Решение № 251 от 05.11.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е

05.11.2021 год.

В И

М Е Т О Н А Н

А Р О

Д А

Номер 251

2 0 2 1 година град Кюстендил

Кюстендилски административен съд, на шести октомври

2 0 2 1 година в публично съдебно заседание в следния състав:

Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ

СТОИМЕНОВА

Секретар: Антоанета Масларска и с участието на

Прокурора: Йордан Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х.Д. № 216 по описа на КнАС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.С.

– гражданин на Северна Македония, със съдебен адрес ***, обжалва Решение № 100 от 25.04.2021 г. на КнРС по Н.А.Х.Д. № 1343 по описа на същия съд за 2020 г.

Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на КнРС е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на делото.

Постъпила е и писмена защита, в която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

Заключението на прокурора е, че решението на

РС - Кюстендил е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е

Решение на КнРС по Н.А.Х.Д. № 1343 по описа на същия съд за 2020 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно остановление № 30-0000154/29.10.2020 г. на Началника на ОО “АА” София, с което е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт. П на М.С., гражданин на Р. Северна Македония, с адрес в гр. Свети Николе, ул. ”Младинска“ № 27, за нарушение по чл. 19 ал. 1 т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 275377/29.10.2020 г. срещу М.С., за това че на 29.10.2020 г. около 13.20 ч. в района на с. Гърляно, на главен път Е – 871 при пътен кантон в посока с.

Раненци, при извършена проверка на С., се установява, че същият извършва международен /обществен/ превоз на товари /термо панели/ със съчленено превозно средство, в състав от товарен автомобил - седлови влекач МАН ТГА с регистрационен № Е 1402 МР от кат. № 3, собственост на „ТМЕ ТРЕКИНГ “ ЕООД, гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“ № 31, ет. 2 и полуремарке ФЛИЕГЛ с рег. № Е 2320 от кат. № 4, собственост на „ТМ ЛОГИСТИК“ ООД, гр. Петрич, ул. „Отец Паисий“, бл. 51, по маршрут от Р. България за Р. Северна Македония, видно от CMR с дата от 29.10.2020 г., без сертификат за водач по чл. 57 ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС издаден за водач на М.С..

Нарушението е установено при проверка извършена на 29.10.2020 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 19 ал. 1 т. 5 от Наредба

№ 11/31.10.2002 г. на МТС. Актът е връчен на нарушителя на 29.10.2020 г., като същият не е направил възражение по същия Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000154/29.10.2020 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 19 ал. 1 т. 5 от Наредба

№ 11/31.10.2002 г. на МТС.

Първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление е законосъобразно и е потвърдил НП.

Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК решението на КнРС ще бъде оставено в сила.

Нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози предвижда, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева – при първо нарушение..

Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 19 ал. 1 т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, която гласи, че при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи – т. 5: сертификатът за водач по чл. 57 ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози, ЗДвП, както и по силата на международните договри и спогодби, по които Р.

България ие страна. Чл. 57 ал. 5 от Наредбата сочи, че лицето по чл. 2 ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи – граждани на държава, която не е членка на ЕС, само когато то притежава сертификат за водач на МПС, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица /приложение № 28/.

Направеното възражение от касатора, че сертификатът за водач по чл. 57 ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС не се явява документ, касаещ превозното средство е правилно, но в случая се касае за „други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“, каквото е и включеното в съдържанието на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.П /ДВ, бр. 60/2020 г./.

От доказателствата по делото /писмени и устни/, се установява, че при извършената проверка на 29.10.2020 г., не е представен сертификат за водач по чл. 57 ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на извършвалия обществен международен превоз на товари водач М.С.. Между впрочем, този факт не се оспорва от нарушителя. С извършеното деяние е бил изпълнен съставът на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвт.П във вр. с чл. 19 ал. 1 т. 5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, като е налице съвпадение между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, като наказанието е наложено за нарушение идентично с това, което наказващият орган е приел, че е извършено.

Правилно районният съд е приел за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка и въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на нарушението. Горното се потвърждава и от свидетелските показания на св. К.и актосъставителя И. /лист 40 по първоинстанционното дело/. Направените изводи от въззивния съд в тази насока са правилни, а оплакванията на касатора – неоснователни. Наложената глоба е в абсолютния законов размер и отговаря на целта на закона и степента на обществена опасност на деянието. Степента на засягане на обществените отношение, които се охраняват, не сочат ниска степен на обществена опасност. Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде намалена от настоящата инстанция.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че контролният орган правилно е наложил горецитираното наказание и РС - Кюстендил е постановил правилно и законосъобразно решение.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение на РС - Кюстендил № 100 от 23.04.2021 г. по Н.А.Х.Д. № 1343 по описа на същия съд за 2020 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: