Решение № 138 от 29.04.2011, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………

Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На тридесет и първи март Година две хиляди и единадесета В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светослава Колева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Костова

Михаил

Михайлов-мл.с

Секретар Н.Й.

Прокурор Д.Кипрова като разгледа докладваното от съдия Костова

ВНОХД 343 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД ****/**** г. на ВРС, постановена на 31.01.2011г., с която подсъдимия Х.Д.Х. е признат за виновен по обвинение за престъпление от общ характер по чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА при строг режим. С присъдата по реда на чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието по НОХД ***/** г. от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при общ режим.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д., защитник на подсъдимия, уточнена допълнително, с която се иска оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението. Твърди се и незаконен съдебен състав, защото деянието е наказуемо с лишаване от свобода до пет години и е следвало съобразно чл.28 ал.1 от НПК да се разгледа еднолично, а не със съдебни заседатели, както е сторено.

В съдебно заседание подс.Х., редовно призован се явява, представлява се от пълномощника си адв.Д., който поддържа жалбата и в последната си дума моли да бъде оправдан.

По жалбата не е постъпило възражение от прокурора, а в съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да се отмени и върне за ново разглеждане заради незаконен състав.

За да постанови решението си

Окръжния съд намира от фактическа страна за установено следното: На **.**.**** г. подс.Х. бил със св.М. в заведение в кв.»В.», В. Пили аклкохол. По-късно Х. предложил да се преместят в друго заведение- «Зелените камъни», но приятеля му отказал и той отишъл сам. Там пил още алкохол. Танцувал и на дансинга, но така, че притеснявал клиентите, дори и част от персонала от женски пол. Това принудило охранителя малчев да му отправи предупреждение. По-късно ситуацията се повторила, заради което х. бил изведен от заведението от охранителя М. След тях излязал и св.М. Х. започнал да упорства да влиза пак вътре, за да си вземе дрехите. И двамата охранители му обяснили, че няма да бъде допуснат вътре отново. Тогава подсъдимия ударил с юмрук св.маринов в лицето.

Минаващ полицейски патрул по това време (свидетелите Х. и Н.) забелязали инцидента и спрели. Поискали от Х. да се идентифицира, но той отказал, твърдял, че си е загубил дрехатас документите. Мебдувременно не спирал да отправя обидни думи към охранителите. Заради невъзможността по установяване на самоличността му, полуцаите решили да го задържат. Тогава той насочил агресивното си поведение и към тях – не им давал да му сложат белезници, отправил им заплахи, закани и обидни думи. В резултат – по отношение на него била приложена физическа сила за поставяне на белезници. Бил отведен в РПУ. ОТ СМЕ и СПЕ е било установено, че е имал концентрация на алкохол в кръвта 2,57 промила, но е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпикте си и да ги ръководи.

При аналогично установена фактическа обстановка ВРС е признал за виновен подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Този извод съдът е направил въз основа на гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, както и експертизите по делото и всички писмени доказателства. Мотивирал се е подробно кои гласни доказателства кредитира и кои не и на какви основания.

Коментара на ВРС по доказателствата изцяло се споделя от състава на ВОС.

По възраженията за незаконния състав на съда:

Според трайната съдебна практика това не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Обратното е - когато нормата на чл.28 от НПК предписва разширен състав, а делото се разглежда еднолично. В този смисъл решение на ВКС

50/2009г.”разглеждането на делото от разширени състави означава разширяване границите за постигане задачите на НПК, визирани в чл.1 от същия, поради което и по-широките граници не могат да бъдат определени като недостатък на постановения съдебен акт”. В този смисъл още и решение 765/05 на ВКС, 1 н.о.

По възраженията на защитата за недоказаност на обвинението:

Върховния съд в тълкувателно решение 31/69г. и

Постановление 2/74г. подробно е пояснил фактическия състав на хулиганството.

1/На първо място е посочил извършването на

“непристойни действия” и като такива е определил голям кръг, сред които невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото (в които според настоящия състав попада и безпричинното нанасяне на удари, викове, псувни и закани, обиди). За такива именно прояви на подсъдимия свидетелстват очевидците по делото М.,

М., Х., Н. и частично Л. Нито един от свидетелите по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото, показанията на всички са изключително синхронни и последователни. В пълен противовес с тях са само обясненията на подсъдимия, което обстоятелство ги изтъква само като защитна теза, респ. като необективно възпроизвеждане на събитията. М. не е претендирал обезщетение и не участва в делото като страна, а само като свидетел. Х. и Н. също не са имали претенции към подсъдимия относно обидите, отправени към тях във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Л. пък е имал ограничена видимост към мястото на инцидента. Видял е падането на подсъдимия, но както самия той е казава пред съда “не съм се загледал дали е посягал, лично аз не съм видял да посяга”, както и “не бях толкова близо, за да чуя какво си казват”.

Твърденията на подсъдимия за изчезване на документите му/или тяхната кражба, се опровергават от изисканата от ВРС документация, според която молби за нова лична карта и СУМПС подсъдимия е подал повече от месец след инцидента, а не съгласно неговите обянснения. Тъй че не може думите му за откраднати същата вечер документи, да оправдаят изпадането му в афект поведението му по отношение на охраната на заведението.

2/Изводът за грубото нарушаване на обществения ред

ВКС е препоръчал да се прави при преценката дали с деянието се демонстрира неуважение към обществото – това неуважение в конкретния случай е изразено с грубото погазване на нормите на поведение, създадени и приети от обществото за нормална и безконфликтна комуникация между членовете му; с деянието тези норми не само са пренебрегнати, те са демонстративно погазени; стореното е израз не само на неуважение и незачитане на конкретната личност, пострадала от престъплението (ударът, реализиран с юмрук в лицето на М.), но и на неуважение към цялото общество в лицето на присъстващите на псувните, заканите и обидите – М., Х. и Н. Многообразието на хулиганските прояви в случая е намерило конкретен израз в едно заведение, след много употреба на алкохол от страна на подсъдимия (2,57 промила), притеснения на посетителите и съответно конфликт с охранителите, а по-късно и с оказване на съпротива на полицията при задържането му. Фактите за това са безсъмнени и са установени по реда, уреден в НПК. Квалификацията “повторност” е също налице и е резултат от предходното осъждане на Х. за същото престъпление при неизтекли срокове по чл.30 от НК. Нещо повече – деянието по настоящото дело дори е извършено в изпитателния срок по предходното осъждане, приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК.

Според коментираното по-горе, процесното деяние изпълва фактическия състав на нормата на чл.325 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. И така, въззивната инстанция намира доводите на защитата за недоказаност за безпочвени и непочиващи на логичен и последователен анализ на доказателствения материал.

По изложените съображения, при липсата на основателност на направените от защитата на подсъдимия възражения и предвид това, че няма служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД 2571/2010г. на ВРС, постановена на 31.01.2011г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.