Решение № 63 от 14.11.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Търговище, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело № 20213500900111 по описа за 2021 година

Делото е образувано по молба на Г. К. Г., с пълномощник адвокат Н. Д. и адв. Г. Р. от гр. София, против ЗД “Бул инс“ АД гр. София като се иска заплащането на сума от 100 000 лв. на основание чл. 432 от КЗ, като искът е предявен за част от обезщетението, което ищецът смята, че е в размер на 200 000 лв.

Съдът прекрати делото поради неспазване на изискването на чл. 496 от КЗ.

С оглед на това, че докато траеше обжалването на определението на съда, този срок изтече, прекратяването беше отменено.

Делото продължи със следващите процесуални действия.

С оглед на това, че ищецът е починал на 04.02. 2022 г. и неговите наследници пожелаха производството да продължи, като ищци и правоприемници бяха конституирани В. Г. Н., ЕГН **********, ул.“Б.“ № 12 и К. Г. К. от гр. Търговище, ЕГН **********, кв.“з.“, бл. 34, вх.“Е“, ап. 16.

В исковата молба се посочва, че Г. К. Г., на 24.11. 2021 г. е претърпял произшествие в гр. Търговище, на ул.“В.Л., до кръстовището с ул.“Г.“, като е бил блъснат на пешеходна пътека, от л.а. с рег. № ********. Причинени са му няколко телесни повреди, като счупване на ключица, закрити счупвания по гръбначния стълб и таза. Проведено е лечение в болницата в гр.

Търговище, извършена е операция за открито наместване на фактурата, поставени са импланти, назначено е медикаментозно лечение. Болният е изписан на 09.12. 2021 г. като е насочен към друго отделение за долекуване, 1 където престоява до 25.12. 2021 г. Отговорността за произшествието била на водача на моторното превозно средство, който бил нарушил няколко разпоредби на ЗДП, които са посочени подробно. Автомобилът бил застрахован при ответника. Била предявена претенция към застрахователя .

В исковата молба се описват подробно всички болки и страдания, които пострадалият е претърпял, както чисто физически, така и емоционални и психични. С оглед на това се иска ответникът, като застраховател, да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., частична претенция от 200 000 лв., за претърпените и подробно описани в исковата молба неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя. В хода на делото, на 04.02. 2022 г. ищецът почина. Бяха конституирани по делото неговите наследници – децата му В. Н. и К. К.. Те претендират да им бъдат заплатени по 50 000 лв., като наследници, за претърпените от баща им неимуществени вреди. Уточняват, че датата, от която следва да се присъдят лихвите за забава, е 30.12. 2021 г. Търси се и друга лихва, по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Двамата нови ищци упълномощиха същите адвокати.

В хода на делото се установи, че има сключено споразумение по НОХД № 289/ 2022 г. на РС – Търговище, с което Н. И.С. от гр. Търговище е признат за виновен, че на 24.11. 2021 г., в гр. Търговище, при управление на МПС с рег. № ******* – л.а. марка „Тойота Аурис“, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Г. К. Г. средни телесни повреди – подробно описани по брой и вид. Споразумението е от 03.05. 2022 г.

Препис от исковата молба и уточняващите молби и определения на съда беше връчен на ответника ЗД „Бул инс“ АД. От дружеството постъпи отговор чрез адвокат М. Г. от гр. София.

В отговора искът се оспорва по размер, с оглед на това, че съдът е констатирал влязлото в сила споразумение по наказателното дело. Оспорват се телесните увреди и това, че те са в пряка причинна връзка с произшествието. Оспорва се началната дата, от която следва да се присъди лихвата, като се позовават на нормата на чл. 497 от КЗ. Не била представена и банкова сметка. Иска се определяне на справедливо обезщетение, като се съобрази фактът, че пострадалият е починал много скоро след ПТП, неговата възраст и всички останали фактори. Да се присъдят и разноските по компенсация.

От ищците постъпи допълнителна искова молба. В нея се иска съдът да отдели като безспорни признатите от ответника факти във връзка със съществуването на застрахователно правоотношение между него и виновния водач. Оспорват твърденията, че исканата сума е прекомерна. Считат, че 2 ответникът е направил възражение за съпричиняване и то било неоснователно. Развиват се допълнителни доводи във връзка с лихвата и датата, от която следва да се присъди.

С оглед на развитието на ситуацията към момента не поддържат исканията за експертизи.

От ответника постъпи отговор на допълнителната исковата молба, който беше извън процесуалните срокове и не е съобразяван от съда при допускане на доказателствата. Същият се приема като писмено изявление на ответника и становище за първото съдебно заседание.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: ищците В. Г. Н. и К. Г. К. са деца и наследници на Г. К. Г., б.ж. на гр. Търговище, починал на 04.02. 2022 г.

На 24.11. 2021 г. наследодателят Г. е претърпял ПТП като пешеходец.

