Акт от 03.04.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 240/03.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: МАРИЯ НИЦОВА

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ при секретар

Антоанета Лазарова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №258/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №22 от 03.02.2023г., постановено по АНД №20221630200927/2022г., Районен съд Монтана е отменил Наказателно постановление №559/28.07.2022г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на И.Ц.И.

*** на основание чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от Закон за горите (ЗГ) е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора, не взема становище.

Ответната страна, чрез пълномощника си адвокат Георгиев, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Задаотмениналожената глоба, въззивният съд е приел на първо място, че в случая не е установено по безспорен начин, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ, а на следващо място, че липсва посочване на дата на извършване на нарушението, което е съществен порок водещ до неговата незаконосъобразност.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, чеадминистративнонаказаното лице е извършило нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от ЗГ.Районният съд е събрал относимите за спора доказателства и обосновано е приел, че административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да направи надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по случая преди да издаде наказателното постановление, което е довело до налагане на административно наказание при наличието на неязяснена фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени наложената глоба, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение. Следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена дата на извършване на нарушението, което както правилно е приел въззивният съд е липса на задължителен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно при наличието на неговата липса в случая е налице още едно самостоятелно основание да се приеме, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Следва с оглед пълнота да се посочи, че в хода на воденото административнонаказателно производство не е установено по безспорен и категоричен начин, че нарушението е извършено от ответника по делото. В тази връзка следва да се допълни, че при съставянето на констативният протокол е следвало да се даде възможност на административнонаказаното лице да се запознае с констатациите в него и да ангажира доказателства, което не е сторено в случая.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №22 от 03.02.2023г., постановено по АНД №20221630200927/2022г. по описа на Районен съд Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: