Решение № 4710 от 26.06.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № ....

Гр. София, 26.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл.

Съдия : Боряна Петрова при секретаря Поля

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 6474/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 286073/05.12.2017 г. на СРС, 35 с - в, по гр. д. № 16003/2016 г., на основание чл.

108 от ЗС, е признато за установено по отношение на Е.М.И., ЕГН ********** и Е.Е.И., ЕГН **********, че А.В.М., ЕГН ********** и К.И.М., ЕГН **********, са собственици на 1/2 от 100. 08 кв. м. от жилищната сграда, цялата с разгърната площ от 122. 48 кв. м., находяща се в имот, планоснимачен номер 3, от квартал 168, по плана на гр. София, местността „Зона Б – 18“ и състояща се на приземния етаж на кота 0. 00 - дневна с кухненски бокс, стая, коридор и баня с тоалетна, на мансардния етаж на кота „+2.73" метра: от две стаи, баня с тоалетна, коридор и тераса". С решението Е.М.И. и Е.Е.И. са осъдени да предадат на А.В.М. и К.И.М. владението върху описания недвижим имот и, на основание на чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменен нотариален акт № 167 том

I, peг. № 5125, дело № 139/2015г. на нотариус А.Д.. Ответниците са осъдени за заплащане на разноските по делото. Решението в частта по разноските е изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение от 07.02.2018 г. и с определение от 18.04.2018 г., с което е поправена ОФГ в първото определение.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответниците Е.М.И. и Е.Е.И., чрез процесуалния им представител, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението и постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал СТЕ, която е некомпетентно изготвена и не е съобразена със събраните по делото доказателства. Неоснователно СРС е отказал разпит на трети свидетел на ответниците, като е интерпретирал неправилно събраните по делото доказателства, в това число протокол за съдебна делба от 1988 г. Според жалбоподателите съдът не е преценил всички събрани доказателства в тяхната цялост и взаимна връзка и в съответствие с доводите на страните. По делото е установено, че наследодателят на ответниците Е. И., починал на 25.08.2014 г., е придобил в изключителна собственост жилищна сграда, със застроена площ от 22, 40 кв. м., барака, изградена в дъното на двора, с площ от 26 кв. м., както и магазин с площ от 25, 35 кв. м. и припадаща се част от дворното място.

Безспорно е, че е извършен нов строеж въз основа на разрешение за строеж № 603/23.09.1996 г. на мястото на съборените постройки, на които Е. И. е бил собственик, за което е издаден акт № 16, с който строеж е приет. Строежът е приключил на 20.11.1998 г. Въпреки липсата на строителни книжа, от разпита на свидетелите се установява, че за строителството е дадено разрешение от останалите съсобственици на дворното място. Поддържа се, че са били налице строителни книжа и съгласие на съсобствениците за строителството съгласно изискванията на ППЗТСУ (отм.). Ищците не са оспорвали новото строителство, както и фактът, че къщата е собственост на Е. И., като няма данни да са участвали в строителството й. Според свидетелите по едно и също време ищците са изграждали нов покрив на своята къща, а наследодателят на ответниците е строял нова къща.

Позовават се на давностно владение на построената сграда първо от Е. И., а след неговата смърт – от съпругата и дъщеря му, продължило след завършване на сградата - 20.11.1998 г. и до момента. Владението е осъществено със знанието и без противопоставянето на ищците - съсобственици на дворното място. Сградата е захранена с ел. енергия, вода и има изграден канал. Поддържат освен това, че ответниците са присъединили своето владение към това на наследодателя им и са владели спокойно, явно и необезпокоявано имота повече от 18 години.

Жалбоподателите са позовават на практика на ВКС във връзка с института на придобивната давност. Твърдят, че изградената в дъното на имота жилищна сграда е изцяло собствена на ответниците. Тя е построена по време на брака на Е.И. с Е.

И., в режим на СИО и е съобразена изцяло с отстъпеното право на строеж по отношение на обектите, коите е притежавал Е. И. при изграждането на новата сграда. Моли да се отмени оспореното решение и да се отхвърли иска изцяло.

Претендират разноски в първоинстанционното и въззивното производства. Не възразяват по разноските на насрещната страна.

Въззиваемите страни - ищците А.В.М. и К.И.М., чрез процесуалният си представител, са подали отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорват жалбата. Поддържат, че решението е законосъобразно и правилно постановено и не е в противоречие със закона. При постановяването му СРС е преценил всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност.

