Решение № 164 от 09.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Русе, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Юлиян Стаменов

Пламен Дочев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224500600742 по описа за 2022 година Производство по гл. двадесет и първа от НПК.

С присъда № 104/26.09.2022 г. по н.ч.х.д. № 598/22 г. на РРС - девети нак. с-в, подсъдимият Б. К. А. е признат за виновен по формулираното по делото обвинение, а именно че на 9.12.2021 г., в гр. Русе, чрез нанасяне на удар в гърдите и последвало в разултат на този удар падане на пода, причинил на М. Р. Т. счупване на четвърто ребро вдясно и оттнок на дясна глезенна става, които унвреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание 1 000 лв. глоба, като е уважен гражданския иск на пострадалия за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., с присъждане на деловодните разноски.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и оправдан по частта от обвинението, касаеща причиняване н апострадалия контузия на 1 белите дробове двустранно, както и в частта, че уврежданията са получени в резултат на падане по гръб на пода.

Присъдата е обжалвана в наказателно и гражданско - осъдителните й части от защитника на подсъдимия адв. Д., с конкретизирани оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, материалноправна незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, по изложени и допълнително развити при устните състезания съображения и искане за отмяна и постановяване на оправдателна присъда.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подалата я страна.

Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, като делото е протекло, както и в първата инстанция, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК /поради пребиваване в чужбина, с неизвестно местонахождение, за неопределено време/и не е взел становище по жалбата.

Частния тъжител-граждански ищец и повереникът му считат, че жалбата е неоснователна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбата процесуално допустима като подадена от легитимна и надлежна страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок, ред и форма.

По съществото си жалбата е неоснователна.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА първостепенният съд е приел следното:

На 9.12.2021 г. между подсъдимия и постралият - колеги в ЕТ „М. – Д.М.“ - по време на работа възникнала и ескалирала разправия по повод отваряне и затваряне на вратата на работното помещение, при която подсъдимият, въпреки опитите на колегата им – св. А. да го спре, блъснал частния тъжител силно в гърдите. В резултат на удара пострадалият изгубил равновесие и паднал, сядайки на пода. След продължителите известно време при това положение крясъци на подсъдимия последният си тръгнал, а пострадалият станал и продължил работа. Поради изпитвани силни болки в гръдния кош вечерта след случая частният тъжител посетил болнично заведение, където били установени прясно счупване на четвърто ребро вдясно 2 при мамиларна линия, контузия в белодробен паренхимн в трети-четвърти сегмент вдясно вентрално и в доразални сегменти двустранно базално, а след допълнителното изследване и отток на глезенната става. Наложило се хоспитализиране на пострадалия за болнично лечение от 10-и до 13-и декември, а след това около 30 дни поради невъзможност да се обслужва сам се наложило подпомагане и грижи от дъщеря му и св. Т.а в продължение на около 30 дни. От приетата по делото и неоспорена съдебно-медицинска експертиза се установява, че част от причинените на пострадалия увреждания – счупване на четвърто ребро вдясно – визира медикобиолотичния признак разстройство на здравето извън случаите по чл. 129 и 129 от НК, като обичайния възстановителен период продължава до около 30 дни.

Експертизата установява също, в съответствие с приобщената като доказателства медичцинска дзокументация и непротиворечивите гласни доказателства по делото, че увреждането отговаря да е причинено по заявения с тъжбата и установен от доказателствата по делбото тначин – при горепосочения нанесен от подсъдимия удар. Увреждането на белодробния паренхимн не е потвърдено при повторното изследване, поради което и отпаднало, съгл. горното, от вмненената на подсъдимия визираща процесния престъпен състав деятелност.

Тези констатации са изведени при обстоен, задълбочен, всестранен и напълно правилен анализ на доказателствата по делото поотделно и в съвкупността им, които са достатъчни, както досежно достоверността им, така и досежно информационното им нсъдържание, поради което се възприемат и споделят изцяло и от въззивната инстанция, която прочее намира, че присъдата е обоснована.

Неоснователни са оплакванията по жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с неправилен анализ на гласните доказателства по делото и специално показанията на свидетеля – очевидец – А.. Показанията на последния са детайлни и ясни и кореспондират изцяло с останалите гласни, писмени и от експертен порядък доказателства по делото, като заедно експертизата по делото, както се посочи, потвъждава изцяло и безалтернативно установения по делото механизъм на причинавена на процесните увреждания. Въззивната 3 инстанция възприема изцяло и в детайлите им съображенията и доводите в мотивитге към първоинстанвционната присъда, довели до процесните решаващи изводи, които не е нужно да се преписват тук.

При тази фактическа установеност присъдата е законосъобразна и от материалноправна гледна точка, като правилно съдът е квалифицирал гореустанотвената съставомерна деятелност на подсъдимия като престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 9.12.2021 г., в гр. Русе, чрез нанасяне на удар в гърдите и последвало в разултат на този удар падане на пода, причинил на М.

Р. Т. счупване на четвърто ребро вдясно и оттнок на дясна глезенна става, които унвреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

В оправдателната й част присъдата не е обжалвана и, както и по отношение осъдителната, липсват основания от процесуален порядък за ревизирането й.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанието, което е в минимално установения в хипотезата по чл. 78а от НК размер и предвид гореизложените специфика на причиненото на пострадалия увреждане и последвалите болки, страдания и неудобства за него в никакъв случай не е несъразмерно тежко, но при липса на императивното изискване по чл. 337 ал. 2 от НПК не би могло да се обсъжда обратното.

При извършената служебна проверка не се установяват и други основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда в наказателно и гражданско осъдителните й части. Присъдения паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е справедлив. Задочното производство против подсъдимия е протекло по предвидения в НПК ред и основания, след като е било установено, че местоживеенето му е неизвестно и то в чужбина за неопределен период.

Ето защо и на основание чл. 334 т. 6 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 104/26.09.2022 г. по н.ч.х.д. № 598/22 г. на РРС - девети нак. с-в.

4

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5