Протокол № 119 от 26.05.2021, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 119 гр. Ямбол , 21.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги С. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело № 20212330101137 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Молителят Дирекция „Социално подпомагане“ – Я., редовно призовани, се представлява от упълномощения юриск. А..

Заинтересована страна Районна Прокуратура Я., редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна Г. Н. К., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М. от БАК, с пълномощно представено в днешното с.з.

Заинтересованите страни П. Т. Г. и Г. Г. Г., редовно призовани, се явяват лично и с адв. В. Д., редовно упълномощен.

Води се детето Г.Г. К. за изслушване.

ДСП гр. Я., изпраща Д. И. Д. – социален работник при Отдел „Закрила на детето“ гр. Я., във връзка с изслушването на детето.

Юриск. А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

АДв. М.: Да се даде ход на делото.

1

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на П. Т.

Г., от която е видно, че лицето не е осъждано.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на Г. Н.

К., от която е видно, че лицето не е осъждано. Има наложено административно наказание.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото справка за съдимост № *** г. на Г. Г.

Г., от която е видно, че лицето не е осъждано.

Юриск. А.: Поддържам молбата. Моля, съда да приеме приложените с нея доказателства. Други няма да соча.

Адв. Д.: Уважаеми Председател, присъединяваме се към молбата. Моля да бъдат приети представените към нея доказателства. Поддържаме представеното от нас становище, ведно с доказателствата. Водим двама души свидетели за установяване на фактите, които сме посочил, както и водим детето за изслушване.

Адв. М.: Уважаеми господин съдия, аз оспорвам основателността на молбата. Считам, че не са налице основанията на закона за настаняване на детето извън дома на неговият жив родител. В конкретния случай, сме изправени в едно особено охранително производство, като най-вероятно, 2 съдът ще зачете допуснатото предварително изпълнение на ограничителната заповед по делото за домашно насилие, която на практика към днешното с.з., решение по същата все още, влязло в законна сила, няма. По становището, което е представила другата заинтересована страна, т.е. бабата и дядото на двете деца по майчина линия, аз ще Ви моля да не приемате тези доказателства по настоящото производство, тъй като на практика, това е отговор, който е постъпил по искането за издаване на ограничителната заповед, съдебното производство по която е висящо пред ЯРС. Моля да не приемате и озаглавеното професионално психологическо становище – писмено доказателство, тъй като по своята характеристика това представлява една съдебно-психологическа експертиза, която не е назначена по законоустановения в ГПК ред. Това е становището на моя доверител.

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че представените с молба вх. № *** г. професионално психологическо становище и психологичен доклад, не следва да бъдат ползвани като писмени доказателства в настоящото производство, с оглед на това, че същите не са изготвени по реда на ГПК, и като такива следва да се върнат на представилата ги страна.

На основание чл.15 от ЗЗДетето, съдът ПРИСТЪПИ към разпит на детето, като отстрани страните от залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на детето в присъствието на соц. работник Д. Д..

Детето Г.Г. К.: Аз се казвам Г.. Добре съм, колкото може. В момента живея в Я. на „***, с баба и дядо, и сестра ми. Тя се казва М.. Уча в ОУ „***“ и тази година ще имам матури. Добре се справям в училище, повечето ми оценки са само 6-ци. Първият срок завърших с 6-ци. Аз съм в 7-ми клас.

После ще кандидатствам в ПТГ, с информатика. Обичам да програмирам.