Според ищците, изложеното във въззивната жалба е в противоречие със закона и събраните по делото доказателства. В правилно приложение на материалния закон съдът е прие, че са налице предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС и на искането за отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал. 2 ГПК. Неоснователно е оплакването, че СРС е ограничил процесуалните права на ответниците и не е уважил всички техни доказателствени искания. Първоинстанционният съд е събрал необходимия доказателствен материал, за да установи владението върху процесния имот чрез разпита на 4 свидетели, допуснати пред него. Не са установени предпоставките на чл. 165 ГП, за да се допусне до разпит трети свидетел на ответниците, архитект В., относно наличието на декларация – съгласие за извършване на строежа на процесната сграда в съсобствения имот. Оспорват се твърденията за неизчерпателност на заключението на СТЕ. Голословни са твърденията във въззивната жалба, че решението е необосновано. Поддържа се, че от документ от 04.03.2015 г. от СО – район Възраждане е видно, че строежът на процесната сграда е търпим, но не и законен. Установено е, че ищците не са давали съгласие за построяването на сградата в имота. Представеното от ответниците разрешение за строеж от 23.09.1996 г. е за реконструкция на съществуваща постройка, а не за извършване на нов строеж. Твръдят още, че по делото е установено, че ищците са собственици по приращение по чл. 92 ЗС на 1/2 от неправомерно построеното, свръх учреденото на Е. И. право на строеж върху дворното място, а именно 1008, 08 кв. м. от процесната жилищна сграда. Оспорват се като неоснователни и твърденията, че новопостроената монолитна жилищна сграда е законна и ответниците са я придобили въз основа на давностно владение. От показанията на свидетелите се установява че ответниците не са упражнявали фактическа власт преди смъртта на техния наследодател. Ответниците не оспорват, че не са владели имота преди смъртта на Е. И.. СРС правилно е приел, че те не са се позовавали на присъединяване на владението им към това на техния наследодател. Е. И. безспорно е живял в имота, но според ищците той е бил вледелец на своите части и държател на техните идеални части. По делото не са ангажирани доказателства, че наследодателят на ответниците е демонстрирал спрямо ищците намерение за промяна на държането на къщата във владение за себе си, с намерение за своене и презумцията на чл. 69 ЗС е неприложима.

Ако той е упражнявал владение върху целия имот, то е трябвало да бъде явно, несмущавано и да не буди съмнение, че упражняваната фактическа власт е в негова полза. В тази връзка се позовават на практика на ВКС. По делото не е установено Е. да е ограничавал достъпа до процесната къща на ищците, които са имали свободен достъп до имота. Те също са владели имота и са участвали в поддръжката му. Намерение за своене на техните идеални части е налице у двамата ищци, които са упражнявали владение върху своите идеални части от постройката, като след смъртта на Е. И. им е отнета фактическата власт върху имота. Молят да се потвърди решението на СРС както е постановено. Претендират разноските в производството. Правят възражение по разноските за адвокат на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците Е.М.И. и Е.Е.И. са подали и частна жалба срещу определение от 07.02.2018 г. по посоченото по - горе дело на СРС, касаещо частта по разноските по чл. 248 ГПК. В жалбата се поддържа, че необосновано съдът е намалил разноските в полза на ищците за адвокатско възнаграждение на 2 000 лв., а не 1 862, 33 лв., съгласно НМРАВ, без да изложи мотиви. Моли да се ответни определението и вместо това в полза на ищците да се присъдят разноски от 1 862, 33 лв. за адвокат за СРС.

Депозирана е и втора частна жалба от ответниците срещу второ определение от 18.04.2018 г., с което е поправена ОФГ в първото определение от 07.02.2018 г. като е постановено, че общо дължимите на ищците разноски са 3 128, 22 лв., а не както е посочено 2 000 лв., в това число - адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса. Отново се поддържа, че необосновано е прието, че на ищците се дължат разноски от 2 000 лв. за адвокатски хонорар, вместо определението по НМРАВ 1 862, 33 лв. Моли да се отмени определението и да се намалят присъдените в полза на ищците разноски за адвокат.

По частните жалби е подаден отговор от ответниците, в който се оспорват твърденията, че адвокатското възнаграждение следва да се намали от 2 000 лв. на 1 862, 33 лв. Излага се, че са извършени множество процесуални действия от представителя на ищците и е налице фактическа и правна сложност на спора. Моли да се оставят жалбите без уважение.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 108 ЗС - за собственост на част от жилищната сграда находяща се в имот, планоснимачен номер 3, от квартал 168, по плана на гр. София, местността „Зона Б - 18“.

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За уважаване на иска се изисква кумулативното наличие на следните предпоставки : ищецът да е собственик на имота; той да се владее или държи от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание.

Доказателствената тежест за установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота.

Във връзка с доводите на страните изложени във въззивното производство, съдът ще обсъди основно фактите, относими към спорните по делото обстоятелства, пренесени в настоящото производство.

По делото не е спорно и от нотариален акт № 92, т. ІХ, дело № 2295/30.09.1924 г. се установява, че М.И. С. е придобил чрез договор за покупко - продажба собствеността върху две паянтови едноетажни къщи с площ от 19, 68 кв. м. и от 27 кв. м. намиращи се в двор с обща площ от 245. 85 кв. м., в гр. София, на ул. „******.

Съгласно удостоверение за наследници № 2413/17.12.1998 г. М.С. е починал на 20.12.1940 г., като е оставил за наследници посочените в акта лица: В.И. - съпруга и четирите си деца: И.М.И., Н. Д. И., О.Д.а В.и В.М.И.. След смъртта на В.И. през 1949 г., наследници на М.С. остават само четирите му деца, респективно техните наследници по закон, съгласно удостоверение за наследници от 17.03.2016 г.

Ищецът К.И.М. е син на И.М.И.. Наследодателят на ответниците Е. Н. И. е син на Н. Д. И..

Представени са удостоверения от СРС, установяващи откази от наследство, съответно : отВ.И. К., К.И.М., Н. Д. И., М.Н.К., А.Н.В. и Б.Н. В. от 15.03.1985 г. от наследството на В.М.И., отказ отВ.И. К. от 11.07.1975 г. и от Н. Н.а И. от 30.06.1988 г. от наследството на И.М.И., отА.Н.а В.от 30.06.1988 г. от наследството на В.М.И. и от Б.Н. В. от 24.03.1987 г. от наследството на О.Д.а В.а.

Разпечатката съдържа 38 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19218ee8-5b9c-4ca3-943d-1657c166dcad