Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 04.05.2018, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 70291/2014
Вид
Решение № 257
Подписан
04.05.2018
В сила
05.01.2019
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 или ал. 2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.350 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 351 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл.61 · Закон за наследството
  • чл.69 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.30 · Закон за собствеността
  • чл.30 ал.3 · Закон за собствеността
  • чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 203 · Закон за устройство на територията
  • чл. 203, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.40 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

№ 257 / 4.5.2018 г.

Р

Е Ш Е

Н И Е

04.05.2018 година, град Монтана

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 22.02.2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц. при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора

...................................................., като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело № 70291 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.69 ал.1 от Закона за наследството.

Производството е във фазата по ИЗВЪРШВАНЕ на съдебната делба.

Заявени са искания по чл.346 ГПК и по чл.349 ал.2 ГПК от съделителите Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж..

Направено е искане от И.Г.Ц. да получи в дял жилището, на основание чл.349 ал.2 ГПК.

Производството по делото е във фазата по извършването на допуснатите с влезли в сила съдебни решения, както следва: решение от 07.01.2015г. по описа на РС-Монтана, постановено по гр.д. № 70291/2014г., решение № 30 от 16.06.2015г., постановено от МОС по В.гр.д. № 97/2015г. и решение от 12.01.2017г., постановено от МОС по в. гр.д. № 243/2016г., като до делба са допуснати следните недвижими имоти, а именно:

1.

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед № 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с административен адрес на имота гр. Монтана, ул. „Неофит Рилски" № 6, целият с площ от 587 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***

2.

Първи етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед N° 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с идентификатор 48489,10.280.1, със застроена площ от 124 кв.м., състоящ се от кухня с тераса към нея, дневна и столова, три спални, килер, баня, тоалетна и коридор, при граници и съседи: отдолу два броя гаражи и обособени функционално свързани помещения за живеене, отгоре- вторият жилищен етаж на сградата, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 22,63 кв.м., при съседи: от изток- коридор, от запад-двор, от север-двор и тоалетна и от юг-мазе;

3.

Гараж, построен в УПИ VIII, пл. N 2819, кв.43, с площ от 20,80 кв.м., представляващ част от сградата с идентификатор ***,1, при съседи на гаража: от изток- коридор, от запад-двор, от север-гараж и от юг-двор;

4. три недовършени помещения, с монтирани врати и прозорци, с вътрешна мазилка, без изграден таван над тях, съответно с площ от 18,75 кв.м., 19,00 и 19,40 кв.м. , изградени на таванския етаж;

5.

Постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ от 78 кв.м.

Във влезлите в сила съдебни актове са определени и квотите за съделителите в съсобствените недвижими имоти, както следва:

- за И.Г.Ц.- 3/6 идеални части;

- за Л.Е.И.-1/6 идеална част;

- за Г.И.Г.-1/6 идеална част;

- за С.И.Ж.-1/6 идеална част.

В настоящата фаза на делбеното производство следва да бъде извършена делбата при съобразяване броя на допуснатите до делба имоти, стойността на дяловете, както и основателността на претенцията на съделителите Л.Е., Г.Г. и С.Ж. с правно основание чл. 12, ал.2 от Закона за наследството за пресмятане в тяхна полза на увеличената стойност на наследственото имущество, която да им бъде дадена в имот.

Допуснати са и назначени следните експертизи: две еднолични съдебно-технически оценъчни експертизи, изпълнени от вещото лице Р.Г., втората оспорена от ищцата; еднолична съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., приета от съда и не оспорена от страните и повторна еднолична съдебно-техническа оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице инж.М.Т., приета от съда и неоспорена от страните.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Изискано е и приложено гражданско дело № 767 по описа на Районен съд Монтана за 2002 година.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Производството е във втората фаза на съдебната делба, по самото и извършване и окончателно ликвидиране на съсобствеността.

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан – чл.348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите, досежно начина на нейното извършване. Основният способ, предвиден в чл.348 ГПК за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите – чл.349 ГПК.

