Протокол № 138 от 06.07.2023, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Административно наказателно дело 66/2023
- Вид
- Протокол № 138
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 451 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 399 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 138 гр. Пещера, 05.07.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20235240200066 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:20 часа се явиха:
Жалбоподателят И. С. П. редовно уведомен се явява лично и с процесуален представител адв. Н. Л. с пълномощно по делото.
Административно-наказващият орган Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик редовно уведомен се представлява от юрк. Ш. с пълномощно по делото.
Свидетелят Д. Л. редовно призован се явява лично.
Свидетелят З. П. редовно призована се явява лично.
Свидетелят А. К. редовно призован се явява лично.
Свидетелят Е. К. редовно призован се явява лично.
Свидетелят С. Г. нередовно призован не се явява нередовно призован.
Призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на 09.06.2023 г., 18.06.2023 г. и 28.06.2023 г., като адреса на адресата не може да бъде открит.
Явява се свидетелката В.Д.
Свидетелите се изведоха от съдебната зала.
АДВ. Л. – Да се даде ход на делото.
ЮРК. Ш. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпи се към разпит на явилите се свидетели.
В залата се въведе свидетелката В.Д.
Сне се самоличността й:
СВ. ВАСИЛКА НИКОЛАЕВА Д. – 51 год., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, работи като главен инспектор в Д“ИТ“ Пазарджик, без родство с жалбоподателя.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита й:
На въпроси от юрк. Ш.:
СВ. Д. – С колегата М. на 04.10.2022 г. извършихме проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект, намиращ се на Цигов чарк. В хода на проверката разбрахме, че обектът се стопанисва от лицето И. П.. При пристигане на обекта и след легитимиране, колегата раздаде декларации на заварените да работят лица. Бяха няколко човека, мъже, които полагаха кабели на, мисля, втория етаж на сградата, до който нямаше достъп, и колегата се качи по една стълба. Работниците попълниха декларациите си и в един момент решиха, че не са пили кафе и отидоха с колата, за да си купят кафе и повече не се върнаха през този ден. До момента, в който ние бяхме там и извършвахме проверката, работниците не се появиха повече. При справка в информационната система на Д“ИТ колегата установи, че няколко от лицата са дали неверни данни и поради този факт и обстоятелството, че имаше двама чужди граждани на територията на обекта, извикахме полиция чрез тел. 112. Впоследствие разбрах, че колегата М. е извършил повторна проверка с друг колега. Аз не съм участвала на този повторна проверка, на проверката на документите, както и при съставянето на акта. Г-н П. дойде на обекта по време на проверката, мисля, че работниците бяха вече напуснали обекта. Не съм сигурна дали е казал, че тези лица работят на обекта по силата на граждански договори, не си спомням, но не е отрекъл, че на строителния обект има лица, които работят.
На въпроси от адв. Л.:
СВ. Д. – За тези лица не е ставало дума – само и единствено за чуждите граждани. Когато отидохме на обекта, заварихме и гражданин на чужда държава. Тъй като той твърдеше, че личните му документи са в управителя и не може да ги представи, а и защото колегата установи, че имаме неверни данни, повикахме полиция. Когато дойде полицаят, се установи, че там има още едно лице – в къщата, която вече е годна за живеене. В разговор се установи, че тези граждани, които не са българи, живеят там и работят за г-н П. в знак на благодарност. Такова нещо П. не е казал за българските граждани. Аз разговарях с чуждите граждани, те ни разбираха какво говорим, 2 а и ние ги разбирахме. Разбрахме, че единият гражданин е племенник на този, който е вътре в къщата. Не мога да си спомня на коя държава бяха граждани, говореха на развален български. Установихме, че са в родствена връзка, разбрахме се. Не си спомням дали са им дадени на тези чужди граждани декларации за попълване. Не съм казала, че са говорили на руски, по-скоро на развален български език. За част от декларациите, попълнени от българските граждани, колегата М. установи, че са попълнени с некоректно отразени данни. Ще повторя – след като българските граждани решиха да отидат да си купят кафе и повече не се върнаха, колегата извърши справка в информационната система на Д“ИТ“ и установи, че някои от лицата български граждани са подали некоректни данни. Поради тази причина се обърнахме за съдействие и по тел. 112 повикахме полиция, както и поради това, че завареният на обекта чужд гражданин отказа да си даде документите.
