Решение № 4 от 05.01.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4

Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

Членове:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М. Н.и с участието на прокурора С. П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700864 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 285, ал.1, изр. Второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция"Изпълнение на наказанията ГДИН против Решение №2697/18.8.2025г. по адм. д. 334/25г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което касаторът е осъден да заплати на Ц. И. С., [ЕГН], понастоящем излежаващ присъда в ЗОЗТ „Атлант“ - [населено място], сумата от 1 511,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на допуснато от органите по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в следствения арест в [населено място] за периодите от 12.08.2021г. – 20.09.2021г., от 04.11.2021г. – 05.11.2021г., от 09.12.2021г. – 10.12.2021г., от 30.06.2022г. – 01.08.2022г., от 15.08.2022г. – 25.08.2022г., от 09.12.2022г. – 13.12.2022г. и от 10.10.2024г. – 22.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от прекратяване на увреждането на 22.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Искът до претендираният пълен размер от 20 000 лева е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеният акт е неправилен и необоснован, постановен в противоречие с константната съдебна практика и на европейското законодателство, касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано. Касаторът е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, както следва.

Касаещи периода на престой в Следствен арест В. Търново с мярка на отклонение „Задържане под стража“, което се установява от приложената от касатора справка.

Посоченото от съда правно основание е правилно -чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорност на държавата за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Посочена в решението е и разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда , че държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал. 5 на посочената разпоредба въвежда оборима презумпция за наличие на неимуществени вреди за лице, адресат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

Правилно съдът е посочил, че е нарушена забраната по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС , касаеща подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В ал. 2 се съдържа оборима презумпция за нарушение по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС в случаите на липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия на двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Основното оплакване на касатора е, че съдът не е съобразил, че през определени периоди задържаното лице е било в спално помещение с още един задържан и това са следните такива 8 дни от периода 12.8.2021-20.9.2021г. с още един арестант, целия втори период от 4.11.2021г. до 5.11.2021г., за четвъртия период от 30.6.2022г-9.11.2022г. 25 дни с един арестант, и 13 дни в арест [населено място] 76 дни в арест [населено място]. И за последния период от 10.10.2024г. до 22.11.2024г. два дни с още един арестант. Следователно за тези периоди на задържаното лице е била предоставена жилищна площ от 4 кв. м., което изпълнява законовото изискване.

Решението е законосъобразно само в следните части: за първия период от 12.8.2021г. до 20.9.2021г. 32 дни е бил в спално помещение с още двама души, за целия трети период от 9.12.2021г. до 10.12.2021г.е бил в спално помещение с още двама арестанти, за четвъртия период от 30.6.2022г.-9.11.2022г. е пребивавал в ареста 19 дни с още двама арестанти, през петия период от 9.12.2022г. до 13.12.2022г. е пребивавал с още двама арестанти, шестия период от 10.10.2024г. до 22.11.2024г. е пребивавал в ареста 42 дни с още двама арестанти.

Второто нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС касае липсата на пряка слънчева светлина, като съдът е кредитирал свидетелските показания. Не е съобразил от изпратената справка на ответника и същите тези свидетелски показания, че притокът на светлина се осигурява косвено от прозорците на външния коридор. В килиите има изкуствено осветление от луминисцентни лампи . Съдът обаче не е съобразил, че се касае за конструктивна особеност при проектиране на сградата през 1982г., поради което липсва виновно неизпълнение на задължението за осигуряване на пряка слънчева светлина и проветряване на килиите. Нормата на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС не посочва точно количеството светлина, което следва да прониква в спалните помещения и след като през деня блиндираните врати на килиите стоят отворени, то такъв достъп на светлина се явява осигурен.

Третото нарушение касае такова на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС , която сочи, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Тази норма обаче касае само заведенията от закрит тип, но не и арестанските помещения.

Неправилен е изводът на съда, че на ищеца не е бил осигуряван престой на открито при пребиваването в ареста. Това право е скрепено от разпоредбата на чл. 86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС, като в чл. 256, ал.1, т.1 и ал. 4 от ЗИНЗС това правило важи и за лицата пребиваващи н следствените арести. Отново с оглед на конструктивните особености, това извеждане за физическа активност е ставало в стая с отворени прозорци с площ около 20 кв.м., поради което касаторът намира, че е изпълнил вмененото му и посочено по- горе задължение за осигуряване престой на открито. В този смисъл е и приложената по делото Заповед № Л -1321/10.3.2020г. на ГД на ГДИН за вътрешния ред в арестите, като в т. 55.1 от тази Заповед е посочено, че в арестите, където няма възможност за изграждане на места за престой на открито , провеждането се извършва в изградени за целта закрити помещения с осигурен достъп до свеж въздух и вентилация. Твърдението за наличие на дървеници е останало недоказано, като само за периода 31.10.2024г. до 22.11.2024г. са изслушани свидетелски показания. Същите не кореспондират на отразеното в амбулаторния дневник за проведени медицински прегледи на ищеца.

