писмо от 17.12.2022г. Предвид на това и производството по делото следва да бъде прекратено по реда на чл.129 ал.3 от ГПК, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 32 от 19.02.2025г. по търг.дело № 2/25г. по описа на Силистренски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето 4 определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5