ЮРК. Ш. – Нямам повече въпроси.
АДВ. Л. – Нямам други въпроси.
Св. Д. се изведе от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелят Д. Л..
Сне се самоличността му:
СВ. Д. В. Л. – 24 год., българин, български гражданин, с висше образование, живущ в гр. Костандово, ***, неосъждан, работи в ЕВН от два месеца, без родство с жалбоподателя.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Пристъпи се към разпита му:
На въпроси от адв. Л.:
СВ. Л. - Извършвахме полагане на кабели на вила на Цигов чарк, собственост на И. П.. Заплати ни се по граждански договор. Работихме половин месец - две или три седмици. Окабелихме това, за което бяхме наети, и повече не сме работили там. Не сме ходили всеки ден, а само когато се разберем с колегите и имаме свободно време. Не сме имали ангажимент да спазваме трудова дисциплина и не сме се подписвали на ведомост за получаването на заплата.
На въпроси на юрк. Ш.:
СВ. Л. - От Костандово до Цигов чарк сме се придвижвали с автомобила на един от колегите, понякога и с две коли сме ходили. Когато отидем там, се обаждаме на И. и той идва да ни отвори. Той не ни е казвал какво да правим, ние си знаем. Когато си свършихме работата, ни плати, на два пъти ни плати.
По около 300 лева на седмица ни плати. Помня, когато дойдоха проверяващите и ни дадоха да попълним декларации. Това стана на два пъти.
Записал съм, че имам работно време от 8 до 5 ч., защото се притесних, както и това, че имам почивни дни събота и неделя. Случи се изведнъж и се притесних. По граждански договор записах, че получавам около 1000 лв.
3 месечно или около 300 лв. на седмица. При започването на работа подписах граждански договор с И., това беше няколко дни преди проверката. Ние не сме работили постоянно при И., ходехме да работим и на друг обект, който не е на И.. Проверяващите не са ни попитали дали имаме договор, а и ние не им казахме. П. ни осигуряваше материалите за работа, както и уредите и инструментите, с които работехме.
АДВ. Л. – Нямам други въпроси.
ЮРК. Ш. – Нямам повече въпроси.
Св. Л. се изведе от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката З. П..
Сне се самоличността й:
СВ. З. М. П. – 69 год., българка, българска гражданка, със средно специално образование, живуща в гр. Батак, ***, неосъждана, жалбоподателят ми е син, желая да бъда свидетел.
На свидетелката се разясниха правата по ГПК и наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпита й:
На въпроси на адв. Л.:
СВ. П. – Помня, че миналата година на вила на Цигов чарк идваха да работят трима човека, по имена мога да ги объркам кой как се казва. Идваха, когато са свободни. Обаждаха се на сина ми, че са пред вилата, той отиваше, отваряше им и после пак отиваше да заключи, когато си тръгваха, кога в два часа, кога в три. Те работеха на граждански договори. Може би са работили две седмици или малко повече. След като свършиха работата, плати им се и те си заминаха.
На въпроси на юрк. Ш.:
СВ. П. – Не винаги съм се качвала със сина ми на Цигов чарк, когато той е ходел там. Работниците не идваха всеки ден, а когато са свободни, обаждаха се на сина ми и той отиваше, и не всеки път, когато той отваряше вилата, аз съм била там. Аз съм виждала тези граждански договори, знам, че са съставени преди проверката. На проверката не са ги искали и не са им показвани. На обекта май че два пъти са идвали на проверка. На първата проверка не съм присъствала, а на втората, когато влязоха вътре във вилата на пишат, те взимаха проекти, преснимаха, но не са говорили изобщо за трудови или граждански договори. Аз постоянно бях при тях, по време на цялата проверка.
АДВ. Л. – Нямам други въпроси.