Решение № 11027 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11027 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А* при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. И.А като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А* Гражданско дело № 20231110159928 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ исков процес – отрицателен установителен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., уточнена с молба с вх. № 210542/16.06.2025 г. от Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Б*, и И. Г.

К., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ И*, вх.Б, ет.2, ап.4, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. , К* / предишно обозначение на адреса ул.,, */, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** с адрес на имота гр. София, район ,,В** с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: *.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** с адрес на имота гр. София, район ,,В** с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като придобивно основание посочват наследяване от майка им Ел*.

Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на 1

5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.

Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.

Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в поведението му не последва.

В уточнителна молба от 18.02.2023 г. ищецът посочва, че ответникът има право на строеж, но не и право на собственост върху същия. Моли съда да признае, че ответникът не е собственик на целия имот.

Моли съда да уважи иска.

С указания на СГС, обективирани в Определение № 9625/19.05.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2195/2025 г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е следвало да обездвижи отново исковата молба, за да се уточни на какво основание ищците претендират, че са собственици. Съдът е дал указания с Разпореждане № 86375/02.06.2025 г.

В указаният срок ищецът уточнява: Ищците не твърдят, че са собственици на целия имот. Не твърдят, че ще придобият останалите 2/3 ид. ч. от имота, ако бъде уважен. Твърди, че на 04.02.1930 г. имотът се придобита от наследници на В*, съгласно н.а. № 95, том II, рег. № 291 от 04.12.1930 г.

Наследник на М* е М*, която е съпруга на А. Т*. Последният е конституиран по дело за делба гр. д. № 1106/1974 г. на СРС, като наследник на М* – преживял съпруг. С влязло в сила решение, процесният имот е изнесен на публична продан, но не е издават ИЛ. А. Т* завещава, със саморъчно завещание, 5/15 ид. ч. от собственото си празно място на Е* – майка на ищците на 25.02.1988 г. На 14.03.1988 г. А* поч* и саморъчното завещание е обявено на 11.07.1990 г. и Е* придоб* 5/15 ид.ч. от дворното място.

Е* поч* на 07.07.2013 г. като оставя наследници Л. и * К.и. Същите придоб*т по наследство 5/15 ид. ч. или 1/3 ид. ч. от процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така и спрямо техния наследодател - Е*, майка на ищците, също и по отношение на нейния наследодател- А. Н* Т*, Заявява, че признава правата на ищците, не ги е оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях.

Релевира възражение, че никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен достъп.

Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва 2 терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване, поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към собствеността на ищците и техните наследодатели.

Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от ответника от Ки* РНС, а собствеността върху земята била установена и разпределена между Ки* РНС, А. Т* и още пет лица, като и трите групи съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.

Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж, настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях двамата да ползва по половината от дворното място.

Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните наследници, така и от наследниците на П* М*а, на които по реституция през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място.

Твърди, че от 18.05.1998 г. до края на 2010 г., за период от над 10 години, е упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид. част от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за себе си спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота, като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него владение.

Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от повече от 10 години, което продължава и към момента.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

В отговор на уточнителна молба от 06.08.2025 г., ответниците изразяват следното становище: твърди, че никога не е претендирал правото на собственост върху имота. Твърдят, че ищците не могат да преминат от отрицателен установителен иск за собственост към положителен и това е недопустимо.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа иска. Моли да се уважи. В лични обясненията по реда на чл.176 ГПК признава, че е имало дело между майка му и ответника, но делото е прекратено, тъй като майката 3 се е отказала от иска. Твърди, че видял по старото дело, че ответникът претендира 1/2 от имота. Твърди, че ответникът е декларирал това нещо пред данъчното и написал, че е собственик на земята, а не че има 1/2 от правото на строеж. Затова з* дело (л.91-92 от делото). Ищецът се представлява от адвокат. Претендира разноски. Представи списък по чл.80 ГПК. В писмени бележки ищецът счита, че искът е допустим. Излага становище, че искът е основателен. Излага подробно изложение за кредитиране на фактите.

