Решение № 423 от 13.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Стара Загора, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530100189 по описа за 2023 година

Предявен е първоначален иск с правно основание чл.108 ЗС и насрещен иск с правно основание чл.72, ал.2 ЗС.

Ищецът В. С. Т. твърди в исковата си молба, че на 06.07.2018 г. за 800 лв. закупил куче порода „Чихуахуа”, което към момента на продажбата било на 3 месеца - родено било на 22.03.2018 г. Името му по документи било А.Г.О. (накратко „О.”). Полът му бил мъжки, било късокосместо и бежово на цвят. Закупил го от сертифициран развъдник за кучета в гр.Харманли със селекционер Б.Р.. Кучето било породисто и с родословно дърво до четвърто поколение и предците му били с призове. При покупката имало поставени всички изискуеми ваксини за възрастта му. Към днешна дата пазарната му цена била 1500-1600лв.

Веднага след закупуването му ищецът го отвел във ветеринарна клиника, където му издали паспорт № ... и му поставили микрочип (транспондер) с № .... Ищецът притежавал баркода на траспондера. Ищецът редовно се грижел за имунизациите и обезпаразитяването на О..

Във ветеринарната клиника на д-р И. К. имало досие, в което били отбелязани всичките му посещения, включително и операция за херния. Ищецът бил изключително привързан към О., който също бил привързан към него. По това време ищецът имал приятелка на име М.

М.. Тя добре познавала О., а също и той нея. Ищецът работел като таксиметров шофьор.

През есента на 2020 г. - на 23 ноември, му съобщили, че спрямо него била издадена европейска заповед за арест на основание трафик на мигранти в република Гърция. Тъй като знаел, че няма нищо общо с това обвинение, че не бил посещавал Гърция и че не се занимавал с трафик на мигранти, не се разтревожил особено и предположил, че създалото се недоразумение ще приключи бързо. Останал с впечатление, че ще бъде задържан за няколко дни, през което време фактите ще се изяснят, след което ще го пуснат. Бащата на ищеца С.

1

В. Т. по това време отсъствал от града и затова помолил колегата си Г. Х. О. и приятелката си М. М. да вземат за три дни кучето, след което баща му, като се върне в града, да го поеме от М.. Дал им ключ за вкъщи. Те отишли и взели кучето. М. взела и паспорта му, както и всички принадлежности, които ищецът купувал, включително храната и дрешките му.

Когато баща му отишъл при М. да вземе кучето от нея три дни по-късно, тя отказала да му го предаде. Казала, че ще го задържи и излъгала баща му, че така се била разбрала с ищеца.

Баща му нямал връзка с него и повярвал. М. само му върнала ключа, но ищецът нито водил подобен разговор с нея, нито имал намерение да й дава кучето си. В това време той бил задържан с европейска заповед за арест с мярка за неотклонение и не можел да направи нищо. Оказало се, че го издирвали, защото в негово отсъствие имало постановена задочна осъдителна присъда за трафик на мигранти, каквото деяние ищецът не бил извършил.

Наложило се да намери адвокат в Гърция, който да обжалва присъдата. Бил оправдан пред горната инстанция, но докато това станало, минали цели 18 месеца, през което време ищецът бил задържан. На 16.06.2022 г. бил освободен от ареста, прибрал се и първото нещо, което направил, било да отиде в заведението „Линдо” в кв.Самара-3, където М. М. работела като ..., и да си поиска кучето. Тя се стъписала, като видяла ищеца. Той поискал да си вземе кучето от нея, но тя му заявила, че не може да му го даде. Като попитал защо, тя му казала, че го била подарила на леля си - ответницата С. Б. - и че леля й много се била привързала към О.. Нямало да се съгласи да го върне. Ищецът заявил, че е готов да си плати за грижите, които били полагани за кучето в негово отсъствие, но че безалтернативно си искал кучето обратно на всяка цена. М. се скрила вътре в кухнята на заведението, където достъпът на външни лица бил забранен, за да прекрати разговора и повече не пожела да говорят. Ищецът правил много опити да говори с нея по телефона. Тя го отхвърляла или не вдигала. Сетне явно блокирала номера на ищеца, защото повече не могъл да се свърже с нея. Преди това обаче му заявила, че трябва да забрави кучето, ако не иска неприятности. Изпратила заплашителен SMS, в който го плашела, че ако не престане да търси кучето, ще даде адреса му на двама биячи, които тя назовавала като „М.” и „Д.Ц.”. Ищецът подал жалба в прокуратурата за това, че М. М. обсебила негова собственост - кучето му О., без негово знание и съгласие. Прокуратурата започнала проверка, но повярвала на твърденията на М., че ищецът й подарил кучето. Такова нещо категорично нямало - нито за момент не стоял въпросът той да се разделя с кучето си. Прокуратурата отказала да образува производство за обсебване на чужда собственост. Ищецът обжалвал постановлението на Районна прокуратура, но то било потвърдено от Окръжна прокуратура Стара Загора. Дарението като вид договор с правна уредба в чл.225-227 от ЗЗД, имало само две възможни форми, в които да се материализира волеизявлението за дарение на движима вещ, които форми били изрично посочени в чл.225, ал.2 от ЗЗД: или чрез писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, или чрез предаване на вещта от дарителя на дарения. В конкретния случай нито имало писмен договор с нотариална заверка на подписите, нито имало предаване на кучето от ищеца на М.. Това, че помолил нея и колегата му да вземат и гледат кучето три дни, докато го поеме баща му, не можело да се приравни на волеизявление за дарение. Ищецът отишъл във ветеринарната клиника, която издала паспорта на кучето - „...” 2 на ул.... ..., където кучето имало досие и където му била правена операция от херния.