Тука искам да живея, в Я., при баба и дядо, и сестра ми, защото тук си имам приятели. Баща ми напоследък се беше пристрастил към алкохола. И ставаше агресивен, особено вечер, като се е напил, и започва да блъска по масата, да 3 крещи и да вика, и да наказва. Напиваше се, и след това не е бил трезвен и не е мислил с разсъдъка си. В момента не знам къде е, но според мен е или в Н., или в селото, където има къща. От първото дело, на 01.04, когато беше, го видях за последно. Принципно, той не се интересува от нас, и като цяло, аз не се интересувам от него, защото постоянно ни тормозеше. Мене постоянно ме ръгаше в ребрата и ми казваше, че съм дебел, крещеше ми, излагаше ме пред другите. Може би повече започна от 2017-2018 г. Започна вече много да пие и да приема алкохол. Имаше уж фирма за яхти, обаче главно мама работеше там, и вече фирмата я няма и той не работи вече година и нещо. Ами, повечето време, докато аз бях на 13 години, сестра ми беше по-малка, доста време живяхме там в Н., обаче се преместихме тука. Преместихме се от лятото на 2020 г., но не мога да кажа точна дата. Ако не се лъжа, юли месец 2020 г. За първа година съм в училище „***“. Ние се преместихме още лятото при баба ми и дядо ми. В апартамента живеехме всичките, без баща ми. Ние се преместихме само с мама. Разбрахме, че е идвал в Я., но не е идвал да ни вижда. Ние го видяхме на 9-ти, когато беше погребението и след това го видяхме на 1-ви, на делото. По телефона, той ни звънеше за някакви 30 сек., да ни пита как сме и какво правим, за училището. Но само това. Не ни питаше дали ни трябва нещо, дали имаме нужда от нещо. Само това и затваряше. Той постоянно вдигаше скандали. Много време мама приемаше караниците и не изразяваше мнение, защото ставаха спорове, и не искаше да живеем в среда, където те се карат, и затова не проявяваше мнение. Доста от нещата, които тя купуваше за нас, той ги изяждаше сам. Тук в Я. при баба и дядо не ми липсва нищо. Те са две спални, кухня и баня. Аз съм в едната стая, сестра ми е в другата, а в кухнята има диван, който се разпъва. Там дядо и баба спят. Аз искам да живея тук. И като се преместихме от Несебър, разбрах че там нямам истински приятели, защото от там никой не ме потърси след това. Не поддържам връзка с родителите на баща ми. Те не са ми звънели.

Ние им звъннахме за именния ден на дядо ми, той даже не ни позна дори тогава. И за рождения ден на баща ми, защото разбрахме, че ако се върнем там, ще ни накажат, ако не сме звъннали. Помислихме, че ако ни върнат при него, той може да ни накаже, че не сме му се обадили за рождения ден.

Другите ми баба и дядо живеят в Н.. Специално, почти никакси, защото те са на много късо разстояние от вкъщи, но не са идвали да ни гледат и да ни видят. Само на рождени дни, идват само за присъствието. Искам да кажа, че 4 баща ми кара доста често пиян. Кара от селото до Несебър пиян и нас ни е страх да ни кара, защото може да ни блъсне. Мама, докато беше там, ни защитаваше, и ни изпращаше по стаите, защото да не ни вика на нас. И аз се съмнявам, че той я бие, защото се затваряха всички врати и после той е много агресивен. Знам, че е пътувал с някакви кораби и то от баба и дядо, защото те казаха, но незнам точно какво е. Знам, че докато уж имаше кораби, той наемаше капитан да ги кара, а те нямаха капитан за такъв голям кораб.

Съдът ПОКАНИ страните в залата.

Адв. Д.: Уважаеми съдия, в становището сме посочили, че свидетелите ще установяват факти, на първо място, по какъв начин бащата се отнася към детето Г.Г. К., докато са живели заедно, а именно недоброто му отношение към децата, наказанията. Принципно, двамата свидетели ще установяват едни и същи свидетели, поради което моля, само единия свидетел да се разпита.

Дъщерята на заинтересованите страни, тъй като тя е в по-близка връзка с двете деца, а именно Т. Г. А..

Съдът

ПРИСЪТПИ към разпит на допуснатия свидетел, чиято самоличност СЕ СНЕ, както следва

Т. Г. А. – 35 г., българка, бълг. гражданин, неосъждана, П. и Г.Г.и са ми родители.

Свидетелят се предупреди за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Същата обеща да говори истината.

Свид. Т. А.: На въпроси на адв. Д.: В момента Г. живее в гр. Я. ул. „***.

Той живее с П.Г. и Г.Г., моите родители, и със сестра си. От средата на юли месец 2020 г. живеят тук. Поради раздялата между моята починала сестра В.

5 и Г.К.. Знам причината за раздяла. След поредица от скандали г-н К. заяви сам на сестра ми, че не желае повече да имат отношения и ще се разделят.