Ответникът се представлява от двама адвокати в о.с.з . Моли да се прекрати делото, защото ищецът няма правен интерес да води отрицателен установителен иск, тъй като няма никакви права да придобие. В писмени бележки твърди, че искът е недопустим. Липсва правен интерес, като не са доказани фактите, от които ищецът доказва правен интерес. Твърди, че липсва спор между сраните. При условията на евентуалност излага правни съображения, защо искът е неоснователен.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/3 от процесния и м о т (УПИ). Твърди, че ответникът оспорва тяхната собственост и че ответникът е декларирал, че притежава цялото дворно място. Твърдят, че са му изпратили покана за обезщетение по чл.65 ЗС. Като документи представя удостоверение за данъчна оценка от 2023 г. (л.6 от делото) и удостоверение за данъчна оценка от 2012 (л.8 от делото).

В уточнителна молба ищците претендират, че техният праводател е собственик на имота въз основа на н.а. от 1930 г. и последваща наследствена трансмисия.

В отговора на исковата молба ответникът посочва „никога не съм имал претенции към” УПИ (л.40 от делото). „Живея в закупения имот от общината“. Признава, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от имота (УПИ).

По делото е приложено гр. д. № 52352/2010 г. по описа на СРС, с който майката на ищеца Е* е предявила иск по чл.108 ЗС срещу ответника за същия имот. Искът е прекратен, поради оттегляне на иска и ответникът е дал съгласие (л.85 от гр. д. № 52352/2010 г. по описа на СГС ).

По делото е приета СТЕ, от която е видно, че имотът преди е УПИ V-4, съгласно КРП от 1962 г. с площ от 950 кв.м.

По делото е приложено гр. д. № 1106/1974 г. по описа на СРС, видно от което за процесния имот има влязло в сила решение по допускане на делба за имот УПИ V-4 и решението, с което имотът е изнесен на публична продан.

На 04.02.1930 г. наследниците на В*: И. М*, П* М*, Н* М*, К* М*, Б* М*а, * М*а и * М*а, по мъж С*, * М*а -П* са признати за собственици на процесния недвижим имот, на основание, че В* е заграбил от княжевска 4 селска общинска мера, на основание чл.124 от Правилника за прилагане на Закона за трудовите земеделски стопанства под № 8, пунктове I и II от 19.06.1927 г. и № 12, пункт N от 17.09.1929 г., утвърдени от Главна Дирекция на Трудовите Земеделски Стопанства с Протокол № 552/06.06.1929 г. и № 1568/19.10.1929г. (л.180-181 от делото).

Видно от представен договор за доброволна делба между наследници на В* е направена делба, съгласно който *, * и П* М*и вземат процесния имот (л.184 от делото).

В решението по допускане на делбата е прието, че делбеният имот е именно този, описан в н.а. и същият е собственост на *, * и * М*и. Страните не спорят по този факт (л. 4 от гр. д. № 1106/1974 г.).

В решението по допускане на делба е прието, че наследниците на * М*а са се отказали от наследство, с изключение на преживелия й съпруг А. Н*.

Прието е, че ищците по делото за делба са наследници на другия сънаследник * М*а, а именно Г. М*, С* М*, К* М*, Ангел М* и * Б*. Прието е, че собствеността на * М*а е била отчуждена с ПМС, като в полза на държавата е отчуждено 1/3 от дворното място.

С решението по допускане на делба е допусната делба между наследници на * и * В*и. Постановено е, че Г. С* М*, С* * М*, К* * М*, А* * М*, * С* Б* имат по 1/15 ид.ч. от процесния имот (като наследници на * М*а).

Това общо прави 5/15 ид.ч. А. Н* Т* има 5/15 ид. части и Столична община (Държавата тогава), тогава Ки* народен съвет, има 5/15 ид. ч. от имота.

Предвид факта, че преди 1989 г. е нямало общинска и държавна собственост, то собствеността на Ки*я Народен съвет 1/3 е именно отчуждената част на * М*а.

Удостоверенията за наследници на тези участващи лица и тяхната роднинска връзка се намира по гр. д. № 52352/2010 г. (л.15 от цитираното дело).

Видно от самото решение във втората фаза на делбата има два печата за ИЛ, но те са за разноските. Видно от издадено съдебно удостоверение, няма издаден ИЛ за изнасянето на имота на публична продан.