Разговарял лично с д-р И. Т. К., собственик на ветеринарната клиника, който му обяснил, че в клиниката не се допускало издаване на нов паспорт на нов собственик без съгласието на досегашния собственик; клиниката не била издавала паспорт на нов собственик; в случая обаче в досието на кучето имало добавен нов собственик по настояване на някаква жена, която твърдяла, че живее с досегашния собственик и че ищецът бил съгласен и тя да бъде добавена като собственик на О.. Това станало в отсъствие на д-р К. и съпругата му, които били на почивка. Служителка на клиниката допуснала нарушение в принципа за получаване на съгласие от досегашния собственик на кучето и без основание добавила втори собственик на кучето, но без да има съгласието на ищеца в качеството му на негов собственик. Д-р К. се извинил за създалата се ситуация. Той бил категоричен, че нов паспорт на О. от неговата клиника не бил издаван. Ищецът направил проверка и в Областна дирекция по безопасност на храните Стара Загора, където в информационна система (регистъра) на БАБХ - ВетИС, се съхранявали данни за всяко регистрирано куче, включително и за О.. По писмено искане на ищеца му било издадено удостоверение, че наистина ответницата била вписана като втори собственик, без да бъде упоменато основание за това, но заради личните данни не изписали името й в удостоверението. От него се виждало, че наистина имало само един паспорт на кучето, който бил издаден на името на ищеца от 06.07.2018 г. - датата, на която го купил; и че наистина местодомуването на кучето съвпадало с неговия адрес. Виждало се и че на 08.03.2022 г., когато бил още задържан, местодомуването на кучето било сменено на адреса на ответницата. Видно било също, че ищецът бил собственик на кучето, както и че на 08.03.2021 г. било въведено като собственик и второ лице - това била ответницата, която без основание била записана като собственик. Предмет на интерес в случая била движима вещ - куче, притежаващо уникална идентификация - чрез имплантирания в него микрочип. Единственият пропуск на ищеца бил, че не извършил административната регистрация на кучето в Община Стара Загора по общинската Наредба за реда и условията при отглеждане на животни в населените места на Община Стара Загора, която в чл. 21 предвиждала имунизация, ваксинация и обезпаразитяване на домашните любимци и поставяне на микрочип, вследствие на което на кучето се издавал „административен паспорт”. Но този документ не бил документ за собственост, а бил документ за административен контрол по спазването на наредбата и за целите на събираните от общината такси, съгласно чл.22 от Наредбата. Елементите от фактическия състав на ревандикационния иск били следните: 1/ Ищецът да е собственик на вещта - в конкретния случай той бил собственик на процесното животно, което удостоверявал с документите, получени при покупката му, а освен това бил вписан като собственик и в медицинското досие на кучето, намиращо се във Ветеринарната клиника, издала и паспорта му, както и в електронния регистър на БАБХ - ВетИС. 2/ Ответникът да не е собственик на вещта - в конкретния случай ответницата не била собственик на процесното куче О., порода Чихуахуа. За да е собственик, ответницата трябвало да придобие собствеността на правно основание, годно да породи в нейна полза право на собственост.

Такова изначално липсвало. Тя не получила годни права. Ако била получила фактическата 3 си власт от бившата приятелка на ищеца М. М., то М. М. никога не била имала правата върху кучето, та да й ги транслира. 3/ Ответникът да владее фактически вещта - в случая процесното куче О., порода Чихуахуа. Ответницата го гледала в дома си на адрес гр.Стара Загора ..., което било потвърдено от медицинските записи във Ветеринарната клиника и в информационна система (регистър) на БАБХ - ВетИС и от познати на ищеца. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата С. Г. Б., че ищецът е собственик на движима вещ: куче порода „Чихуахуа”, родено на 22.03.2018г., с име по документи за произход А.Г.О., мъжки пол, бежово на цвят, с поставен транспондер № ... и в качеството й на владеещ несобственик, да я осъди да му предаде владението на процесната вещ. Претендира разноски.

