Решение № 2179 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2179 гр. Пловдив, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330100063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от М. А. М., представляван от адвокат Я. В.

К., срещу В. Н. В. и Р. С. А.. Ищецът сочи, че е пострадал на 07.05.2021г около 20:40 часа на бул. ***, след като е поставил бележка с надпис „Пречите“ върху паркирал автомобил ***, който не му позволявал да маневрира, за да паркира своя автомобил пред дома си. В същия момент се твърди, че от ресторант *** излезли трима души, сред които ответниците, и нанесли удари на ищеца, блъскали го и го обиждали. Сочи, че цитираното деяние е квалифицирано като лека телесна повреди по хулигански подбуди от наказателния съд с влязло в сила Решение №1295 от 23.06.2022г., постановено по НОХД 2419/2022г. на 23 н.с. по описа на Районен съд Пловдив. Ищецът твърди, че вследствие на деянието са му причинени ***, с което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки от нанесените му удари, сериозен стрес и шок, като преживява инцидента отново месеци наред, чувство на страх и безпомощност. Ищецът твърди, че с оглед упражняваната от него *** е преживял повишено ниво на стрес – достойнството му било силно унижено, не можел дълго време да се концентрира пълноценно върху работата си, страхувал се за живота и здравето си поне месец след нападението и към момента изпитвал дискомфорт и притеснение при медийни публикации и разговори със съседи и познати, във връзка със случая. Твърди още, че при шофиране изпитвал напрежение и опасения при всеки случай на неправилно спрени автомобили да не се повтори проявената към него агресия. Въз основа на изложеното твърди да е претърпял неимуществени вреди на стойност 1500 лв. и моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му платят тази сума, ведно със 1 законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Твърди се още, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, в размер на 50 лв. - за издаване на съдебномедицинско удостоверение и 3 лв. такса за издаване на удостоверение за постоянен и настоящ адрес, както и 600 лв., представляващи платен адвокатски хонорар във връзка с НОХД №2419/ 2022г. Моли за осъждането на ответниците да платят при условията на солидарност обща сума в размер на 653 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди се, че разноските за издаване на удостоверение за постоянен и настоящ адрес са направени с оглед доказване факта, че ищецът живее на метри от местопрестъплението, което имало значение за претърпените морални вреди, доколкото му се налага по няколко пъти да минава през мястото на инцидента. Относно платения адвокатски хонорар, същият е платен за предоставяне на консултация за възможен развой на наказателното дело и за възможности за предявяване на граждански иск. Тъй като не било допуснато предявяването на граждански иск в наказателния процес, но е заплатено адвокатско възнаграждение, ищецът счита, че не би сторил този разход, ако не бе станал жертва на престъпление, поради което счита, че тези разноски са в причинна връзка с престъплението и твърденията за извършен деликт.

Претендират се от ищеца и направените съдебно-деловодни разноски в това производство.

Ответникът В. В. не е подал отговор на исковата молба в срок. В съдебното заседание се представлява от адв. Б., който оспорва размера на претенцията. Прави възражение, че не са извършени действията по договора за правна защита и съдействие и възражения за прекомерност на уговорения хонорар в този договор. Последните две възражения са преклудирани с изтичане срока за отговор.

Ответникът Р. А. е подал отговор на исковата молба чрез особения представител – адв. К., в който твърди, че претърпените вреди, съставляващи лека телесна повреда, се характеризират със слаба интензивност, като с оглед това може да се приеме, че възстановителният период е изключително кратък.

Счита, че размерът на иска е завишен и не отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Счита, че вътрешните преживявания на пострадалото лице не може да са меродавни при определяне на дължимото обезщетение, като не се сочели за тях външни обективни проявления на претърпяното неудобство, стрес и шок, и то с продължителност от месеци. Счита, че в представените документи не се откриват такива обстоятелства, които да обосновават повече от 2-кратно завишение спрямо обичайно присъжданите суми. Оспорва се претенцията по отношение на заявените имуществени вреди.Ето защо моли да бъдат отхвърлени исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

2

За ненуждаещи се от доказване, на основание чл.300 от ГПК, по делото се приеха следните факти: осъществяването на противоправното поведение – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди; причинната му връзка с претърпените травматични увреждания – ***; обстоятелството, че деянието е извършено от двамата ответници, както и вината им. По този повод е налице влязло в сила решение по н.о.х.д. № 2419/2022г. на ПРС. За основателността на иска следва да са настъпили посочените в исковата молба вреди и да е налице причинна връзка между тях и противоправното поведение.

Установява се от заключението на съдебнопсихологичната експертиза, че към момента на деянието, освен физическа болка, ищецът изпитвал редица различни негативни усещания: интензивен страх за живота и здравето си, безизходица (тъй като се опитвал да овладее конфликтът без агресия, но неуспешно), чувство на изключителна несправедливост (поради факта, че нарушаващите правилата всъщност наказват него и имат числено превъзходство), унижение и срам от нанесените му на публично място удари.

В обсъждането на заключението вещото лице дава становище за силно засягане на достойнството и сочи, че за ищеца ситуацията била шокиращата и същият преживял стрес.