Освен това не става ясно от процесното Решение по какъв критерий е определен размерът на присъденото обезщетение като справедливо, при дневен размер от 11,97 лева, при положение, че настъпването на неимуществени вреди не е доказано в хода на съдебното производство.

От съда се иска да отмени обжалваното Решение, като постанови друго по съществото на спора и отхвърли така предявения иск. Алтернативно моли за намаляване на определеното от съда обезщетение. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответник касационна жалба Ц. И. С. не се явява, представлява се от ..В., която оспорва жалбата. Намира, че решението е подробно мотивирано поради което не е налице твърдения порок необоснованост. По категоричен начин по делото е установено неизпълнение на законови изисквания, изразяващи се в това, че за приетите периоди площта на помещенията , в които е пребивавал ищецът е крайно недостатъчна, противоречи на изискванията за минимална площ, не е обезпечено естествено проветряване и приток на дневна светлина, ползване на санитарен възел и течаща вода, не е осигуряван престой на открито , имало е наличие на дървеници в килиите. Изтъкнатите обективни трудности за привеждане на арестанските помещения в съответните със законовите изисквания, причините за пренаселеност на помещенията, както и посочената Заповед на ГД на ГДИН не са обстоятелства, които да изключват или намаляват отговорността на касатора. Съдът е посочил в решението си, че неимуществените вреди са законна последица от обективния факт на незаконосъобразна административна дейност, като изрично е посочил и критериите, по които е определил дължимото обезщетение. Моли съда да остави в сила Решението в обжалваната му част.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за не основателност на касационната жалба. Намира, че Решението е съобразено с приложимите законови норми и доказателства по делото. В случая обективната невъзможност на касатора да осигури нормални условия за пребиваване в арест не го освобождава от отговорността за вреди. Съдът е съобразил всички обстоятелства свързани с частичната основателност на исковата претенция през различните периоди, поради което е намалил общоприетото от съдилищата обезщетение за ден. Предлага Решението да бъде оставено в сила. .

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред Административен съд –Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр.1 във вр. с чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС по искова молба на Ц. И. С. против Г. Д. "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева ведно със законната лихва, когато бездействието е било прекратено до окончателно погасяване на задължението, представляващи претърпени неимуществени вреди от накърняване на човешкото му достойнство, като му е причинен стрес, терзания, психически и физически неудобства, страдания, дисконфорт при изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. В. Търново за периода от 12.8.2021г. до 22.11.2024г. , произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения и липсата на самостоятелен санитарен възел към спалното помещение / при престоя в следствения арест в [населено място].

Както се посочи по- горе като правно основание за възникване на имуществената отговорност на касатора е неговото бездействие- неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал. 2 от ЗИНСЗ изразяващи се в неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода към спалното помещение, ; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия в резултат на появата на дървеници .

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства: изготвената от касатора служебна справка досежно пребиваването на ищеца в Следствения арест, номер на килия и съответно с кои други лица е бил настанен, данни за медицински прегледи, данни за провеждане на фитосанитарни мероприятия, заявления на ищеца за настаняване с определени лица. Освен това за тези обстоятелства са били разпитани Д. П.- Главен надзирател в Следствения арест и С. И., пребивавал в ареста заедно с ищеца за посочения период. Приобщени като доказателства са справка от ответника относно периодите на настаняване, номер на килия и с кои лица съответно е бил ищецът, както и дневник за разпределение на задържаните по килии. В приложената справка подробно е описано, че спалните помещения са с размер от около 8 кв.м., в които се помещават две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф. Спалните помещения са без прозорци, като дневна светлина прониква от прозорците в общия коридор, като през деня се отварят блиндираните врати и се оставят само решетките Светлината се осигурява от луминисцентни лампси, проветрението -през прозорци над вратите на килиите и през самите врати. Хигиената в помещенията се поддържа от самите задържани, като в спалните помещения няма изграден санитарен възел, а има общ такъв, като извеждането е ставало поетапно и покилийно или по желание с цел запазване сигурността. Ползването на банята е ставало по предварителен график, най малко два пъти в седмицата. Мястото за престой на открито и физическа активност е стая около 20 кв.м. находяща се на четвъртия етаж, с отворени прозорци като задържаните се извеждат също по график. Освен това е представена и извадка от амбулаторната книга и регистрираните прегледи на задържаните лица, като за ищеца е установено, че при медицински прегледи същият се е оплаквал от зъбобол, безсъние, хрема и болки в гърлото, като надлежно е бил лекуван. От ищеца не са подавани жалби с твърдения за неимуществени вреди.