В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата се решава съобразно императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350 и чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпроса: дали имотът- предмет на делбата е поделяем. В конкретният случай допуснатите до делба недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед № 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с административен адрес на имота гр. Монтана, ***, целият с площ от 587 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и Първи етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.10,280 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Монтана, одобрени със Заповед N° 18-29/05.04.2006г. на Изпълнителен директор на АК, с идентификатор 48489,10.280.1, със застроена площ от 124 кв.м., състоящ се от кухня с тераса към нея, дневна и столова, три спални, килер, баня, тоалетна и коридор, при граници и съседи: отдолу два броя гаражи и обособени функционално свързани помещения за живеене, отгоре- вторият жилищен етаж на сградата, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 22,63 кв.м., при съседи: от изток- коридор, от запад-двор, от север-двор и тоалетна и от юг-мазе; в това число гараж, три недовършени помещения, изградени на таванския етаж и постройка допълващо застрояване са неподеляеми, съгласно констатациите и заключението на вещото лице Р.Г., л.123-126 от делото, по което между страните няма спор. Изводът е, че имотът като цяло е неподеляем и не могат да бъдат обособени два самостоятелни имота. В съдебното производство е приета и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за реалната площ на процесния имот, неговата пазарна стойност и поделяемостта на същия. Както обособения поземлен имот е неподеляем, така и първия етаж от двуетажната жилищна сграда е неподеляем, не отговаря на изискванията на ЗУТ за образуване на две самостоятелни жилища, всяко от които да има кухня, едно жилищно помещение, баня-тоалетна и складово помещение представлява самостоятелно жилище, т.е. не отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ за обособяване на две самостоятелни жилища.

Съобразно чл. 203, ал. 1 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми.

Преценката, дали преустройството, което се предвижда по одобрения инвестиционен проект е значително и дали би довело до неудобства, по-големи от обикновените, се извършва от съда.

Значителни преустройства са онези, които предвиждат сериозна промяна на първоначалния архитектурен вид на жилището, свързани са с промяна предназначението на обекта, премахване на стени, прокарване на електрическа и водопроводна инсталации, да изисква значителна техническа трудност, специални материали и умения, които да правят преустройството трудно за изпълнение.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС визира възможността общият имот да бъде поделен на самостоятелни дялове без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените.

Разпоредбата на чл. 203 ЗУТ детайлизира правната уредба, като поставя императивно формулираното изискване обособяването в самостоятелни обекти на частите от сградите или другите обекти да се извърши при спазване на строителните правила и норми. Разделянето на един обект не може да се извърши без проект за разделяне и становище на компетентния административен орган - главния архитект на общината. Но дори и при наличие на техническата възможност за разделянето и одобряването на архитектурния проект, съдът преценява дали то е допустимо, с оглед изискването на чл. 203 ЗУТ да не е свързано със значително преустройство или неудобства, по-големи от обикновените. Поделяемостта на даден обект и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост следва да бъдат съобразени не само с наличието на конкретния, преминали административната процедура по одобрение архитектурен и съпътстващи го (В и К, Ел., О. В и др.) проекти, но и с наличието на обективни данни относно значителността на преустройството и свързаните с тяхното извършване неудобства.

Наред с обективните технически изисквания законодателят е дал възможност на съда да съобрази поделяемостта във всеки конкретен случай с конкретните видове СМР, техния обем и неудобства на съсобствениците, свързани с тяхното реализиране.

В конкретния случай е допуснат до делба недвижим имот, който е застроен. Установено е, че дворното място е неподеляемо, първият жилищен етаж от двуетажната сграда също. В тази връзка съда намира, че този имот като цяло е неподеляем.

Императивната разпоредба на чл. 349, ал. 4 от ГПК предвижда, че искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК, като срокът е преклузивен по своя характер и с изтичането на този преклузивен срок въвеждането на подобно искане се явява недопустимо от процесуалноправна страна.

В срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК възлагателни претенции с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК са направени от ответниците по делото по отношение имота, предмет на делбата. С оглед на установените обстоятелства по делото и ангажирани в хода на процеса доказателства, съда намира, че искането да се възложи съответния процесен имот, е допустимо, като направено в срока по чл. 349, ал. 4 от ГПК (до приключване на първото заседание, след като е влязло в сила решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК) от съделителите Л.Е.И., Г.И.Г. и С.И.Ж., е направено от активно легитимирани за целта лица.

Разгледани по същество, искането за възлагане на имота, направено от ответниците е основателно и следва да се уважи, тъй като е налице приложното поле на чл. 349, ал. 2 от ГПК. В хода на производството по делото безспорно се установи наличието на единия правопораждащ факт: съсобственият между страните относно имот, находящ се в град Монтана, който има жилищен характер и е придобит по силата на наследяване. Налице е и другото кумулативното изискване на закона по отношение на съделителите – ответници, те да не притежават друго жилище. Налице и предпоставката – да са живяли при откриване на наследството в това жилище. Ако и чл. 349, ал. 2 от ГПК да не дава легална дефиниция досежно законовото условие "наследникът да е живял с наследодателя", то съдебната практика приема, че визираното понятие следва да се свърже с данни за трайно съжителство в едно домакинство, което кореспондира с установеното по настоящия казус. В тази връзка е налице възможността на тях да се възложи процесният имот.