В период от около месец до месец и половина ищецът преживял тревожно-депресивни изживявания със засягане на социалното и емоционалното функциониране и с негативни промени, касаещи личностната структура. В съдебното заседание вещото лице обяснява, че се касае за връщане и преживяване на спомена, както и повишена тревожност.

Интензивността на тези преживявания се е редуцирала във времето и състоянието не е необратимо. Въпреки това при разпита си в съдебното заседание, вещото лице сочи, че и към момента на изследването – около месец август, 2023г., е била налице повишена тревожност в сравнение с тази при нормален човек, че прагът му на чувствителност към обиди и несправедливост е понижен и че е от значение факта, че се касае за такова преживяване за първи път, особено при изострена чувствителност, каквато е характерна за ищеца съгласно писменото заключение.

В изследването си вещото лице стига до извода, че ищецът по принцип е енергична, уверена, упорита личност с добра работоспособност, като тези характеристики били заменени с пасивност, предпазливост и мнителност, потиснатост, понижена активност и работоспособност, трудности в концентрацията, занижена самооценка и несигурност. Коментира се контрастът между случилото се и ценностната система на ищеца, което довело до негативно влияние.

Съдът приема изводите на вещото лице като задълбочени и подробно мотивирани. Те отговарят и на останалите установени по делото факти, взети предвид и от вещото лице, вкл. че ищецът живеел близо до мястото на инцидента.

Въз основа на установени травматични увреждания, посочени в решението на наказателния съд и изводите за психичното състояние на ищеца 3 във времето, съдът намира, че се доказва размерът на вредите в претендирания размер от 1500 лв., както и връзката им с деянието. Времево се открояват три периода на преживявания – интензивни при самия инцидент, тревожно-депресивни за месец – месец и половина и повишена тревожност и чувствителност и към момента на изследването. Ищецът не е преодолял случая с неговото приключване, а същият му е повлиял дълго във времето, вкл. към момента на изследването.

На следващо място, касае се за разнородни негативни усещания – страх, срам, безсилие, унижение, които усещания били подсилени от близостта на мястото на инцидента с дома на ищеца, както и от упражняваната от него професия ***, свързана с очаквано уважение от околните. Особено внимание следва да се обърне на контрастът между очакването за начина на функциониране на човешките отношения и реализиралото се в действителност, който контраст е обсъден подробно в експертизата, като е довел до изключително чувство за несправедливост и гняв.

Освен множество негативни и интензивни емоции, за ищеца са настъпили и личностни промени в последвалия месец и половина, свързани с несигурност и съмнения в себе си, с понижена работоспособност и активност.

Не на последно място, всичко това предизвикало силна тревожност, която останала повишена дълго във времето.

Съвкупността от разнородните по вид и интензивност негативни преживявания, физически и емоционални, промените в социалното и емоционалното битие на ищеца, както и развитието на тези белези на няколко етапа във времето, вкл. към момента на експертизата, обосновават висок размер на претърпените неимуществени вреди в не по-малък размер от претендираните 1500 лв. Ето защо искът подлежи на уважаване в цялост при солидарна отговорност на ответниците, ведно със законната лихва от датата на деликта – 07.05.2021г., до окончателното плащане.

Установяват се и твърдените имуществени вреди. От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът направил разходи за изваждане на съдебномедицинско удостоверение след причинените му телесни увреждания в размер на 50 лв., както и разходи в размер на 3 лв. - за снабдяване с удостоверение за регистрирани адреси, представено по настоящото дело за доказване, че местоживеенето на ищеца е в близост до мястото на извършеното престъпление. Съдът намира, че е налице причинната връзка между тези разходи и противоправното деяние, защото именно причинената телесна повреда наложила ищецът да търси правата си по съдебен ред и да си осигурява доказателства в тази връзка. Същата причинна връзка има и със сключения договор за правна защита и съдействие с адв. К., по силата на който на ищеца били предоставени правни услуги – съвети и консултация във връзка с проведеното наказателно дело, чието сключване, предмет и платено възнаграждение от 600 лв. се установяват по силата на представения договор. Именно противоправното поведение на ответниците е поставило ищеца в ролята на пострадал и това наложило да ангажира адвокат, който да го консултира във връзка с правата му в наказателното дело. Без значение е дали тази услуга е била реално 4 предоставена и в каква степен. От значение е ангажирането на адвокат и плащането на хонорар за тази цел, което ищецът не би имал нужда да прави, ако не беше извършеното спрямо него престъпление. Съдът не намира платения хонорар за прекомерен, но освен това счита,че в случая не може да се говори за прекомерност, доколкото ищецът е бил поставен в ситуацията да наема адвокат, за да брани правата си, точно в определен момент, вследствие противоправното действие на ответниците. В този смисъл, той не е имал свободата да избира дълго във времето най-ниската оферта на адвокатски хонорар. Доколкото не се касае за размер, който значително надвишава очакваната работа и излиза извън пределите на добросъвестността, съдът не счита, че следва да извършва стандартната преценка за прекомерност на адвокатския хонорар в този случай, доколкото се касае за разходи, до които довело извършеното престъпление. Въз основа на изложеното имуществените вреди в общ размер на 653 лв. се установяват и ответниците следва да бъдат осъдени да ги платят солидарно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до окончателното плащане.

Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/191fd23b-9c88-4c95-9a5c-b98cc62661dc