Определение № 661 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502609 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери следното:

Настоящото производство е образувано по частна жалба вх. № 90443/29.10.2025г. от П. Т. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „...“, № 61, офис 34, срещу определение № 14700/24.10.2025г. по гр.д. № 20253110110843 по описа за 2025г. на 43-ти състав на ВРС.

Следва да бъде прието, че частната жалба e насочена срещу посоченото определение в частта, в която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявените с искова молба вх. № 80501/24.09.2025 г., обективно съединени осъдителни искове против Й. Д. П., ЕГН **********, с адрес: с. П..., общ. ..., на основание чл.389 ГПК.

Счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Искано е обезпечение, както сочи страната „за вземания по спогодба и за неустойка по договорено прихващане“, а в обжалваното определение се ценят и обсъждат договори за правна помощ, каквато претенция липсва предявена с исковата молба, а са елемент от установителната част от споразумението в договора за спогодба, сключена и след съответната отчетна сделка.

Основанието за възникване на вземането се сочи, е различно от основанието за претендираното вземане. Вземането е възникнало по договор за правна помощ и разходи по него, като се претендира по договор за спогодба, а неустойката по договор за прихващане. С оглед изложеното, намира, че липсва произнасяне по исканото обезпечение с предмет вземане по спогодба и неустойка по договор за прихващане.

Първоинстанционният съд е давал указания за отстраняване нередовности на исковата молба, по предявени според съда искове с правно осн. чл. 280 и сл. от ГПК и съответни разпоредби на ЗА., претендирайки адвокатско възнаграждение, разноски и неустойка по развален/прекратен договор за правна помощ, смесени са правни институти, дали исковете са предявени при условията на чл. 288 от ЗЗД или чл. 55, ал.- 1 от ЗЗД, съответно чл. 26 от ЗА или чл. 36 от ЗА. Неотносимо е обсъждан договорът за правна помощ и решението по иска за делба. Смята, че е невъзможно повече уточнения по предявените искове, основани на договор за спогодба, както и повече уточнения по иска за неустойка, при заявена претенция на основание договор за прихващане.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато за произнасяне по предявените претенции на основание спогодба и договор за прихващане, като бъдат дадени задължителни указания в производството по допускане на обезпечението.

1

За да се произнесе съдът взема предвид следното:

С исковата си молба ищецът П. Т. Т. действащ чрез адв. В.В. е предявил срещу Й. Д.

П. искове за осъждането на ответницата да му заплати следните суми, както следва:

- 3200 лв. – адвокатско възнаграждение по гр.д. № 6366/2022 г. по описа на ВРС;

- 1075 лв. - адвокатско възнаграждение по изп.д. № 2710/2024 г. на ЧСИ Л.С...;

- 605 лв. - адвокатско възнаграждение по изп.д. № 2710/2024 г. на ЧСИ Л.С...;

- 851,90 лв. - внесени от ищеца за ответницата държавни такса, преводни такси и депозити по гр.д. № 6366/2022 г. по описа на ВРС;

- 123,00 лв. - внесени от ищеца за ответницата такса, преводни такси и депозити по изпълнителното дело № 2710 на ЧСИ Л.С...;

- 48,00 лв. - внесени от ищеца за ответницата такса, преводни такси и депозити по изпълнителното дело № 2709 на ЧСИ Л. С...;

- 1200 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за плащане на адвокатско възнаграждение и разноски, направени от адвоката по гр.д. № 6366/2022 г. на ВРС в размер на 3200 лв., по изп.д. 2710/2024 г. на ЧСИ Л.С... в размер на 1075 лв. и по изп.д. 2710/2024 г. на ЧСИ Л.С....

Върху всяка една от посочените по-горе главници се претендира присъждане на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-24.09.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Иска се още, ако бъдат установени еднородни насрещни вземания, да бъде извършено прихващане до размера на по-малкото вземане.

Ищецът е изложил, че на ответницата са предоставяни различни видове правна помощ по повод прекратяване на съсобствеността и са внасяни суми да държавни такси и депозити по водените в неин интерес гр.д. № 6366/2022г. на ВРС, като са били издадени два изпълнителни листа по това дело, като въз основа на тях са били образувани изп.д. № 2710/2024г. на ЧСИ Л.С... за изнесения на публична продан делбен имот и прекратяване на съсобствеността и изп.д. № 2710/2024г. на ЧСИ Л.С... /имайки предвид изп.д. № 2709/2024г. на ЧСИ Л.С.../ за парични вземания. Плащанията по двете изп.д. е било уговорено да бъдат превеждани по сметката на адв. Т. и за извършване на прихващане от тях за вземанията на адвоката. Ответницата отказала да заплати на адв. Т. вземанията му, включително за дължимото му възнаграждение, като на 10.09.2024г. представила по изп.д. № 2710/2024г. своя собствена сметка, по която да й бъдат превеждани постъпилите суми, което е било пречка те да бъдат превеждани по сметката на адвоката, като бъде изпълнено договореното адвокатско възнаграждение и направените от адвоката за нейна сметка разноски, а по изп.д.