Със споразумение между подсъдимия Н. И.С. и РП – Търговище, по НОХД № 289/ 2022 г. на РС – Търговище, подсъдимият е признат за виновен и осъден за това, че на 24.11. 2021 година в гр. Търговище, на ул. „В.Л.“, на пешеходна пътека до кръстовището с ул. „Г.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота Аурис“, с peг. № *******, собственост на съпругата му Н.С., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/: водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” – не е намалил скоростта и не е спрял, когато на пешеходната пътека е пресичал пешеходецът Г. К. Г. от гр. Търговище; чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: като водач на пътното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът Г. К. Г. от гр. Търговище ; чл.116 от ЗДвП – като водач на пътното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора, какъвто е пешеходецът Г. К. Г. от гр. Търговище ; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: като водач на пътното превозно средство при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващия по нея пешеходец Г. К. Г. от гр. Търговище, като не е намалил скоростта и не е спрял и по непредпазливост причинил на Г. К. Г., ЕГН: **********, от гр.Търговище, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на външния край на лявата ключица, счупване на дясната седалищна кост на таза; счупване на дясната срамна кост на таза; линейно счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става; счупване на външния край на голяма пищялна кост на дясната подколенница в горната й трета, причинили му трайно затрудняване на движението на лявата ръка, на десния долен крайник и на левия долен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр. 2-ро , във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 129, ал.

3

2, във вр. с ал. 1 от НК , във вр. с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 2, т.

1 от ЗДвП, във вр. с чл. 116 от ЗДвП, във вр. с чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината "непредпазливост" по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Наложени са и съответните наказания.

Споразумението има силата на влязла в сила присъда и съответно гражданският съд се съобразява с нея при условията на чл. 300 от ГПК.

Ответникът не оспорва фактите, които са свързани с вината на извършителя и наличието на застрахователно правоотношение за автомобила „Тойота аурис“ с рег. № *******, по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Настъпилите телесни увреждания на Г. Г. са били сериозни, те са безспорно установени от присъдата. От момента на произшествието, до смъртта си, той е прекарал в болнични заведения, като са му правени хирургични интервенции.

От разпита на свидетелите се установява, че през този период състоянието му не позволявало той да се обслужва сам. Започнал да повръща, получил силно разстройство, бил включен на сонда, като тръбичките минавали през носната кухина. Близките ходели всеки ден и го хранели с течна храна. Лекарите решили да направят операция първо на крака, за да може да се възстанови по-бързо и да се раздвижи. Тазът бил наместен по някакъв начин. Но разстройството и повръщането продължили през целия период след инцидента, до смъртта му. С всеки изминал ден пострадалият отслабвал. Въпреки това обаче имал голямо желание за живот, искал да излезе по-бързо от болницата, правел планове за бъдещето. След изписването от болницата близките го настанили в хоспис, защото състоянието му не позволявало да бъде в домашни условия. Не можели обаче да го посещават там заради противоепидемичните мерки. Контактували по телефона и с персонала на заведението. Малко преди да почине поискал да види внуците си. Когато починал и го видели как изглежда, близките не можели да повярват, защото от мъж около 90-100 кг., бил станал около 50 кг.

Преди катастрофата Г. Г. бил изключително жизнен и работоспособен човек, уважаван и търсен специалист за поправка на всякаква техника.

Живеел на село, но поне 3-4 пъти в седмицата посещавал град Търговище.

Обслужвал се и се грижел за себе си сам, грижел се за градината и двора в къщата си. Не е страдал от сериозни заболявания и не бил влизал в болница.

Отношенията с близките му били много добри, помагал на децата си, те също, когато се налагало, имало взаимни чувства на обич и уважение.

Въпреки, че в началото имал воля и желание да се възстанови и отново 4 да работи, липсата на напредък в подобряване на състоянието му постепенно го отчаяла и той започнал да се предава.

При така описаните факти, съдът прави следните изводи: искът е установен в своето основание. Безспорно са установени неимуществени вреди, които е претърпял пострадалият и това е станало вследствие на ПТП, виновен за което е водач на лек автомобил, застрахован в „Бул инс“ АД.

Налице се предпоставките на чл. 429 и чл. 432 от КЗ за реализиране на имуществената отговорност на застрахователя. Тя обхваща всички преки и непосредствени вреди, настъпили вследствие на застрахователното събитие, имуществени и неимуществени. Пострадалият е предявил иска си лично. В качеството на негови наследници, правоприемниците му продължават процеса.

Предмет на обезщетение в случая са претърпените болки и страдания лично от пострадалия Г. Г., настъпили от момента на увреждането, до датата на смъртта му.

Ищците не са предявили претенции като увредени лица, търсещи обезщетение за смъртта на баща им.

С оглед на това, както и предвид факта, че искът за обезщетение се оспорва само по размер, съдът следва да определи кой е справедливият му размер. Критериите, от които се ръководи съдът, са посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и съдебната практика, даваща отговор на въпроса какво се има предвид под израза „по справедливост“.

На първо място тук следва да се прецени какви по брой, вид и интензитет са били претърпените физически болки и страдания от пострадалия. Както се установи той е имал счупвания на пет места по тялото, като е било затруднено движението на цялото му тяло и той е следвало да лежи неподвижен дълго време. Намествани са счупванията по таза, направена е операция на крака, поставяни са импланти, налице е било и медикаментозно лечение.

Освен това е било силно затруднено храненето, като през голяма част от времето това е ставало с поставена хранителна сонда. Организмът е бил отслабен, килограмите са намалели наполовина, вследствие на непрекъснато възобновяващо се разстройство и повръщане. Пострадалият през цялото време след инцидента е бил в болнични заведения за лечение и рехабилитация.

Видно е, че както броят, така и интензитетът на претърпените физически болки и страдания е голям.

Отделно от това са налице вреди и в емоционален, и психичен аспект.

Пострадалият е страдал, че не може сам да се движи, притеснявал се е за това, че децата му поемат средствата за лечението, а постепенно силният му 5 дух е отслабвал, като болките и невъзможността да се движи и живее нормално, са довели и до отчаяние.