Решение № 2243 от 05.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253110111894 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от М. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано заедно от изпълнителните директори П.А.Ш. и Т.И.И., осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 8054.98 евро (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 4704240708000176 от 03.12.2024 г., за тотална щета на застрахования лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № *** от настъпило на 25.12.2024 г. застрахователно събитие - ПТП, за което е образувана щета под № 470424242477310, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По твърдения в исковата молба, на 03.12.2024 г. между страните бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищцата лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 4704240708000176, със срок на действие от 03.12.2024 г. до 02.12.2025 г., застрахователната премия по който била заплатена изцяло. На 25.12.2024 г., около 22.40 ч., Мирослав Веселинов, управлявайки застрахования лек автомобил, се движел по път III - 504, в посока от с. Стефан Стамболово към с. Обединение, при лошо време, валящ сняг и заснежена и 1 непочистена пътна настилка, като при км. 19+000, при спускане по надлъжен наклон и десен завой, автомобилът станал неуправляем и излязъл вляво по посока на движението и се блъснал в крайпътен скат, вследствие на което се преобърнал странично и останал по таван. За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение на място и изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили протокол за ПТП с № 2024-1030-50469-1. На 27.12.2024 г. бил уведомен застрахователят за настъпилото застрахователно събитие. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени негови детайли: облицовка предна броня, преден капак, калник преден ляв, панел заден ляв, задна врата лява, предна врата лява, таван, стоп ляв, кормилна щанга предна лява, праг ляв, праг десен, челно стъкло, ремонтен комплект, стъкло предна дясна врата, калник преден десен, рамка врати леви, рамка врати десни, предна колона лява, рог преден ляв предна част, основа преден калник ляв, решетка под челно стъкло, панта преден капак лява, панта преден капак дясна, фар ляв, двигател и маркуч входящ отвор радиатор. За тези вреди ищцата получила застрахователно обезщетение в размер на 7 952.45 лв., което счита за недостатъчно за покриване на щетите. Поддържа, че МПС било увредено до степен „тотална щета“, поради което дължимото обезщетение възлиза на действителната му цена. Автомобилът бил застрахован за 24 000 лв., респ. след приспадане на заплатеното обезщетение от 7 952.45 лв. неизплатеният дължим остатък възлиза на 16 047.55 лева.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 16 047.55 лева и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й. А., поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на частични иск, като го увеличава до сумата от 8054.98 евро (като окончателен). Прави възражение за нищожност на клаузите от ОУ на застрахователя, предвиждащи определяне на обезщетение по експертна оценка, поради противоречие с КЗ и като неравноправни. Моли за уважаване на исковата претенция до увеличения размер и за присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните бил сключен застрахователен договор, че бил уведомен за настъпилото застрахователното събитие, както и че изплатил застрахователно обезщетение по образуваната щета в размер на 7 952.45 лв.

Тази сума била определена по експертна оценка, каквото било изричното искане на ищцата при завеждане на застрахователната претенция. Оспорва, че всички от описаните увреждания са резултат от процесното ПТП. Оспорва също стойността на щетите. Намира, че следва да бъдат взети предвид договорените при сключването на застрахователния договор стойности за ремонт в доверен сервиз. В условията на евентуалност признава наличието на тотална щета, но оспорва действителната стойност на МПС. Поддържа, че били налице запазени части, чиято стойност следвало да се приспадне от обезщетението.

По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на 2 предявения иск и претендира разноски. Прави и бланкетно възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по процесния застрахователен договор; 2.) настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования автомобил, както и 4.) наличие на причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения, вкл. наличието на запазени части по увредения автомобил и тяхната стойност.

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет собствения на ищцата лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 4704240708000176, със срок на действие от 03.12.2024 г. до 02.12.2025 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателствени средства - застрахователна полица (л. 5) и свидетелство за регистрация на МПС – част I (л. 4). Не е спорно също, че застрахователната премия по договора е заплатена изцяло.

Следователно между М. С. Г. и „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което ответното застрахователно дружество се е задължило да плати на застрахования ищец застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 25.12.2024 г. е реализирано такова застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов механизъм. Последното се установява и от приложения протокол за ПТП с материални щети № 20241030-50469-1 (л. 6-7), изготвен от посетилия местопроизшествието полицейски служител, по реда и при условията на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и 3

Гаранционния фонд.

Механизмът на събитието, описан в протокола за ПТП, е потвърден от приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира напълно, като компетентно изготвено, правилно и обосновано. Според същото реалният и възможен механизъм на произшествието е пряк контакт между лекия автомобил и крайпътен скат, вследствие на което автомобилът се е преобърнал странично и е останал по таван.

По отношение на щетите в протокола за ПТП е отразена „цялостна деформация на МПС“. Конкретните увреждания са установени от експерти на застрахователя след извършен на 27.12.2024 г. оглед на превозното средство и описани в съставения за целта опис на претенция № 51-0405800097/24/27.12.2024 г. (л. 8), в който са посочени увредените детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и начина на възстановяване на всеки от тях, а именно: облицовка предна броня – за подмяна и боядисване, преден капак – за подмяна и боядисване, калник преден ляв – за подмяна и боядисване, панел заден ляв (калник) 5 вр. – за подмяна и боядисване, задна врата лява– за подмяна и боядисване, предна врата лява– за подмяна и боядисване, таван– за подмяна и боядисване, стоп ляв– за подмяна, кормилна щанга предна лява– за подмяна, праг ляв– за подмяна и боядисване, праг десен – за ремонт при средна деформация и боядисване, челно стъкло – за подмяна, ремонтен комплект – за подмяна, стъкло предна дясна врата – за подмяна, калник преден десен– за подмяна и боядисване, рамка врати леви– за подмяна и боядисване, рамка врати десни –з а ремонт при тежка деформация и боядисване, предна колона лява – за ремонт при лека деформация и боядисване, рог преден ляв предна част - за ремонт при лека деформация и боядисване, основа преден калник ляв - за ремонт при средна деформация и боядисване, решетка под челно стъкло – за подмяна, панта преден капак лява – за подмяна и боядисване, панта преден капак дясна – за помяна, фар ляв- за боядисване с черен мат/структура или полиране, двигател – за ремонт при тежка деформация и маркуч входящ отвор радиатор – за подмяна.

Така описаните щети се потвърждават и от експертното заключение на САТЕ. За всички тях безспорно ответникът е заплатил в полза на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 7 952.45 лв. по образуваната застрахователна преписка. Плащането може да бъде тълкувано като извънсъдебно признание на ответника, че вредите са настъпили именно в резултат от застрахователното събитие, поради което и възраженията му в обратна насока са неоснователни.

С оглед на това признание и заключението на САТЕ, според което описаните увреждания са в зоната на удара и вследствие на контакта на автомобила с крайпътния скат и преобръщането му по таван, съдът намира за доказан и последният елемент от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, а именно наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносните последици. При това положение предявеният иск е доказан по основание.

Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:

Според чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното 4 събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност). За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна застрахователна стойност - стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 400, ал. 3 КЗ предвижда, че застрахователната сума по договора се приема за определена съгласно действителната стойност на имуществото, когато не е уговорено друго.