Ответницата С. Г. Б. оспорва предявения иск. Била собственик на куче, порода „Чихуахуа“, мъжки пол, родено на 22.03.2018 г., с кремав цвят. Кучето й било подарено от племенницата й М. М. Т.а през месец ноември 2020 г. От своя страна, М. М. М. придобила кучето от В. С. Т., който не разполагал с възможност да полага грижа за него и на това основание й го подарил, съответно предал за по-нататъшно отглеждане в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености като негов нов собственик. Оспорва съдържащите се в исковата молба твърдения, че притежаваното от нея куче представлява и или е идентично с куче с име А.Г.О., порода Чихуахуа - Късмокосмест, роден на 22.03.2018 г., с издаден на 10.07.2018 г. сертификат за родословие. Оспорва твърдението, че ищецът е закупил кучето от посочения в исковата молба развъдник. Оспорва твърдението, че ищецът редовно се грижил за кучето, което е подарил на племенницата й, съответно, че било редовно имунизирано, обгрижвано и обезпаразитявано. Ищецът не полагал грижи за кучето, което предал в собственост на племенницата на ответницата. В края на месец ноември 2020 г. ищецът се обадил на племенницата й, че бил задържан с европейска заповед в Първо районно управление на МВР, гр.Стара Загора, като й казал, че занапред не може да се грижи за кучето си - порода Чихуаха, на 2 г., поради което й го подарява, тъй като кучето я познавало и било привързано към нея. Ищецът бил уверен, че щял да бъде осъден, че щял да получи дългогодишна присъда и занапред нямало как да полага каквито и да било грижи за кучето, поради което й го давал. Ищецът извикал племенницата на ответницата в Първо РПУ Стара Загора, където й дал ключовете от квартирата си. Извикал свой колега, който да я закарал до квартирата му и след това да я върнел в Първо РПУ. Ищецът поръчал на племенницата на ответницата да му донесе и яке, защото му било студено. С колегата му племенницата отишла до квартирата на ищеца. Още в асансьора на сградата се чувало как кучето вие. След като отворила вратата на жилището, тя била потресена от видяното кучето било в уплашено, стресирано, измръзнало, гладно и жадно. Вътре нямало осветление, а след като включила осветлението, била изумена от обстановката, кучешки изпражнения навсякъде и миризма от урина. Така, както й казал ищецът, племенницата на ответницата взела паспорта на кучето от мястото, където се намирал. Тя започнала да се грижи за кучето, като направила всичко възможно за неговото възстановяване. Поради това че тя имала други кучета, които били в период на разгонване, както и че в този период била допълнително ангажирана с предстоящо раждане на внуче, тя потърсила бащата на ищеца, за да вземе за 4 известно време кучето. Той категорично отказал и заявил, че не може да се грижи за син в затвора и за куче. След това и с разговор с ответницата, племенницата й решила да й предаде кучето, за да се грижи тя за него като негов собственик. Приемайки кучето, ответницата извършила всички необходими действия за неговата регистрация както в Община Стара Загора, така и в единната информационна система на БАБХ. Понеже племенницата на ответницата била за много кратко време собственик на кучето, тя не заявила това обстоятелство в информационната система на БАБХ. В съответствие обаче с действащата нормативна уредба, ответницата направила нужното заявление и била добавена като нов собственик както във ветеринарномедицинския паспорт на кучето, така и в информационната система на БАБХ. През лятото на 2022 г. паспортът бил забравен в един от хотелите, в който били отседнали. Когато го потърсили, от хотела заявили, че не бил намерен. В съответствие със Закона за местните данъци и такси ответницата декларирала в Община Стара Загора притежаваното от нея куче, от който момент започнала да заплаща и дължимите задължения към местния фиск. До този момент кучето не е било регистрирано като домашно животно на територията на Община Стара Загора и за него не били плащани каквито и да било такси. От момента, в който приела и придобила собствеността върху кучето, полагала грижи за неговия живот и здраве. На първия преглед, на който го завела, се установило, че кучето не било гледано, не било обезпаразитявано, имало глисти, тении и било недохранено. Започнало лечение, което продължило повече от месец. Почти всеки ден го водила на лекар за процедури. Лекарите били впечатлени от изпражненията на кучето топки от глисти и тении. Казвали, че такова нещо не били наблюдавали при домашни животни в своята практика. Близо две години кучето живеело при ответницата и се чувствало като част от семейството й. Осигурявала му се най-скъпата и качествена храна за кучета, най-добрите медикаменти и ваксини, редовно било обезпаразитявано.