№ 2709/2024г. отново на 10.09.2024г. оттеглила пълномощията си от адв. Т.. Тези действия на ответницата, ищецът възприел като отказ да му плати и основание за подаване на исковата молба.

С исковата молба вх. № 80514/24.09.2025г. ищецът е поискал изрично да бъде допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове, като е възпроизведен петитумът на исковата молба. Посочил е, че ответницата няма доходи, а е осуетила възможността той да се удовлетвори с прихващане.

С молба вх. № 81521/29.09.20245г. ищецът е поискал да бъде допуснато обезпечение, като този път е посочил мярката: „запор на паричните средства и вземанията на Й. Д. П. по изп.д. № 2010/2024г. на ЧСИ Л.С... до размера на 7142.90лв.“. С молба. № 81928/30.09.2025г. е поискал да бъде наложен допълнително и „запор на банковата сметка на Й. Д. П. IBAN ..., BIC S...“.

Приемайки, че исковата молба е нередовна, многократно са давани от първоинстанционният съд указания за отстраняването им, първият път действително посочени в 20 пункта. Това е направило невъзможно веднага произнасянето на съда по искането за обезпечение на предявените искове. Вярно, в срок всеки път са постъпвали 2 пространни уточнения, според дадените указания, като са навеждани неясни твърдения, често са повтаряни едни и същи обстоятелства, наред с отговорите на конкретните въпроси на съда.

Приемайки, че и към момента на постановяване на определение № 14700/24.10.2025г. исковите претенции не са уточнени, съдът е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение.

Съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е допустима за разглеждане, като подадена в срок, от надлежна страна, насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличието на правен интерес. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Налице е висящ иск, по който е направено искането.

За да е основателна молбата за допускане на обезпечение следва искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е евентуално основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да се явява адекватна. Ако не са налице така посочените кумулативно изискуеми предпоставки, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че от уточнените нееднократно твърдения на ищеца П. Т.

Т. може да бъде изведено, че той е предявил искове за осъждане на ответницата Й. Д. П. да му заплати адвокатско възнаграждение и разноски в посочения от него общ размер от 5902.90лв., дължими по гр.д. № 6399/2022г. на ВРС, изп.д. № 2709/2024г. на ЧСИ Л.С... и изп.д. № 2710/2024г. на ЧСИ Л.С..., по подписаната между тях през 2025г. спогодба, на осн. чл. 79, вр. чл. 365 от ЗЗД, както и да му заплати дължимата компенсаторна неустойка в посочения от страната размер от 1200.00лв., поради неизпълнение на договореното със същата спогодба прихващане, на осн. чл. 92 от 3ЗД.

Когато обаче договорената неустойка е компенсаторна, както се твърди в настоящия казус, единствено във властта на ищеца е да прецени дали да иска реално изпълнение, заедно с обезщетението за вредите по общия ред или уговорената неустойка. Съдът не може да направи преценката и като приеме кой от двата иска е редовен, да допусне обезпечението му, както предлага ищецът. Исковата молба е нередовна както е приел и ВРС.

Освен това, вероятната основателност на предявен иск означава, че към исковата молба трябва да са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извода, че претендираното с иска право "вероятно съществува".

Представеното пълномощно, приложено на л. 9 от първоинстанционното дело не представлява убедително писмено доказателство за наведените от ищеца твърдения, по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Не следва уважаване на искането за допускане на обезпечение, без да се налага обсъждане на останалите предпоставки, посочени по-горе.

Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 90443/29.10.2025г. от П. Т. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „...“, № 61, офис 34, срещу определение № 14700/24.10.2025г. по гр.д. № 20253110110843 по описа за 2025г. на 43-ти състав на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата му за допускане на обезпечение на предявените с искова молба вх. № 80501/24.09.2025 г., обективно съединени осъдителни искове против Й. Д. П., ЕГН ********** от с. П..., общ. ..., чрез налагане на запор на паричните средства и 3 вземанията на Й. Д. П. по изп.д. № 2010/2024г. на ЧСИ Л.С... до размера на 7142.90лв. и запор на банковата сметка на Й. Д. П. с IBAN ..., BIC S..., на основание чл. 389 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно приетото с ТР № № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502609 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери следното: