Решение № 746 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20241000502786 по описа за 2024 година

С решение № 2484 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 7882/2022 г., СГС, І-11 с-в, ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 61, вр. с чл. 57 ЗС, предявен от К. Й. Р. срещу П. Й. С. за прекратяване правото на ползване на ответника по отношение на два недвижими имота - апартамент № 5, гр. София, ул. „***“ бл. 3, вх. Б, и гаражна клетка № 27, в същата сграда, на сутеренния етаж на кота -3,50, поради неизпълнение на съществени задължения като ползвател, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗС, а именно: не е заплащал дължимите данъци и такси, не е застраховал имотите в полза на собственика и не е заплащал застрахователни премии, не е заплащал необходимите разноски, свързани със запазване, поддръжка и ползване на имотите, отправял е заплахи към собственика за посегателство и нарушаване целостта на обектите на правото на собственост.

С определение № 12198 от 5.08.2024 г. е оставена без уважение молбата на П. С. по реда на чл. 248 ГПК.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата К. Й. Р..

Твърди, че съдът е тълкувал превратно събраните доказателства и свидетелски показания. Намира, че изводите на съда са неправилни, тъй като е счел, че 1 изявленията в исковата молба съставляват само предупреждение за възстановяване на заплатените за данъци, застраховки и битови разходи средства, а не за предупреждение по смисъла на чл. 61 ЗС. Сочи, че доколкото няма посочване на основанието за превод на средствата от ответника, то не може да се приеме, че те са платени за да погаси сторени от ищцата разходи за данъци и режийни. Изтъква, че в приходни квитанции като задължено лице за данъци и такси е посочен ответникът, тъй като той е носител на вещното право (на ползване), което обуславя това му задължение. За данъчната администрация е ирелевантно кой е фактическия платец (в случая – ищцата по твърдение на същата). Твърди, че договорите за имуществено застраховане и за СОТ са сключвани от ищцата. Представя нововъзникнали доказателства – писмени документи, които установяват, че с оглед настъпило застрахователно събитие „наводнение“, именно по силата на застраховката, сключена от ищцата, са отстранени щетите. Изразява несъгласие с извода на съда, че вещния ползвател дължи заплащане на разходите по имота само ако го е ползвал реално. Моли да се приемат писмените доказателства, да се отмени решението, да се уважи иска и да се присъдят разноски.

В допълнение към въззивната жалба, постъпило на 6.08.2025 г. са представени писмени доказателства.

Ответникът П. Й. С. в писмен отговор оспорва въззивната жалба.

Твърди, че исковата молба не съдържа предупреждение по смисъла на чл. 61 ЗС. Поддържа, че сумите превеждани през годините от него в полза на ищцата (над 300 000 лв.) са били достатъчни за заплащане на всякакви разходи по имуществото. Оспорва факта, че С. доброволно се е лишил от ползването на имота. Изтъква, че съпрузите участват в разходите по семейното жилище в равни части, освен при режим на разделност (какъвто в случая не се твърди).

Счита, че ищцата не е доказала фактическото плащане на сумите за данъци и такси да е сторено от нея, нито че е с нейни лични средства. Сочи, че няма уточнение на параметрите на искането за застраховка, като намира, че и за ответника няма задължение да извършва застраховка, тъй като е лишен от правото на ползване (за което е завел и ревандикационен иск). Счита част от представените нови писмени доказателства са неотносими, а други - за преклудирани. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

Срещу определение

№

12198

2 от

5.08.2024 г. постановено в производството по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от П. С.. Счита, че на пълномощника на ответника се дължи пълният размер на договорения хонорар, който е съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Сочи, че са разгледани два кумулативни иска. Позовава се на съдебна практика, според която ако се намалява размера на възнаграждението, то не може да бъде по-малко от това, което оспорващата страна е заплатила (в случая 3413 лв.). Моли да се отмени определението и да се уважи молбата по чл. 248 ГПК.

В писмен отговор К. Й. Р. оспорва частната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 61 ЗС.

Ищцата К. Й. Р. твърди, че през 2002 г. "Феърплей Интернешънъл" АД е учредило в полза на ответника П. Й. С. пожизнено и възмездно право на ползване върху процесните два недвижими имота - апартамент № 5 и гаражна клетка № 27, като собствеността върху тях е прехвърлена на сина на ответника – Й. П. С.. Сочи се, че с нотариален акт за дарение № 2/2021 г. последният дарил на ищцата собствеността, като си запазил правото на ползване. Твърди се, че от 2013 г. ответникът не изпълнява свои съществени задължения като ползвател, посочени в разпоредбата на чл. 57 от ЗС, а именно: не е заплащал дължимите данъци и такси, не е застраховал имотите в полза на собственика и не е заплащал застрахователни премии, не е заплащал необходимите разноски, свързани със запазване, поддръжка и ползване на имотите, отправял е заплахи към собственика за посегателство и нарушаване целостта на обектите на правото на собственост. Претендира се да се постанови решение, с което да се прекрати правото на ползване на ответника по отношение на двата недвижими имота.

Ответникът П. Й. С. оспорва иска, като намира същия за недоказан.

Твърди, че е покривал издръжката на семейството и на имотите, тъй като доходите на ищцата не са позволява това. Подчертава, че никога не му е отправяно предупреждение за неизпълнение на съществени задължения като ползвател, не е напускал доброволно имотите и не е предавал ключовете за 3 тях, не е заплашвал с палеж. Моли искът да се отхвърли като претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по спора са съпрузи от 1999 г., но бракът между тях е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 28.07.2021 г.

Няма спор, че в полза на ответника С. трето лице е учредило през 2002 г. право на ползване – пожизнено и възмездно, по отношение на процесните апартамент и гараж, а „голата“ собственост е прехвърлена от дружеството чрез продажба на Й. П. С. (син на страните по спора). Последният, на свой ред през 2021 г. е дарил на майка си – ищцата К. Й. Р. правото на собственост на тези имоти, като в нотариалния акт е вписано, че си е запазил правото на ползване.

По делото са представени приходни квитанции за заплащане на такса битови отпадъци и данък недвижим имот, застрахователни полици, договор за СОТ, приходни касови ордери за такса „вход“, извлечения от сметки на ответника, установяващи преводи към ищцата, вкл. за обучение на синът на страните по спора, описани в мотивите на обжалваното решение, към която част настоящото решение препраща.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства, с допълнение към въззивната жалба, което е подадено на 6.08.2024 г. Същите не следва да се ценят, тъй като се явяват преклудирани – постъпили са след изтичането на срока за обжалване.

Депозираната в открито заседание пред настоящата инстанция служебна бележка от 22.04.2025 г. от „СОТ – сигнално охранителна техника“ ЕООД може да се приеме, като ново писмено доказателство. В същата е вписано, че плащанията за 2024 г. и 2025 г. са извършвани от К. Р. чрез нейна банкова сметка.

Приложена като ново доказателство пред въззивния съд е и застрахователна полица за процесния апартамент за периода 6.10.2024 г. – 5.10.2025 г., с платена първа вноска от 103,23 лв. и с приложена квитанция за сумата от 103,21 лв. за втора вноска.

Разпитани пред първата инстанция са свидетели.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В чл. 61 ЗС е предвиден конститутивен иск за прекратяване на вещното право на ползване. С него собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Посочените основания са алтернативни и в случай, че се установи дори едно от тях искът може да бъде уважен.

В случая безспорно следва да се изключат следните възможности 1) ответникът си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, и 2) съществено променя вещта.

По делото не се установява въобще ответникът да ползва имота понастоящем или да си служи пряко с него, следователно той не може да осъществи и такова действие, с което застрашава същия от погиване или увреда, или от осезателна значима промяна на имотите. Няма и доказателства за външно въздействие или набези към имуществото - твърденията, че ответникът е заплашвал жилището с палеж не се доказват от нито едно от приетите доказателства.

Релевантно в случая може да бъде само оплакването, че ответникът, като титуляр на правото на възмездно ползване нарушава своите съществени задължения, присъщи на това му качество. В практиката на ВКС се приема още, че самото неизпълнение на дадено задължение също следва да е съществено (решение № 430 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 1088/2008 г., г. к., І Г.

О. на ВКС). При предявен иск по чл. 61 ЗС ищцата следва да докаже освен наличието на задължения и обстоятелството, че тя е отправила към ползвателят предупреждение да преустанови съответното поведение (при това с конкретно посочване на вида на нарушението, действията, които следва да се преустановят или да се извършат и пр.), но въпреки това ползвателят е продължил да нарушава своите съществени задължения (очертани в чл. 57 и сл. ЗС). В случая за ответника, като ползвател, са налице задължения да поема разноските по имотите - вкл. данъци, такси, а ако няма противна уговорка – съгласно чл. 57, ал. 4 ЗС – да заплаща и застрахователните премии по 5 сключена от него в полза на собственика застраховка. (Така в решение № 915 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 951/2008 г., III г. о., решение № 430 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2008 г., I г. о. и др.).

На първо място по въпроса за застраховането, съдът намира следното: В решение № 70 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 31/2014 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, на което се позовава и СГС, е прието, че за да се претендира прекратяване на вещното право на ползване поради нарушаване на задължението за застраховане на вещта е необходимо собственикът да е конкретизирал ясно какъв вид застраховка желае да бъде сключена, кои искове да покрива тя, какъв да бъде периодът й на действие и пр. Едва след предоставяне на такова искане от собственика към ползвателя и бездействие на последния може да се приеме, че се касае до нарушение на задължение от страна на ползвателя, респ. да се извърши преценка дали са налице основания за прекратяване на правото на ползване. По делото не се установява подобно конкретно искане за застраховане да е достигало по какъвто и да е начин до ползвателя-ответник.

Представените в последното заседание полица и квитанция установяват, че за имота от името на собственика-ищцата е сключена имуществена застраховка.

Това обаче не е станало достояние на ответника (няма данни в тази насока), поради което не може да се приеме, че на същият е отправено предупреждение по смисъла на чл. 61 ЗС за поемане на посочените разходи за застраховка.

Що се касае до данъците и таксите, дължими за конкретните имоти, съдът приема, че и в тази част исковата претенция не е доказана. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят носи тежест да заплаща данъци и такси, както и всякакви разноски по ползването на имота. По делото няма спор, че данъците и таксите за жилището и гаража са заплатени и този факт се установява от приложените счетоводни документи - приходни квитанции за периода 2012 г. - 2020 г., където като задължено лице е посочен ответникът С..