Освен това г-н К. злоупотребява с алкохол и има много агресивно поведение към децата и сестра ми. Това доведе до раздялата, за да може децата да живеят в нормална среда. За съжаление съм присъствала не един път на такова агресивно поведение. Основно се случваше, където живее в Н., в тяхното жилище. Тъй като, като цяло имам много силна връзка с децата, посещавали сме ги много често. Майка ми и баща ми ги гледаха по 5-6 месеца лятото. Ние имаме много силна връзка и с децата, и с покойната ми сестра, и винаги сме присъствали на именни и рождени дни и сме ставали свидетели на агресивни изблици към сестра ми и към децата. На 25.12.2019 г. това е рождения ден на покойната ми сестра, бяхме събрани, г-н К. извика Г. няколко пъти, но той не го чу, защото се беше улисал в една игра, и в крайна сметка, когато детето го чу и дойде при него, той му каза, че ако „още веднъж те извикам и не се явиш до 3 секунди, ще те смачкам“. Преди раздяла живееха, мисля, че се казва кв. *** в гр. Н.. Със сигурност сестра ми се грижеше основно за тях. Тя се занимаваше с училището, с нуждите на децата за училище, той като, това съм го чувала от детето, Г. ми е споделял, че според г-н К. трябва да се носи по-малък номер обувка, за да не ти расте крака и да не ти се купуват нови обувки. Знам, че децата са наказвани да си лягат гладни, защото са дебели. Лично съм била свидетел, когато г-н К. е изправял Г., детето и е казвал, че е дебел, че на нищо не прилича. Децата са ми казвали, че си крият храна в гардероба, защото е трябвало да си лягат гладни и защото е имало случаи, в които той е изяждал храната, която е за тях. Майка ми също става свидетел на това. Тя ми е споделяло, когато Г.К. е казвал, че децата просто били дебели и не трябва да ядат, изяждал им е закуските за училище. Наложи се сестра ми да влезе в болница и той е изял закуските им и децата ми се обадиха, че няма какво да ядат. Да, аз лично съм ставала свидетел на наказанията, караше ги да решават задачи, за които са прекалено сложни за тях, извиваше му ушите. Той му е казвал, че го боли и да спре да му извива ушите, но той не е спирал. Г. ми е казвал, че го е заплашвал, че ще яде шамари, че му е казвал, че нищо няма да излезе в живота от него. Това беше смачкало детето, то нямаше собствено мнение, не смееше да го изяви. Откакто са тук, децата винаги са ми споделяли, понеже аз имам близки отношения с тях, но и аз сама видях една трансформация в двете 6 деца. Успокоиха се, започнаха да изразяват свободно мнението си, щастливи са. намериха много приятели на училище, и Г. ми е споделял, че като се е преместил тук в училище, при преговора е научил много повече неща, отколкото са го научили неговите учители в Н.. Има много нови приятели, които дори скоро по негово желание се бяха събрали вкъщи. Има си нови приятели, с които намира общи теми и се чувства по-добре. Щастливи и усмихнати са децата. Категорично г-н К. знаеше къде отиват, защото в деня, когато се разделиха, сестра ми искаше да се поговорят отново за отношенията им, но той й каза, че това не го интересува, и знаеше че децата заедно със сестра ми отиват в Я.. Не е пожелал да идва в Я. с тях. Родителите на съпруга ми също са в Я. и много често пътуваме и почти вяска седмица сме тук. Не се е интересувал дали имат нужда от дрехи, обувки. На Г. му предстоят матури тази година, не се е интересувал дали има нужда от уроци.

Напротив, дрехите ги осигуряваше сестра ми, а сега, когато нея я няма, това го правят моите родители и ние също помагаме. Ако правилно съм разбрала въпроса, последният път, когато имаха визуален контакт, беше на делото за защита от домашно насилие. Преди това, на погребението на сестра ми, на 09.03. г-н К. седеше от едната страна на ковчега, децата стояха от другата страна на ковчега. Не е разговарял с тях, децата не желаеха да говорят с него, страхуваха се, търсеха подкрепата на моите родител,и и на мен и съпруга ми, защото се страхуваха, че той ще ги отведе насила. В деня, когато им съобщихме, че майка им е починала, те се разплакаха и първичната им реакция беше – „той сега ще ни вземе“. На това беше свидетел вкл. и моята свекърва, защото тя е медицинско лице и я помолихме да присъства, когато съобщавахме на децата, за да има медицинско лице в стаята, ако нещо стане.